Мислите като врага. Да предположим, че аз съм терорист от „Ислямска държава“. Аз не правя бомби или куршуми. Оставил съм мръсната работа на лудите в мазето. Моята работа е това, което се случва след това. Време е да превърна клането в последствия, човешките крайници в политика. Аз съм терорист-консултант. Нося костюм, не експлозиви. Окървавената тълпа е средство за постигане на целта. Целта е властта.
Тази седмица имах нов успех. Превърнах мизерен психологически акт в пораждащо войни, ужасяващо населението, променящо политиката събитие. Доведох континента до шок. Известни политици оставиха всичко, за да ме залеят с клишета. Короновани глави ме обляха със славна омраза.
Измервам успеха си с дължината на статиите и часовете телевизионно време, с надуващите се бюджети за сигурност, жестоко убити свободи, изменени закони – моята основна цел – преследвани мюсюлмани, приобщени към нашата кауза. Аз работя не с действие, а с реакции. Аз съм манипулатор на политики. Работя благодарение на идиотщините на моите предполагаеми врагове.
Учебниците по тероризъм посочват ефектите му в четири етапа: първо е ужасът, после е публичността, след това е политическото самоизтъкване и най-накрая кулминационната смяна на политиката. Първоначалното действие е банално. Зверствата в Брюксел се случват почти всекидневно на улиците в Багдад, Алепо и Дамаск. Бомбите на Запада и на „Ислямска държава“ убиват повече невинни за седмица, отколкото умират в Европа за година. Разликата е в откликът на медиите. Умрял мюсюлманин е пес без късмет на грешното място в грешното време. Умрял европеец е новина за първата страница на вестника.
Така че във вторник (22 март) телевизионните канали се държаха като сержанти по набиране на хора за ИДИЛ. Тяхната повърхностна хиперболизация не показа и най-малката сдържаност (като и по-голямата част от вестниците се държаха по същия начин). BBC изпрати Хю Едуард до Брюксел. Телевизията показваше ужаси непрекъснато в продължение на 24 часа, използвайки думите „паника“, „опасност“, „заплаха“ и „терор“. Гласовете по радиото и телевизията се търкаляха в кръв и черва. Един журналист се вози на метрото в Лондон, за да покаже възможни бъдещи цели, за да уплаши възможно най-много пътниците. Всичко това е най-голямата мечта на терористите.
С така подготвената почва, политиците се включиха навреме. Френският президент Франсоа Оланд обяви „че цяла Европа е ударена“, огласявайки чрез мегафон престъплението на ИДИЛ. Неговият рейтинг на одобрение веднага скочи.
Британският премиер Дейвид Камерън потъна в своя бункер КОБРА (COBRA) и съобщи, че Великобритания „се изправя пред много реална терористична заплаха“. Атака в момента и „много вероятна“, според силите за сигурност. Флагове се веят, свалени наполовина. Айфеловата кула е оцветена в цветовете на белгийското знаме. Президентът Барак Обама прекъсна визитата си в Куба, за да бъде „солидарен към Белгия“. Доналд Тръмп обяви, че „Белгия и Франция буквално се разпадат“. Трудно е да си представиш как по-ефективно да се промотира каузата на ИДИЛ.
Осама бин Ладен тръгна с 11 септември (9/11), за да покаже, че западните нации са безпомощни и параноични, техният либерализъм е повърхностен и лесно пробиваем. Няколко експлозии и техните претенции ще увехнат и ще започнат репресии срещу всяка мюсюлманска страна.
До вечерта на вторник тази седмица гладът за мъст беше на пълна пара, когато военно лоби се включи. Хартата на Камерън за надзъртането (или законопроекта за „разследващите правомощия“) беше обявена за жизненоважна за националната сигурност. Това става въпреки продължаващата опозиция, както в парламента, така и сред експерти в разузнаването. Този месец във в. Times бивш технически директор в Агенция за национална сигурност на САЩ (NSA) Бил Бини осмя „невероятно натрапчивите“ правомощия за нецелево подслушване, предложени в законопроекта. Скоро историята на интернет браузера на всеки гражданин ще бъде притежание на правителството, уязвимо на хакерска атака от всеки маркетолог или изнудвач в страната.
Да реагираш на терористичните инциденти по начини, които не са в полза на терористите, може да изглежда трудно. Свободните медии чувстват като свой дълг да отразяват събития, както и политиците чувстват, че трябва да покажат, че могат да защитят населението. Но това, че е трудно да се въздържаш, не е оправдание активно да пропагандираш терор. Всички, участващи в реакцията от тази седмица - от журналисти през политици до военни лобисти, имат интерес от тероризма. Там има пари, големи пари, които могат да се направят – колкото по-ужасно е показано, толкова повече пари.
Може да отговорим на събития в Брюксел с тиха и достойна симпатия, със свещи и мълчание. Да омаловажаваш нещо, не значи да го игнорираш. Терористите имат специфични цели, правейки своите зверства за политическа цел. Не съществува адекватна отбрана в свободно общество срещу варварщината. Но съществува защита срещу нейното предназначение. Това значи да се избягва истерия, да се покаже предпазливост и смелост, не хвърлянето на Камерън в обществен страх. Това не значи да се променят закони, да се нарушават свободи, да се преследват мюсюлмани.
Заплахата от Брюксел не идва от терора, а от реакцията на терора. Това е реакцията, с която показахме страх. Но свободата никога не излиза от бункер КОБРА.
Автор: Саймън Дженкис, журналист и писател, който работи за британските Guardian и BBC. Коментарът е пъровначално публикуван във в. Guardian. Заглавието е на Actualno.com, текстът е със съкращения.
