Непрекъснато възникват практически проблеми при прилагането на Протокола за Северна Ирландия, който е част Споразумението за Брекзит (и повелява митническият и граничен контрол да се провеждат не между двете части на Ирландия, а край бреговете на Англия – бел. ред). Проблемите можеха да се предвидят още тогава, но и днес все още подлежат на решаване, стига двете страни да демонстрират добра воля.
В момента Европейският съд работи по въпроса, но там държат на принципите - ето защо за правителството на Борис Джонсън този съд е като пословичен трън в петата. То навремето се съгласи, че тъкмо този съд ще решава спорните въпроси. Сега обаче дава на заден ход с увъртанията, че тогава намеренията са били съвсем искрени, днес обаче вече било ясно, че нещата не стават така.
Това са глупости. Тогава Джонсън много искаше да подпише споразумението заедно с Протокола за Северна Ирландия, за да излезе на изборите с ореола на премиера, прокарал Брекзит. И тази тактика сработи: консерваторите спечелиха с голяма преднина изборите за Долната камара на британския парламент.
Така че се пита: какво всъщност иска Борис Джонсън в момента? Дали иска да успокои юнионистите, които смятат, че цяла Ирландия трябва да принадлежи към Великобритания? Или пък цели провала на Споразумението за оттегляне с ЕС заедно с Протокола за Северна Ирландия? Което пък автоматично води и до провал на търговското споразумение с ЕС… Човек спокойно може да си представи, че Джонсън си е направил всички тези сметки. Ала независимо от това съвсем не е проява на добър стил да хвърляш в кошчето за отпадъци предложенията на ЕС, които дори още не са публикувани. Е, Борис Джонсън така и така не е прочут с добрия си стил. За последно го доказа в конфликта с "партньорската" страна Франция в Индийско-Тихоокеанския регион.
Автор: Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ
