Доналд Тръмп знае какво прави, заплашвайки да не защитава страните от НАТО, ако Алиансът откаже да харчи повече за отбрана, и твърдейки, че ще каже на Русия, че тя "може да прави с тях, каквото си поиска". От двете страни на Атлантическия океан в това отношение беше регистриран двуцифрен магнитуд на реакцията по "политическата скала на Рихтер", пише The Hill в свой анализ по темата
Но тогава се намесва реалността. По ирония на съдбата, колкото повече пари се харчат за отбрана, особено в САЩ и Обединеното кралство, толкова повече намаляват техните въоръжени сили. Причините се крият в поскъпването на буквално всичко - от хора до прецизни оръжия. Това годишно неконтролирано увеличение на реалните военни разходи от членовете на НАТО, в зависимост от страната, варира от 3% до 7%. Добавете инфлацията към микса и проблемът само ще се влоши.
В САЩ военноморските сили се борят да достигнат таван от 300 военни кораба, все още с 55 по-малко от броя, определен от Конгреса. Министерството на отбраната е изправено пред сериозен недостиг на персонал. Още: Война Русия-НАТО: Германия подготви сценарий фаза по фаза
Британската армия наброява малко над 72 000 души, а броят на танковете ще бъде намален до 148. Кралският флот, който някога е господствал в моретата, сега може да поддържа само 16 разрушителя и фрегати.
Не е толкова просто
Разбира се, тези членове на НАТО, които не изпълняват ангажимента от 2%, трябва да го направят. Това обаче няма да реши проблема. Когато разглеждаме военната концепция на НАТО, нейните шест императивни „повторения“ са поразителни. Според тях Алиансът трябва да „промени мнението на врага“, „да го надмине качествено“ за битка, да го „надиграе“, „да изпревари“, „да има по-добри партньори“ и в крайна сметка „да надживее“. Всички тези позиции са умишлено амбициозни, пренебрегвайки концепциите за стратегия, ресурси и военни бюджети, необходими за спиране и отблъскване на потенциална руска агресия.
Основният логичен извод от всичко това е, че преди да извадят чековите си книжки, лидерите на НАТО може да искат да разработят сериозна стратегия с ключови цели. Първо, необходимо е да се създаде реална военна сила, способна да устои на руска военна атака. За да постигне тази цел, стратегията трябва да признае и интегрира суровата реалност и онези естествени ограничения, които в момента се пренебрегват поради погрешното убеждение, че увеличените военни разходи сами по себе си са отговорът на всичко. Това е погрешно.
Още: За да постигнете мир в Украйна, спомнете си края на Студената война
На фона на тези реалности трябва да има по-пълно разбиране на възможностите и ограниченията, пред които е изправена Русия. Ако наличните доклади са верни, Русия е претърпяла големи загуби в персонал и техника в Украйна. Докато Москва укрепва своята военнопромишлена база и има значително население от около 140 милиона, от което да попълни въоръжените си сили, отсега тя трябва да има „празна армия“, която не може да бъде изпратена в бой извън Украйна.
На САЩ им отне десетилетие и половина да се възстановят от войната във Виетнам. Някои в НАТО прогнозират, че Русия може да атакува Алианса до няколко години. Внимание: независимо как ще завърши украинският военен конфликт, за разлика от Афганистан и Ирак, когато САЩ можеха да върнат войските си у дома, Русия не може напълно да се изтегли от Украйна. Значителен брой от нейните войници ще останат там, за да противодействат на партизанската война или да контролират части от Украйна и Крим.
НАТО трябва да признае стратегическото предимство, което членството на Финландия и вероятно на Швеция дава на Алианса. Сега Русия трябва да защитава своята 1300-километрова граница с Финландия. А Швеция, от гледна точка на Русия, е кинжал, насочен към Калининград и Санкт Петербург в Балтийско море. Още: Франция пак говори за войници на НАТО в Украйна и какво ще правят там
В началото на 60-те години доктрината на администрацията на Кенеди за „гъвкав отговор“ изискваше военни способности за борба с всички нива на конфликти, от бунт до ядрена война. След това НАТО изготви доклада Harmel, кръстен на белгийски външен министър.
НАТО се нуждае от нов „доклад Хармел“, за да оцени нарастващата руска заплаха, войната в Украйна и последиците от нея. Иран, Северна Корея и Китай също трябва да бъдат взети под внимание. Например ако САЩ и Китай влязат във война за Тайван и континенталната част на САЩ бъде нападната от Китай, ще се приложи ли член 5?
Новите технологии трябва да бъдат дълбоко интегрирани в конфликта в Украйна, от използването на дронове и сателитен интернет Starlink за комуникации до удивително съкратената времева рамка за разполагане на нови видове оръжия. Всичко това трябва да бъде включено в концепцията за "отбрана тип дикобраз" (бодливо прасе), която би повишила цената на всяка руска атака срещу НАТО до такова ниво, че да я направи неприемлива. Ако се направи правилно, подобна защита няма непременно да изисква увеличени разходи, а просто ще пренасочи потока от пари там, където е най-необходим. Още: Швеция в НАТО - какво дават скандинавците на военния алианс
Всичко това няма да е лесно осъществимо, предвид сегашната силна бюрократична, политическа и икономическа съпротива. Но не се заблуждавайте: без нова стратегия на НАТО увеличаването на военните разходи на Алианса няма да бъде решение.
Превод: Ганчо Каменарски
