"Какво ще стане, ако ти отрежем ухото?" - питат войниците Олександър Вдовиченко. След това го удрят по главата.
Ударите идвали всеки път щом отговорите му не се харесвали на разпитващите го руски военни и проруски сепаратисти, разказва по-късно Олександър на семейството си. Мъжете го разпитвали за политическите му възгледи, за бъдещите му планове, за мнението му относно войната. Проверили документите му, взели му пръстови отпечатъци и го съблекли, за да проверят дали има националистически татуировки или следи от пренасяне на военно оборудване.
"Опитвали са се да изтръгнат нещо от него", казва дъщеря му Мария Вдовиченко в интервю за CNN. Тя разказва, че по време на разпита миналия месец баща ѝ получил толкова много удари по главата, че няколко медицински прегледа вече потвърдили, че зрението му е трайно увредено.
Въпреки това Олександър е един от късметлиите. Той успява да премине през „филтрацията“ и да оцелее.
Когато руските войски започнаха да превземат села и градове в Източна Украйна в началото на март, се появиха и първите свидетелства за филтрационните лагери. Цивилни граждани са принуждавани да преминават през унизителни проверки на самоличността и често през насилствени разпити, преди да им бъде позволено да напуснат домовете си и да пътуват до райони, които все още са под украински контрол.
Три месеца след началото на войната нечовешкият процес, известен като филтрация, се превърна в част от реалността на живота под руска окупация.
От американската медия CNN разговарят с няколко украинци, преминали през процеса на филтрация в последните два месеца. Много от тях се страхуват да говорят публично, тъй като се притесняват за сигурността на близките си, които все още опитват да избягат от контролираните от руснаците райони.
Филтрацията включва проверка на документи, разпит, снемане на пръстови отпечатъци и обиск. Много от хората били разделяни от семействата си. Мъжете - събличани и преглеждани. Всички интервюирани разказват, че са били заплашвани и унижавани по време на процеса. Много от тях са станали преки свидетели или познават хора, които са били заловени от руски войски или сепаратистки войници и впоследствие са изчезнали безследно.
Омбудсманът по правата на човека в украинския парламент Людмила Денисова заяви по-рано този месец, че руските сили са създали "широка мрежа" от места, където украинците са подложени на "филтриране". Тя заяви, че такива зони има "във всеки окупиран украински град" и че повече от 37 000 граждани вече са преминали през процедурата.
Николай Рябченко казва, че избягал от Мариупол в средата на март, когато градът бил напълно блокиран и на хората не е било позволено да се движат. "Намерихме начин да избегнем контролно-пропускателните пунктове и дойдохме в Николское. Останахме там няколко седмици. Питах всички, които срещнах, как да се измъкнем и те ми казаха, че филтрацията е задължителна", разказва той.
Информационните табели, които бяха поставени в Мариупол след превземането на града от руските войски, не оставят място за съмнение: "Евакуацията може да се извърши, ако има документ, потвърждаващ преминаването на процедурата по филтриране". Това се вижда от снимка на един такъв знак, направена от човек, избягал от разрушения град.
"Всички трябва да преминат през филтрация - както мъжете, така и жените, за да могат да се движат свободно из града", казва пред CNN 20-годишната Карина, друг жител на Мариупол. Тя е успяла да избяга, но баща ѝ все още не е преминал през филтрацията и е в опасната зона. Месец след като е бил отведен от руски войници на една от улиците в Мариупол, той все още е държан в "приемен център" в едно училище на около 30 км източно от града. Намира се в село Безимен, използвано от руснаците като база за проверка на бежанци от Мариупол и околните райони.
Териториалната отбрана на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) съобщи миналата седмица, че за три дни в центъра са били докарани почти 1000 евакуирани от Мариупол. Към 17 май през съоръжението са преминали повече от 33 000 души. Сателитни снимки от Maxar показаха, че още през март в контролирания от сепаратистите Безимен се издига палатков лагер.
Карина разказва, че е успяла да разговаря с баща си. Той ѝ споделил, че условията там са ужасяващи. "Някои спят на пода, други са с по-голям късмет и спят на столове, а трети имат още по-голям късмет и разполагат с матраци в залата", казва тя. "Няма възможност да се измиеш, няма нормална тоалетна. Всички са болни, защото е твърде студено, че да спят на пода".
Бащата на Карина ѝ споделил още, че пазачите в центъра са отказали да предоставят каквито и да било лекарства на хората, държани там. Украинците се хранели с водниста супа и друга „затворническа храна“.
Омбудсманът Денисова заяви, че центърът в Безимен е само един от няколкото подобни обекта, създадени в Донецка област. Подобни филтрационни лагери има още в Докучаевск, Микилски, Мангуш и Ялта. Денисова обвини Русия, че използва центровете за задържане и "унищожаване" на всички "официални лица, военни или членове на доброволните териториални отбранителни сили, активисти или всички, които смятат за заплаха".
"Търсят хора, говорещи украински, по тях следят за украински символи, татуировки", казва Мария Вдовиченко и добавя, че войниците са проверили телефона ѝ, но не са намерили нищо компрометиращо. "Изтрихме всичко, защото хората от фронтовата линия ни казаха, че (б.а. - руснаците) могат да се обадят на някои от контактите ни, да разгледат снимките ни… Затова изтрих профилите си в социалните мрежи“.
Според американския посланик в ОССЕ - Майкъл Карпентър, украинците във филтрационните лагери са подлагани на брутални разпити, с които да се установят евентуални техни връзки с украинското правителство или с независими медии. "Многобройни разкази на очевидци сочат, че "филтрирането" се изразява в пребиване и измъчване на хора, за да се установи дали имат дори минимална лоялност към украинската държава“, заявява той.
Градският съвет на Мариупол обвини руските сили, че използват центровете за филтриране, за да идентифицират свидетели на "зверства", извършени от руските войски по време на битката за контрол над града. Кремъл отрича да е използвал филтрационни лагери за прикриване на неправомерни действия. Самопровъзгласилата се ДНР отхвърли обвиненията на украинските власти за незаконно задържане, филтриране и малтретиране на граждани и заяви, че за пристигащите в т.нар. „приемни центрове“ са осигурени достатъчно храна и лекарства.
Избягалата Карина казва пред CNN, че според баща ѝ повечето от мъжете в центъра нямат представа защо са задържани. „Казват им, че филтрацията ще отнеме един или максимум два дни и че процесът е задължителен, за да се провери дали са участвали в сраженията. Само че в нашия случай баща ми е там от 12 април и няма идея кога ще бъде освободен“.
Яна, която е напуснала Бердянск (в Южна Украйна), за да остане при роднини в руския град Ростов, казва, че процесът бил напълно случаен. "Близки приятели ми разказаха, че са стояли на опашка за филтриране по шест дни, прекарвали са нощите в колите си и въпреки това някои от тях преминали доста бързо през съществената процедура. Не знам защо - очевидно зависи от това коя смяна ще ти се падне", споделя тя.
Преди войната Евгени Тузов е инструктор по бойни изкуства в Мариупол. Сега прекарва по-голямата част от времето си в опити да организира транспорт за хората, които са блокирани в окупирания от Русия град и околностите му и които искат да избягат към места под украински контрол. Той също казва пред CNN, че процесът на филтриране на контролно-пропускателните пунктове е случаен. „Един има късмет, друг идва в лоша смяна", споделя Тузов. "Хората от ДНР бяха най-лоши - те са разчорлени и дрипави, понякога са пияни още сутринта, държат се ужасно“.
Яна разказва, че родителите ѝ трябвало да преминат през филтрация в болница в Донецк. Откарали ги там, след като били ранени по време на руска атака, и вече са прекарали повече от две седмици, криейки се в приют в Мариупол без никаква медицинска помощ. "Дойдоха хора от някаква служба, взеха им пръстови отпечатъци. Казаха им, че това е филтрация. Те не могат да ходят, но трябваше да се направи, такива са правилата в ДНР", казва Яна пред CNN.
Добавя, че когато тя и съпругът ѝ тръгнали да излизат от района, трябвало да преминат през почти 20 контролно-пропускателни пункта. "И почти на всеки пункт събличаха съпруга ми, търсеха татуировки и следи от оръжие и го питаха дали е служил в армията", казва тя.
Тузов заявява, че доброволците в неговата транспортна служба имат подобни преживявания - някои от тях били подложени на детектор на лъжата и поне 30 били задържани по време на процеса. Не знае каква е съдбата им оттам насетне, но вярва, че голяма част от хората са изпратени в Русия.
Мария Вдовиченко описва в своя разказ колко уплашена се е почувствала, когато чула думите на един от войниците във филтрационния лагер: „Убих десетима, оттам нататък не ги броях“.
Доказателствата от лагерите шокираха международната общност и точно това беше една от причините за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека през април. Въпреки възмущението - доказателствата, свидетелствата на избягалите и изявленията на сепаратистките власти показват, че оттогава Москва само е засилила процеса.
Това не се случва за първи път с участието на Кремъл. По време на войната в Чечня руските сили използват филтриращи лагери, за да отделят цивилните от бунтовниците. Легендарната руска разследваща репортерка Анна Политковская събира свидетелски показания от чеченски цивилни, задържани в тези центрове, разкривайки брутални методи на разпит, изтезания и нарушения на човешките права. През 2006 г. тя е убита в Москва - в сградата, в която живее.
ОЩЕ: Докато Путин бомбардира Украйна, руснаци помагат на украинците да избягат
