Тези, които се интересуват от политика в САЩ, най-вероятно са забелязали спадането в последно време на обвиненията за руска намеса в страната. След всичкото изписано мастило и посветено ефирно време в последните три години, изглежда, темата за Русия вече едва се появява в публичното пространство. Това пише Лил Голдстайн в статия за авторитетното издание The National Interest, цитирана от агенция "Фокус".
При все това обаче, изглежда, че руско-американските отношения все още не са излезли от трудностите. Множество чуждестранни общественици не приеха добре идеята американския президент Доналд Тръмп да сподели някоя и друга шегичка относно възможната руска намеса на американските избори със своя руски колега Владимир Путин. Защото ако оставим тези закачки настрана, реалността е, че двустранните отношения продължават да се влошават и всеки момент ще потънат в бездната.
Въпреки положителното отношение на Тръмп спрямо Русия, двете държави станаха свидетели на ескалация на напрежението в Украйна и Сирия, пращането на още американски войници в Източна Европа и мащабни учения на НАТО по фланговете на Русия, да не говорим за Венецуела и договора за ракетите със среден и малък обсег на действие.
Може би защото сегашното поколение на американски дипломати е израснало, гледайки „Америките“ – геополитически сериал, развиващ се в рамките на Студената война и отразяващ гледната точка на САЩ, докато в Европа днешните политици имаха възможността да се насладят на антируския норвежки сериал „Окупацията“. На кого му е нужна истина, когато може да оставиш филми да формират твоята гледна точка?
Но нека се върнем в реалността и погледнем критично върху "Северен поток 2".
През юни руският вестник „Коммерсант“ публикува статия, според която американският Конгрес е на крачка от това да приеме законодателен акт, който цели „защитаването на европейската енергийна сигурност“, като според изданието, това цели спирането на "Северен поток 2" и "Турски поток".
Съдбата на балтийския път в момента зависи до голяма степен от швейцарската фирма „Олсийс“. Според „Коммерсант“, тя няма големи проекти в САЩ, като според друг вестник, компанията е „семеен бизнес“ и отношенията ѝ с "Газпром" са много важни. Според цитиран в конкретната статия експерт – Игор Ушаков, идеята е, че Русия се намира в опасно състояние, тъй като "Газпром" не разполага с възможностите да изгради газопровода самостоятелно. Според вестника и Ушаков, „всеки знае защо САЩ се противопоставят“ на проекта – за да вдигнат цената на газа и получат дял от пазара.
Американската враждебност спрямо руския газов поток е разбираема, но настроението в Берлин е категорично против идеята на Вашингтон. След няколко бурни години, изглежда, че Германия изгуби ентусиазма си за американско лидерство. Това мнение, особено що се отнася до "Северен поток", се гради на цифри. Но то освен това обръща внимание на ограниченията, които САЩ се опитват да наложат на европейската автономия.
Вместо да се опитват да вържат на каишка Европа, САЩ трябва да действат за засилване на кооперацията, което да предложи и на Русия място на масата. Човешкото отношение може да доведе до напредък в някои спорни въпроси, какъв например е проблемът в Украйна. В тази връзка връщането на Русия в ПАСЕ е определено положителна стъпка. А разрешението на Русия за присъствие на френски и германски експерти наблюдатели в Керченския проток, е добър знак.
Но все пак има доста опортюнисти и от двете страни на Атлантика, които се опитват да запалят конфликт. Господ знае колко фирми за киберсигурност биха останали без работа, ако се подобрят отношенията на Москва със Запада. А множество американски центрове ще трябва да изгонят легионите си млади експерти по „хибридна война“.
Един възможен начин да се накарат медиите да зажужат отново е повдигането на въпроса за падналия през юли самолет на Малайзийските авиолинии. 283 души загубиха живота си, но нито един журналист не зададе въпроса защо цивилен пътнически самолет лети над зона с активни военните действия, над която така или иначе вече са сваляни други самолети. Естествено това ще придвижи обвиненията срещу диспечърите и пилотите.
Както всеки военен анализатор може да ви каже, „мъглата на войната“ е гъста, а гражданските войни са жестоки. Като се имат предвид това, Европа, САЩ и Русия трябва да започнат заедно да лекуват раните от последните пет години, оставяйки зад себе си желанието да се стовари вината само върху едната страна. Владимир Зеленски, изглежда, отхвърли „експерите“ и спечели изборите грандиозно, на основата на идеята за мир и компромис. Ако такъв мир се реализира наистина, това ще е важен сигнал. Хората в Украйна и Източна Европа имат нужда от спокойствие, а не допълнителни рани и задълбочаване на конфликта, завършва авторът на анализа.
* Заглавието е на Actualno.com
