На 7 ноември 1917 г. (нов стил) малко над 60 000 болшевики и техни поддръжници завземат държавната власт в Русия и обявяват започването на нова ера в човешката история. Американският журналист Джон Рийд, присъствал на щурма на Зимния дворец в Петербург, после автентично описва събитията в знаменитата си книга "10 дни, които разтърсиха света".
Всъщност това е началото на една от най-мащабните граждански войни в света, продължила 5 г., като в нея участват 6 500 000 войници и приключила с почти 2 000 000 убити. "Белите" бранят завоеванията на Февруарската революция за буржоазно демократично развитие на републиканска Русия. Целта на "червените" болшевики обаче е премахване на капитализма и социалистическа трансформация на икономиката и обществото - т.е. комунизъм.
Резултатът
След края на гражданската война Русия потъва в икономически хаос и разруха, а основният интелектуален потенциал на бившата империя непростимо е воювал на страната на загубилите. Vae victis! (Тежко на победените!), възкликнал някога галският предводител Брен. През вековете човечеството очевидно не е поумняло много.
По време на гражданската война е прилаган т.нар. "военен комунизъм", отличаващ се с крайна централизация. Болшевишкият лидер Владимир Ленин все пак си дал сметка, че болшевиките са завзели политическата власт, но още не са наясно какво означава "социалистическа трансформация” на икономиката, защото за целта едва ли е достатъчна национализацията на малкото предприятия. Логично още през 1921 г. Ленин става инициатор на НЭП (Нова икономическа политика), възстановяваща в някаква степен частната собственост в някои сектори на икономиката. За да обясни необходимостта от НЭП, Ленин казва кратко: "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма". Когато го попитали докога ще продължава това, той отговорил: "Боя се, че много дълго време".
Още през януари 1924 г. Ленин умира. На власт идва Сталин. През 1927 г. той въвежда петилетките и ускорената индустриализация на страната. Изявените икономисти Риков, Бухарин и Томски са разстреляни 10 г. по-късно след скалъпени процеси. :Архипелаг ГУЛАГ" се разраства успоредно със създаване на колхозите, после идва ред на "врага с партиен билет".
Комунизмът все пак се превръща в господстваща идеология в Русия, а наложената политическа система е известна под названието "развит социализъм". Тя обхваща в различно време 60 държави по света, но просъществува като държавна система по-малко от 70 г. и рухна под напора на тежките си вътрешни противоречия и родилни недъзи.
Още: Край на съветската епоха в Казахстан: Казахстанският президент иска десъветизация
Провал като държавна практика - защо?
Карл Маркс пише, че пролетарската революция ще избухне в най-развита капиталистическа държава, където съществуващите производствени отношения вече са станали спънка за развитието на производителните сили. Никъде обаче "късните" Маркс и Енгелс не твърдят, че революцията е на хоризонта и не призовават за нея - защото капитализмът е във възход.
Маркс екстраполира развитието на капитализма като обществена система и прогнозира, че работническата класа ще стане негов "гробокопач". Той обаче никога не можел да допусне сегашното фатално намаляване на броя на работниците поради навлизане на автоматизацията в производството, а появата на роботите на свой ред ще стане буквално гробокопач на "пролетариата". Но преди 100 г. в Русия било прекалено рано изобщо да се мисли за нов тип социална държава.
Ленин прави "принос" към марксизма и добавя, че революцията ще избухне в "най-слабото звено" на капиталистическия свят. Познал е, но не е обяснил после кой и как ще управлява?
Още: Проф. д-р Веселин Янчев: Провалът на едно поръчано въстание (ВИДЕО)
В Русия феодализмът формално приключва през 1861 г. с отмяната на крепостничеството, а до 1917 г. са изминали едва 56 г., като компактен промишлен пролетариат има само в трите града Москва, Петроград и Иваново Вознесенск, както и металурзите на Урал.
Американският политик Хенри Кисинджър отбелязва в своя труд "Дипломацията", че Руската империя имала нещастието на юг да граничи с диви племена, извършващи разбойнически набези: тя ги покорявала, но след тях се натъквала на още по-диви племена. А Болшевишка Русия повлича към "сияйния социализъм" цялата бивша империя, (заедно с узбекските ханства в Бухара и Хива, плюс непокорния Кавказ), но без програма или поне визия как ще управлява.
Ако Маркс и Енгелс можеха да възкръснат и да видят как азиатските републики на СССР "прескочиха" капиталистическия етап в своето социално-икономическо развитие, щяха да получат по няколко инфаркта плюс инсулти заради вулгаризирането на техните идеи.
В България от формалния край на феодализма през 1878 г. до 1944 г. са изминали само 66 г. и промишленият пролетариат наброява едва 317 000 души при национализацията през 1947 г. След потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г., основоположникът на социализма у нас Димитър Благоев горчиво възкликва по адрес на Георги Димитров и Васил Коларов: "Разбиха ми хубавата партия!"
Още: Борислав Дичев: Пропагандата размива представите ни за режим, който е извършвал престъпления (ВИДЕО)
Пикът в олевяването на народните маси в Европа може да се обясни единствено с крайната мизерия след края на Първата и Втората световна война. Беднотията станала повсеместна и хората сляпо се доверили на новите политически водачи.
Вече отмина масовата мода на левите идеи, появяващи се предимно при тежки социални кризи и сътресения. Сега в развитите капиталистически страни на практика няма комунистически партии. Дори липсва отговор на висящия въпрос: каква ще е съдбата на хуманните социалдемократични ценности и идеи?
В историята на човечеството няколкократно се е сменял начинът на производство: отначало е задоволяването на собствените нужди, после натурална размяна, накрая дошъл ред на покупко-продажбите. Закономерно се появили развитият пазар, парите и банките. Сърцевина на капитализма са стоково-паричните отношения, но те се запазиха почти непокътнати и при социализма. Няма да е пресилено да се каже, че социалистическите държави по същество представляваха пример за деформиран тотален държавно монополистичен капитализъм със силно развити разпределителни отношения, сиреч действаше уравниловка.
Има обаче съществена принципна разлика между класическия капитализъм и силно бюрократизирания съветски тип социализъм – при последния напълно липсваше конкуренцията като двигател за напредък, а тоталното планиране "отгоре" лишаваше производителите от инициатива. Държавата монополизира търговията, което направи безпредметно дори дребното частно производство на стоки за бита поради невъзможност за пазарната им реализация. Даже идеята за малък частен бизнес от семеен тип в сферата на обслужването беше ерес, да не говорим за приватизирането дори на неструктурно определящи по-големи части от икономиката. Всичко се крепеше на многоетажна бюрокрация. Държавата безцеремонно се намесваше в живота на своите граждани и се опитваше едва ли не да влезе в леглата им.
Още: Българската носталгия по соца - двете страни на монетата
Така западният стандарт на живот си остана обречен да е недостижим за хората от социалистическите държави. Опитите за промяна "отдолу нагоре" в Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г. бяха окървавени.
Всъщност логичният изход беше в копиране на идеи и модели от модерния капитализъм. Например как работи западногерманският авиопревозвач "Луфтханза", който е държавна собственост? А как функционира успешно френската държавна електрическа компания EDF с нейните 56 АЕЦ? Впрочем автомобилната компания "Рено" също е държавна собственост, е и? Но защо да се позоваваме на чуждия опит: завод "Арсенал" в Казанлък от основаването си през 1925 г. е собственост на държавата? Почва може да се намери и в ТКЗС-тата в България. Става въпрос за необходимостта от логичното сближаване на управлението на сходни икономически субекти. Радетелите на подобни идеи обаче бяха избутвани в страни или направо остракирани.
Към края на 1989 г. дойде финалът на огромния по мащаби социален експеримент. По "ефекта на доминото" страните от "съветския блок" в Източна Европа се завърнаха в "лоното на правата вяра". Наистина остана подозрението за иницииран отвън и скрито дирижиран процес, но то бързо се разсея: стана това, което неизбежно трябваше да се случи, защото изобщо не е трябвало да го има.
Сбъднаха се казаните някога пророчески думи на немския публицист Александър Абуш, че историята на човешката цивилизация не е жена, която може да бъде изнасилена безнаказано.
Още: За МОЧА, за геноцида и за изтриването на историческата памет: Рецепта за лош живот
Автор: Ганчо Каменарски
