Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова членовете на НАТО да ускорят производството на средства за отбрана, според френското издание Les Echos. Безкрайните доставки на оръжия за Украйна опразниха складовете и запасите на западните страни.
Боеприпаси вместо самолети? Това беше основната цел на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел. Както отбеляза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, „основното е незабавно да се предоставят на украинците оръжията, които им бяха обещани, за да запазят своята боеспособност“. Преди да започне дискусия за доставката на самолети, би било добре обещаните танкове да пристигнат благополучно, а след тях и боеприпасите.
В навечерието на тези срещи Йенс Столтенберг алармира: „Настоящият процент на използване на боеприпаси от Украйна е много по-висок от нашия темп на производство. Това изчерпва нашите запаси и оказва натиск върху отбранителната индустрия“, предупреди той. Затова министрите на отбраната бяха инструктирани да ускорят темповете на производство.
Скоростно състезание
На последната среща на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС в Брюксел естонският премиер Кая Калас предложи страните-членки на блока да използват механизъм, подобен при закупуването на ваксини, за да накарат отбранителната индустрия да увеличи производството. Проблемът се проучва, но отнема много време.
Спешните мерки се предлагат поради опасение от голяма офанзива на Кремъл, за която руската армия се възстановява и превъоръжава. Според френските военни броят на украинските минометните атаки (от началото на операцията - 50 000 изстрела на ден или почти годишната продукция на френската компания Nexter) е намалял рязко със 75%. Още: Столтенберг: Новите насоки ще гарантират, че НАТО има надеждна отбрана
Европейската индустрия не е създадена за такъв конфликт. Франция, например, която иска да достави на Украйна още 12 гаубици "Сезар" в допълнение към вече доставените 18, поради липса на собствен капацитет, подписа споразумение с Австралия за производство на 155-мм снаряди.
Дори САЩ са с недостатъчни производствени възможности и арсеналите им постепенно се изчерпват. Оръжейните компании заявиха, че ще им отнеме 6 години, за да компенсират броя на 155-милиметровите снаряди, доставени на Украйна, и че ще им трябват поне 6,5 г., за да попълнят запасите от ракети Javelin, както и от 4 до 7 г. за попълване на запасите от високоточни снаряди Excalibur, пише Les Echos.
Няма споразумение за доставка на самолети
Докато президентът Зеленски продължава да призовава за доставка на повече оръжия и по-специално бойни самолети, много министри напомниха, че е по-важно да бъдат изпратени обещаните танкове с необходимите боеприпаси, както и съответната поддръжка. „Преди да говорим за самолети и танкове, нека се опитаме да осигурим най-доброто обслужване за оборудването, което вече сме им предоставили“, казаха представители на френския министър на отбраната Себастиан Лекорню.
„Ще осигурим на украинците способности за възпиране на руснаците и тяхното пролетно контранастъпление“, обеща министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, изброявайки артилерия, противовъздушна отбрана и бронирани средства, но не споменава изтребителите. „Всички разбират, че въпросите за противовъздушната отбрана и попълването на боеприпасите са много по-важни в момента от дискусиите за бойната авиация“, добави германският министър на отбраната Борис Писториус. Той каза, че германската индустрия възнамерява да рестартира производствената линия на боеприпаси за танкове Gepard. Още: Блъф или реалност: Великобритания се притеснява, че армията ѝ е малка за война с Русия
Изразходване на повече от 2% от БВП за отбрана
Украйна се нуждае от бойни самолети, защото се страхува от неконтролирано развитие на конфликта. Но спешната нужда днес е инвентаризацията на военната индустрия. Сега ситуацията преминава от "конфликт на изтощение към логистична битка", според Йенс Столтенберг.
Ето защо по време на срещата във формат НАТО дискусията отново ще се фокусира върху необходимостта от установяване на нови прагове за разходите за отбрана на съюзниците. Това лято страните от НАТО може да се споразумеят да заделят поне 2% от своя БВП за отбрана, като прагът от 2% е определен като минимум, а не цел, договорена преди десетилетие. Това ще бъде един от въпросите на срещата във Вилнюс това лято. Друг проблем е присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, което все още е блокирано от Турция, тъй като последната обяви, че е съгласна с членството на Финландия, но не и на Швеция.
Автор: Ан Бауер
Превод: Ганчо Каменарски
