Все повече знаци се появяват за това, че бъдещето на човечеството ще се реши някъде другаде, а не в Европа, пише The Telegraph. Старост и бюрократизация - така бившият френски посланик в САЩ Джерард Харо говори за това какво предстои на страните от Стария континент.
Ние, европейците, сме убедени, че нашият малък континент не само все още е център на световната история, но и формира света днес.Ние вдъхновяваме другите с ценности, в чиято универсалност дори не се съмняваме. Смятаме се за щедри, могъщи и добре възпитани.
Но периодът на истинска европейска мощ всъщност е само мимолетен исторически епизод.
Да, европейците са управлявали света от 1815 до 1945 г. и оттогава до днес сме на второ място след САЩ. Но това продължи около два века: малка част от световната история. Преди 1650 г. БВП на Индия и преди 1750 г. на Китай вероятно е бил по-голям от този на която и да е европейска сила. Още: Запад срещу Изток: Предстои ли конфронтация на Брюксел с Източна Европа?
По този начин Ню Делхи и Пекин, по време на нашия разцвет и господство, ни смятаха за просто нововъзникнали, а сегашното възстановяване на икономическия баланс между Азия и Европа, което се случва през последните две десетилетия, те виждат само връщане към дълга историческа норма. На новопостъпилите просто беше показано къде им е мястото.
Не е изненадващо, че през 2016 г. в интервю за The Atlantic Барак Обама предположи, че бъдещето на човечеството ще бъде решено съвместно от Ню Делхи, Пекин и Лос Анджелис.
Когато бях френски посланик във Вашингтон, забелязах с каква смесица от безразличие, отегчение и пренебрежение се отнасят към нас нашите предполагаеми наследници. За тях ние бяхме една грохнала лелка, чиито изказвания не могат да се приемат на сериозно.
За САЩ както потенциалът за растеж, така и основните предизвикателства са в Азия, така че е съвсем логично Вашингтон да се насочи към този континент. По този въпрос всичко е ясно. Русия за Съединените щати е регионална сила, дългогодишна болка, но в никакъв случай не е център на тяхното внимание. Те искат да прекратят конфликта в Украйна възможно най-скоро и да се справят с истинската заплаха: Китай. Още: Безработицата в ЕС и еврозоната на исторически ниски нива през юни
Застаряване
Способни ли сме ние, европейците, да докажем, че все още имаме значение, че не сме просто някаква периферна туристическа дестинация?
Съмнявам се в това поради една много конкретна причина. Като французин, който е видял как страната му - Китай за Европа през 1815 г. - постепенно губи своята мощ, успоредно с демографския си упадък, твърдо вярвам, че демографията е съдба.
На тази основа Европа е изправена пред безпрецедентна ситуация. Прогнозите са, че между 2010 г. и 2050 г. общият брой на населението й ще намалее с 5%, но сред хората на възраст между 25 и 64 години - със 17 %. Населението на Унгария, балтийските държави, Словакия, България, Португалия, Италия и Гърция вече намалява, а това на Германия е в плато, преди да започне предвидимо намаляване. Средната възраст на европейците е 42 години в сравнение с 38 години в САЩ. Тя се увеличава средно с 0,2 години годишно. Още: TotalEnergies: Европа може да не разполага с достатъчно газ в хранилищата при студена зима
Какво означава това? По-малко търсене и следователно по-малък растеж; и по-малко динамични общества. В по-конкретен план това е заплаха за "европейския модел", който се основава на нелек компромис между социалната държава и икономическата реалност.
Застаряващите избиратели дават предимство на първото за сметка на второто. Това ще се превърне в още по-голям проблем през следващите десетилетия, тъй като броят на европейците на възраст над 80 години ще се увеличи повече от два пъти.
Старостта означава все по-големи разходи за здравеопазване и лична помощ. Демографската криза на свой ред ще разкъса обществата ни между хората в трудоспособна възраст и пенсионерите в условия, в които последните се радват на стандарт на живот, който първите често не могат да се надяват да достигнат.
Миграция
Още по-остро европейците ще се борят по въпроса за имиграцията. Експертите са много ясни в оценката си: предвид слабата ефективност на "наталистките" политики, насочени към увеличаване на раждаемостта, няма друга алтернатива за преодоляване на демографския спад в Европа освен имиграцията.
В днешна Европа е евфемизъм да се каже, че това решение няма да бъде посрещнато с всеобщо одобрение. Когато наскоро един френски министър намекна, че може да се наложи да приемем ограничен брой имигранти, за да се справим с недостига на кадри в някои сектори, се надигна такъв протест, че той веднага даде заден ход, пише The Telegraph.
Обединеното кралство напусна ЕС до голяма степен, за да спре имиграцията дори от европейските страни. През 2015 г. Германия може и да отвори границите си за повече от един милион имигранти от Близкия изток, но това беше в отговор на извънредна хуманитарна ситуация.
Трудно е да си представим, че това ще се повтори по чисто икономически причини. Всъщност такъв необходим приток на работници в една бързо застаряваща страна със сигурност няма да може да бъде подновен предвид възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
В този контекст емиграцията от Европа е особено нежелана. Ние губим млади, високообразовани хора, които заминават предимно за САЩ, където ще имат по-добри възможности, било то в изследователския, академичния или частния сектор.
Когато пътувах в Америка, навсякъде срещах европейски изследователи, хирурзи, преподаватели и предприемачи. Беше трудно да не изпитвам тъга, че тези млади хора, които нашите страни са образовали на висока цена, вместо това обогатяват САЩ. Още: Байдън изпраща в Европа 3000 резервисти
Но обяснението им винаги беше едно и също - по-добро финансиране, повече възможности, по-малко регулации. За съжаление, застаряващите държави разполагат с по-малко пари и са склонни да обичат регулациите.
Не казвайте, че песимизмът ми е само обичайното френско стенание, не мислете, че британската и френската демография не са чак толкова лоши (макар че и това е вярно).
Всички сигнали сочат към една обърната навътре Европа. Un continent de vieux. Бъдещето на човечеството определено ще бъде решено другаде.
Автор: Жерар Аро, бивш френски посланик в САЩ
Превод: Ганчо Каменарски
