Инцидентът, за който ни припомня американското издание 19FortyFive, е станал през далечната 1992 г. Тогава руската ядрена подводница „Кострома” случайно се оказала непосредствено под своя американски аналог USS Baton Rouge („Батън Руж”), чийто екипаж провеждал тайно наблюдение недалеч от руското северно не замръзващо пристанище Мурманск. Руският командир дал команда „Кострома” да изплава и двата съда се ударили.
За 31 г. поколенията се смениха, но този инцидент не трябва да се забравя, защото новият му вариант може да е трагичен. Неотдавна Newsweek алармира, че „НАТО отново има проблеми с руските подводници”.
Много хора смятат, че сонарът е вид радар, който работи под вода. Водата обаче е много по-малко пластична среда от въздуха, дори и с най-модерните сензори. Освен това вятърът, температурните колебания и звуците, отразяващи от дъното на океана, могат значително да влошат работата на сонара. Ако се опитвате да откриете изключително тихите подводници, които се използват в момента, само няколко неблагоприятни фактора могат да превърнат една трудна задача в напълно невъзможна.
Ето защо подводница, шпионираща близо до някое вражеско пристанище, може да не забележи друга подводница, която се насочва право към нея, до момента на сблъсъка им - и това може да се превърне в истински провал и срам за всички участници в инцидента. Още: Австралия купува американски ядрени подводници от САЩ
На 11 февруари 1992 г. ядрената ударна подводница от клас Лос Анджелис USS Baton Rouge провежда тайно наблюдение от 20 метра дълбочина в плитки води край остров Килдин, на 22 километра от руския пристанищен град Мурманск. Съветският съюз се е разпаднал два месеца по-рано, но американският флот чувства, че е необходимо да продължи да наблюдава какво е останало от мощния съветски флот, пише още 19FortyFive.
Какви точно задачи е изпълнявала подводницата „Батън Руж” в този момент все още не е известно. Тя може да е записвала звуци, издавани от руски подводници, за по-късен анализ и идентификация. А може да постави или, обратно, да премахне предварително инсталирани устройства за събиране на разузнавателна информация.
В 20:16 ч. нещо масивно се удря в дъното на 110-метровата подводница „Батън Руж“, като силно надрасква корпуса й и причинява пукнатини в баластния резервоар от левия борд. За щастие няма други повреди по корпуса на американската подводница.
Оказва се, че руската атомна подводница Б-276 "Кострома" от проект 945 "Баракуда" се е опитала да изплува, намирайки се директно под американската подводница. Рулевата рубка над тялото на руската подводница, движеща се с около 8 мили в час, се блъска в дъното на американския кораб. В резултат на сблъсъка с „Батън Руж” „Кострома” се разминава с частична повреда на титановия корпус на рубката, а по-късно в обшивката й са открити фрагменти от антиакустичното покритие на американската подводница.
И двете подводници са проектирани да могат да изстрелват крилати ракети от своите торпедни тръби, а някои от тях теоретично биха могли да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Малко преди инцидента Русия и Съединените щати се съгласиха да премахнат ядрените си бойни глави - в съответствие с първия Договор за намаляване на стратегическите оръжия - така че най-вероятно „Батън Руж” вече не ги е притежавал. Въпреки това, ако сблъсъкът беше по-силен, той можеше да повреди ядрените реактори на поне една от подводниците, което щеше да доведе до изтичане на радиация с облъчване на подводниците и околните води. Още: Причините са неясни: Внезапно почина генералният директор на голяма руска корабостроителница
За щастие това не се случва. „Батън Руж” изплавал, направил кръг и се свързал с руската подводница, за да разбере дали тя има нужда от помощ, след което и двата кораба се завръщат в своите пристанища за ремонт.
Сблъсъкът на подводницата бележи един от първите "дипломатически инциденти" между САЩ и новото руско правителство. Наложило се държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър лично да се срещне с президента Борис Елцин, за да го увери, че САЩ ще прекратят шпионските си дейности в руски води, но друг удар с подводница край полуостров Кола през следващата година показа празните му обещания.
Инцидентът с „Кострома” и „Батън Руж” също показа, че отделните държави имат различно разбиране за формулировката "международни води". САЩ имат стандарт, че международните води започват на 12 мили от най-близката земна маса. И "Батън Руж" са спазили това изискване. Но Москва ги определи като територии, започващи на 12 мили от линията, образувана от двата бряга на залива, и от тази гледна точка подводницата "Батън Руж" нарушава границата на нейните териториални води.
„Батън Руж”, която беше втората по големина подводница в огромния клас на „Лос Анджелис”, беше само на 17 години. Властите обаче счетоха, че разходите за ремонт на 110-метровия кораб, съчетани с вече планираните разходи за презареждане на ядрено гориво, са ненужно високи и през януари 1995 г. той е отписан.
Междувременно „Кострома” е ремонтирана и през 1997 г. тя е отново в морето. Руски моряци нарисували върху рулевата рубка надпис „разбита подводница“ в памет на „победата“ над американския „Батън Руж“.
Стелт в плитки води
Как изобщо може да се случи такъв сблъсък? Авторите на някои публикации в медиите твърдят, че американските и руските подводници са си „играли на котка и мишка“ и просто са прекалили. Всъщност подобни игри някога са били често срещано явление сред атакуващите подводници на враждуващи страни и неведнъж са се превръщали в сблъсъци.
Тази версия обаче изглежда изключително неубедителна, тъй като подводницата е способна да играе на котка и мишка само ако успее да засече друг кораб. Ако говорим за плитките води край остров Килдин, малко вероятно е руската и американската подводница да се засекат взаимно. Още: "Един от козовете на Путин": Какво могат да предизвикат руските подводници?
Това е така, защото в плитки води разбиващите се вълни създават поне 10 пъти повече фонов шум за сонара, което прави изключително трудно за операторите да различат мекия звук от витлото на друга подводница. Нещо повече, дори тези сигнали, които могат да бъдат открити, ще бъдат отразени от океанското дъно и разбиващите се вълни, което ги прави много трудни за разграничаване във фоновия шум.
През 1993 г. анализаторът Евгений Мясников изчисли, че обхватът на откриване - с помощта на пасивен сонар - на нискоскоростната подводница тип „Баракуда” в такава шумна среда вероятно е около 100 до 200 метра, а дори и по-малко във ветровит ден. Обхватът на засичане би намалял до нула, ако руската подводница се приближи до „Батън Руж” отзад под 60-градусова дъга, защото в този случай стационарната сонарна антена на подводницата просто нямаше да го засече.
Руската подводница също има много малък шанс да забележи по-тихата подводница от клас „Лос Анджелис”. При такива условия по-мощните стационарни сензори за борба с подводници можеха да бъдат ефективни само на разстояние от 3 до 5 километра. Подводниците също могат да използват теглени сонарни антени, за да увеличат обхвата на своите сонари, но те са трудни за управление в плитки води и не са били използвани по време на инцидента.
Подводница или надводен кораб също така може да използва активен сонар, за да излъчва звукови вълни, които ще се отразяват от корпуса на друга подводница. В условия на плитка вода това може да увеличи обхвата на откриване до няколко километра. Този метод обаче също така позволява откриване на платформата, която използва активен сонар.
„Батън Руж” не е използвала сонар, за да остане незабелязана. И тя не записва никакви шумове, които активният сонар на „Кострома” може да излъчва. Тоест и двете подводници не са използвали активни сонари, а техните пасивни сонари очевидно не са били достатъчно мощни, за да открият друг кораб в „шумни“ условия на плитка вода.
Това обяснява защо подводници, по-дълги от футболно игрище, могат лесно да се сблъскат, без да осъзнават взаимното си присъствие до момента на удара. Както се вижда от сблъсъка през 2009 г. между френската подводница Triomphant с ядрено оръжие и британския Vanguard, рисковете от сблъсъци на ядрени подводници остават много реални и днес.
Статия, написана от Себастиен Роблин
Превод: Ганчо Каменарски
