Изследването на Космоса отново стана актуално, „получи втори вятър“, пише журналистът от Le Figaro Никола Бавере. САЩ очакват да изпратят човек на Луната преди края на десетилетието и след това да се подготвят за полети до Марс. Китай от своя страна се развива с огромна скорост в космоса: през 2019 г. той изпрати кораб до далечната страна на Луната, а наскоро негов апарат кацна на Марс. А Китай има амбиции да изпрати своите астронавти до естествен спътник на Земята до 2030 година.
„Ренесансът на космоса е неотделим от новата Студена война, в която САЩ и Китай се противопоставят“, пише авторът на статията. По време на биполярната система космосът, заедно с ядрените оръжия, беше в епицентъра на враждата между САЩ и Съветския съюз. И именно космосът ще изиграе решаваща роля в резултата от конфронтацията между Вашингтон и Пекин, смята авторът на статията. Той определя ефективността на съвременните оръжия. Така че, въпреки че международните договори забраняват разполагането на оръжия за масово унищожение в космическото пространство, там все пак се извършва милитаризация. Всички големи държави вече имат командвания във въоръжените сили, които се занимават с космоса.
Освен всичко друго, космосът се превръща в най-важната инфраструктура за цифровата икономика и играе решаваща роля в конкуренцията между държави и континенти. „Космосът през XXI век ще стане това, което са били моретата – през XIX век: който го контролира, контролира земята“, пише авторът на статията.
Настоящата фаза на изследването на космоса се различава от предишната по три характеристики. Първо, космическите совалки и малкият размер на сателитите им позволяват да бъдат концентрирани и използвани за двойни цели. На второ място, Космосът се превърна в пазар и излезе от монопола на САЩ. Въпреки че в Китай той все още е под контрола на партията, в Щатите в тази сфера влязоха частни предприемачи.
Трето, според автора на статията, сега САЩ и Китай доминират в космоса, докато Русия и Европа отстъпват на заден план. И ако Русия се опитва да си сътрудничи с Китай, то Европа се задоволява с програми от втори ранг. Европейският модел за развитие се оказва твърде сложен и бюрократичен, остарял. Страда от хронично недофинансиране и нарастващи разделения между Франция и Германия.
„Космосът е един от ключовите аспекти на стратегическата автономия на Франция и Европа, както технологично, така и икономически, и военно“, заключава авторът на статията в Le Figaro.
