До президентските избори в Русия остават броени седмици, а резултатът е предрешен - още шест години Владимир Путин на власт. Предстоящото преизбиране на човека, когото президентът на САЩ Джо Байдън нарече "диктатор убиец" и "чист бандит", повдига въпроса за политиката на администрацията на демократа спрямо Москва.
Искат ли САЩ демократизирана Русия? Надява ли се Байдън на свалянето на Путин? Без Путин ще се разпадне ли съюзът на Русия с Китай? Ще рухне ли новата ос между Северна Корея, Иран, Китай и Русия? Нищо не се знае. Администрацията на Байдън е странно сдържана по въпроса за руското ръководство и за отношенията, които иска да има с Москва като цяло. Каква е политиката на Байдън по отношение на Русия? Има ли изобщо такава? Не съвсем, пише Foreign Policy в свой анализ от 13 февруари.
Още: Песков: Лъжа е, че Путин е предлагал на САЩ замразяване на войната в Украйна
Липсата на политика спрямо Русия стана норма
Колкото и странно да звучи липсата на политика спрямо Русия, реалността е, че от края на Втората световна война насам отсъствието ѝ е по-скоро норма, отколкото изключение. Не че САЩ са пренебрегвали глобалния комунизъм, поробените нации или заплахата, която представляваше Съветският съюз - по-скоро през по-голямата част от Студената война целта беше най-напред укрепване на концепцията за сдържане, отколкото унищожаване на СССР. Сдържането предполагаше управление на съветския проблем. Истинската политика щеше да надхвърли защитата от хищничеството на Кремъл.
В продължение на десетилетия политиката на САЩ се съсредоточаваше върху съревнованието със Съветския съюз, а не върху постигането на някакъв конкретен резултат за наследниците на съветския лидер Йосиф Сталин. Това не беше и особено странно, особено в сянката на две световни войни, в които загинаха и бяха ранени десетки милиони хора. Напразно ще търсите съвременно изказване на американски лидер по въпроса за приблизително 30-те милиона загинали от ръцете на Сталин. Това си беше работа на Кремъл.
Съединените щати и Европа, обединени в новосъздадената НАТО, бяха съсредоточени главно върху съдбата на поробените от Съветския съюз нации в Източна и Централна Европа. Не дотолкова, че НАТО да се изправи в защита на унгарците (1956 г.) или чехите (1968 г.) в усилията им да се освободят от съветските си господари, но най-малкото Алиансът се интересуваше, анализира Foreign Policy.
Западът беше най-енергичен в това да спира разпространението на съветския комунизъм и неговите марионетни сили. По този начин САЩ се оказаха пряко ангажирани с военни действия в Корея и Виетнам, а голяма част от останалия свят беше включена в двуполюсната конструкция на Студената война. И въпреки че битката срещу Съветския съюз имаше идеологически елементи - свобода срещу тирания, демокрация срещу комунизъм - основата на американската политика беше стратегическа. През първите 40 години Студената война беше свързана с изчисления, считани за необходими за спиране на червената вълна.
Още: Надежда за Украйна: Близкият до Тръмп лидер на долната камара иска среща с Байдън за военната помощ
Рейгън и "империята на злото"
Различни президенти промениха политиката на САЩ: Джон Кенеди, "гъвкавият отговор" на Ричард Никсън, "раздържавяването" на Джими Картър, "отстъплението от конфронтацията" на Картър, основано на правата на човека. Но Роналд Рейгън е този, който представлява повратна точка в политиката на САЩ към Русия през Студената война. Именно Рейгън нарече СССР "империя на злото". Той взе фундаменталното решение да се пребори със СССР по целия свят - в Афганистан, Никарагуа, Ангола, Мозамбик и други страни.
Още: Русия издирва трима българи, воювали в полза на Украйна
Подобно на своите предшественици, Рейгън беше воден не толкова от конкретни амбиции за облика на бъдеща Русия, колкото от желанието да се намали мощта, обхвата и способността на Съветския съюз да насърчава глобалното разпространение на комунизма. Но много повече от своите предшественици той осъзнаваше, че формата на бъдеща Русия ще диктува сигурността както на САЩ и техните съюзници, така и на хората, които живеят под съветско управление.
"Моята идея за американската политика спрямо Съветския съюз е проста, а някои биха казали опростена", казва Рейгън на свой помощник през 1977 г. и повтаря това отново по време на президентството си: "Тя е следната: Ние печелим, а те губят"".
Още: Украйна потопи руски десантен кораб в Черно море (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images
В крайна сметка СССР загуби в мащаби, които вероятно щяха да шокират дори Рейгън. Варшавският договор и Съветската империя се разпаднаха на пух и прах. Имаше общи усилия да се подкрепи еволюцията на Русия в по-нормална държава и дори известно обмисляне на финансирана от американските данъкоплатци помощ за Москва. Но след края на Студената война нямаше визия за Русия - нямаше последователно усещане за по-широка политика, която да определя тактическите решения, вземани всеки ден.
Как действаха останалите американски президенти?
Президентът Бил Клинтън се отказа от първоначалната си руска политика, ориентирана към Борис Елцин, включително и от обещания за неразширяване на НАТО, но скоро беше принуден от обстоятелствата и от собствения избор на Русия да разшири Алианса, да наложи санкции срещу руски организации и да бомбардира съюзника на Русия - Сърбия.
Президентът Джордж Буш-младши позорно се вгледа в душата на Путин, скрепявайки едно достатъчно здраво приятелство. Краят на управлението на Буш обаче донесе разочарование, като президентът оттегли споразумението за ядрено сътрудничество с Русия заради намесата на Кремъл в сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия в Грузия.
Още: Авдеевка е на колене въпреки данни, че най-доброто от бившия "Азов" дойде (ВИДЕО)
Барак Обама завърши със строги санкции срещу Русия заради нахлуването и анексирането на Крим през 2014 г.
Дори президентът Доналд Тръмп в крайна сметка въведе строг режим на санкции срещу Путин. Наскоро отправената от републиканеца покана към Русия да нахлуе в членове на НАТО, които не плащат своите вноски в Алианса, могат да означават, че предстои радикална промяна за САЩ.
Още: Доналд Тръмп покани Русия да нападне НАТО (ВИДЕО)
По време на своя мандат Тръмп успешно изнуди членовете на НАТО за по-големи бюджети за отбрана и намали руското дипломатическо присъствие в САЩ заради отравянето от Кремъл през 2018 г. на избягалия руски двоен агент Сергей Скрипал. Отношенията Вашингтон-Москва се влошиха след избирането на Байдън и пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна.
Още: "Битката за САЩ тепърва започва": Байдън обвини Тръмп, че критиките му към НАТО са срамни
"Надеждата не е външна политика"
Не бива да има съмнение, че всеки президент на САЩ от Удроу Уилсън насам се е надявал да види свободна и демократична Русия, или поне нормална Русия, която да остави настрана имперските си амбиции. Само че надеждата не е външна политика.
Основният проблем е, че вътрешното положение на Русия и нейната външна политика са неразривно свързани. Диктатори с виждания за световно господство или за възстановяване на величието на някогашната Руска империя отдавна определят избора на Кремъл, което има опустошителни последици по целия свят. При липсата на конкретна политика относно Русия политиката на САЩ ще трябва да търпи постоянни тактически корекции, които само управляват проблема.
При липсата на стабилен Кремъл Съединените щати и техните съюзници ще бъдат принудени да влязат в един цикъл на конфронтация с ръководството на Москва. Сега това е заради Украйна. Преди беше за Крим, Грузия и Сирия. Няма причина да смятаме, че цикълът ще се промени, ако политиката на САЩ спрямо Русия остане същата.
Още: Руски източници: В края на 2023 г. Путин предложи спиране на огъня, но САЩ отказаха
Какво да се направи?
Мястото, от което трябва да се започне, е нова декларативна политика в полза на свободата в Русия. Това означава да се положат много повече усилия за подкрепа на руската опозиция - не с пари или оръжие, а с печата за одобрение на Вашингтон, пише Foreign Policy. Това означава издигане на въпроса за правата на човека в Русия в стила на Рейгън, по-агресивна информационна война и гарантиране, че Путин ще загуби в Украйна.
Това би трябвало да означава и край на наказателните политики, които в крайна сметка обединяват руските олигарси зад Владимир Путин.
В момента на тези, които са се обогатили с благословията на Кремъл, се отнемат или замразяват активи. Не е необходимо да съчувстваме на тези крадци, за да разберем, че тяхната съдба се свързва с тази на Путин и само укрепва неговата подкрепа. По-скоро трябва да се погрижим за парите на Русия, пишат американските анализатори. Кремъл разполага с 300 милиарда долара чуждестранни резерви в чужди банки. Тези пари трябва да бъдат запорирани, за да се изплатят щетите и да се подпомогне възстановяването на Украйна.
Още: "Ядрено оръжие" срещу Путин: Украйна да вземе руските пари в западни банки
Но дори ако Русия загуби, Байдън не разполага с политика, която да се възползва от провала на Путин. Ако политиката е "ние печелим, вие губите", как ще изглежда загубата на диктатора? Дали Вашингтон ще бъде доволен да види друг безмилостен клептократ на негово място? Руски националист? Или целта на САЩ е да видят безстрашни руски дисиденти като Алексей Навални или Владимир Кара-Мурза да поведат някога великата нация към свободата?
Животът на Путин да стане ад
Време е не просто да се замразят многобройните активи на Путин, но и да се конфискуват. Време е да се разгласят подробностите за неговата корупция пред руския народ чрез независими медии.
Контрааргументите, че това само ще притисне Путин в ъгъла, не отчитат факта, че той отдавна е в този ъгъл. В Москва трябва да настъпи фундаментална промяна, а САЩ могат да я улеснят, пише Foreign Policy.
Още: Анализ: Опасната реторика на Тръмп се превръща в подарък за Путин
