Нападението на предполагаемите руски опозиционни паравоенни формирования от Украйна в руската провинция Белгород трябва да бъде тревожен сигнал за администрацията на Джо Байдън относно трудността да се контролира ескалацията в Украйна, за да се минимизира рискът САЩ да бъдат въвлечени във войната. Поради тази причина официалната политика на САЩ продължава да се противопоставя на украинските атаки на територията на същинска Русия, защото миналата година украинското правителство обеща на Вашингтон да не го прави.
Това е второто нападение на опозиционните милиции в Русия след нападение в Брянск през март. Съобщава се също, че продължават атаките с дронове от Украйна към Русия. След като беше нападната от Русия, Украйна, разбира се, има пълно законно и морално право да отвърне на удара на руска територия. Дали обаче това е в интерес на Съединените щати е съвсем различен въпрос - и като се има предвид критичната американска роля във въоръжаването и подкрепата на Украйна, администрацията на САЩ също има право да се произнесе по отношение на това как се използва нейната помощ.
Наистина има не само право, но и задължение към американския народ да упражнява това влияние. Защото администрацията на Байдън (и огромното мнозинство от правителствата на съюзниците на Америка в НАТО) многократно са обещавали на своите електорати, че няма да позволят на Запада да се включи пряко във война с Русия. Разрешаването на (евентуални) украински атаки на руска територия в крайна сметка сочи точно в тази посока.
The New York Times публикува снимки, показващи, че в нападението е използвана американска бронирана техника и това е потвърдено от Денис Никитин, командир на Руския доброволчески корпус (РДК), една от замесените въоръжени групи. Никитин по-рано заяви, че неговата група е действала "директно под командването на Киев" и че атаката срещу Брянск е одобрена от украинските власти. Това каза пред Newsweek през април представител на РДК. "Украйна помага на нашата борба по всякакъв начин. Едва ли щяхме да имаме оръжия, ако нямаше помощ от държавата, а освен това на територията на Украйна сме под юрисдикцията на Министерството на отбраната на Украйна", заявиха от РДК.
ОЩЕ: Командирът на Руския доброволчески корпус обобщи какво е свършено в Белгородска област (ВИДЕО)
В отговор на нападението Държавният департамент повтори "дадохме много ясно на украинците да разберат, че не позволяваме и не насърчаваме атаки извън границите на Украйна". Пентагонът излезе с изявление, в което се казва: "Можем да потвърдим, че правителството на САЩ не е одобрило каквито и да било трансфери на оборудване от трети страни за паравоенни организации извън украинските въоръжени сили, нито украинското правителство е поискало такъв трансфер".
Може би това е, което Вашингтон казва на украинците, но не е ясно дали украинците слушат. Киев публично отрече да е замесен в нападението, но украински официален представител призна в частни разговори, че е имало "сътрудничество".
ОЩЕ: САЩ проучват дали американски машини са ползвани за атаката в Белгородска област
Ако приемем, че не е имало промяна в политиката на САЩ, нападението в Белгород може да е индикация за степента, в която Киев сега се чувства способен да игнорира желанията на Вашингтон, като същевременно продължава да получава огромни суми помощ от САЩ. Както често се е случвало в миналото, американската помощ, далеч от укрепване на влиянието на САЩ върху правителството получател, всъщност би направила американската политика зависима от тази на нейния клиент. Нещо повече, една от милициите (Руският доброволчески корпус) участвала в атаката в Белгород и други атаки в Русия, изповядва неонацистки убеждения. Неговият лидер е Денис Капустин, по прякор Никитин. Той е известен крайнодесен руснак, който има връзки с украинските крайнодесни формации, включително "Азов". Капустин е със забрана да влиза в Шенгенското пространство от 2019 година насам и има спекулации, че според германското разузнаване той има тесни връзки с руските спецслужби, което му създава репутация на наемник. А White Rex е името на негов моден бранд, като абревиатурата отговаря на White Heterosexual Reactionary Xenophobe - Никитин е известен като ММА боец.
Когато е на 17 години, Никитин отива да живее в Кьолн със семейството си. Счита се, че там се радикализира в неонацистики идеали и там "прави име" като хулиган от футболните среди. Пред The Guardian той казва следното: "Ако убиваме по 1 мигрант на ден, това са 365 мигранти годишно".
Нападението в Белгород съвпада с две други свързани събития с потенциално ужасни последици за ескалация. Първото е съобщението, че Съединените щати вече се готвят да доставят на Украйна изтребители F-16 - самолети, които могат да нанасят удари дълбоко в руска територия. Байдън каза, че Зеленски е обещал, че тези самолети всъщност няма да бъдат използвани за нападение на руска територия, но предвид последните събития и оценката на американското разузнаване, че Украйна стои зад няколко атаки в Русия, разчитането на подобни обещания може да се окаже твърде рисковано за САЩ.
Украйна няма капацитет да поддържа тези самолети и ще отнеме много време, за да го развие. Това означава, че ако те наистина бъдат разположени, то ще трябва или да бъдат обслужвани от персонала на САЩ и НАТО на земята в украинските летища или да излитат от бази на НАТО в Полша. И двата варианта ще приближат НАТО с голяма крачка към пряко участие във войната.
Второто развитие е медийното изявление на ръководителя на украинското военно разузнаване генерал Кирило Буданов, че неговата служба стои зад поредица от опити за саботажи в Русия, но преди това публично и многократно отричано от украинското правителство. Служители на американското разузнаване също казаха за The New York Times, че допускат Украйна да стои зад атаката с дрон срещу Кремъл, както и атаката в Белгород и опитите за убийства в Русия.
Това също бележи явно неподчинение на желанията на САЩ. След първия опит за убийство в Русия на националистическия интелектуалец Александър Дугин (чиято дъщеря беше убита) беше съобщено (очевидно въз основа на умишлено официално изтичане), че ЦРУ е изпратило силно послание до украинското правителство, противопоставящо се на подобни атаки. Сега Буданов призна, че те са продължили независимо от това с убийството миналия месец на националистическия блогър Владлен Татарски и опита за убийство на бившия сепаратистки лидер от Донбас Захар Прилепин (който беше ранен).
Човек трябва да признае правото на Киев да нанася удари по руска територия и силно да съчувства на украинското желание да го направи след жертвите и разрушенията, които Украйна претърпя в резултат на руската инвазия. Независимо от това, дори когато успеят, такива атаки са много проблематични.
Стратегическите убийства са безсмислени. Нападението в Белгород, макар и политически погрешно, наистина има военен смисъл от гледна точка на опит да се изтеглят руските сили от фронта в Украйна към защита на самата Русия. Но убийството на отделни руски националистически интелектуалци и блогъри (чието влияние върху Путин във всеки случай е силно преувеличено) няма да повлияе по никакъв начин на руските военни усилия. Убийствата са опасни и защото създават прецедент за Русия да отговори със същото, чрез убийството на украински интелектуалци и политици, било то в Украйна или на Запад – като по този начин добавя още един ход към спиралата на ескалацията.
Най-големият урок от нападението в Белгород и украинската кампания за убийства е, че каквото и да пожелае Вашингтон, докато войната продължава, ще има силен стимул и за двете страни да ескалират, или защото виждат военно предимство в това, или като отмъщение за действия на противника. САЩ не могат да контролират този процес.
Съединените щати и техните съюзници от своя страна многократно предоставяха на Украйна нови оръжия, които по-рано бяха заявили, че няма да бъдат дадени. Тези увеличения на помощта са мотивирани не от увеличаване на заплахата от страна на Русия, а напротив, от руските поражения и нарастващото убеждение, че Русия никога няма да отговори с някаква форма на атаки срещу Запада. Това обаче е предположение, а не факт; и както каза бивш анализатор на ЦРУ, "проблемът с непрекъснатото увеличаване на подкрепата ни за Украйна с убеждението, че Русия няма никакви червени линии, е, че ние няма да разберем кога сме прекрачили първата червена линия, докато наистина не я прекрачим и Русия отмъсти."
Администрацията на Байдън трябва да продължи да помага на Украйна да се защитава срещу руската инвазия; но също така винаги трябва да помни, че нейното основно и постоянно задължение е сигурността на американския суверенен народ, което означава да държи САЩ извън прякото участие във войната.
САЩ и Европа: Ще заживее ли по-малкият брат живот извън сянката на по-големия?
Автор: Анатол Ливен, Responsible Statecraft
Превод: Ганчо Каменарски
