Единственият привърженик за промяната в законодателството на ЕС срещу "Северен поток" 2 са полските компании и лобисти. От отзивите за законопроекта на Европейската комисия, останалите страни в европейския бизнес са срещу смяната на правилата на играта – във всеки случай, не и така бързо и без анализ на последиците. Освен това Съветът на ЕС отправи запитване до юридическата служба за проверка на съответствието на законопроекта с международните норми. В резултат шансовете ЕК да приеме поправки през тази година, за да засегнат те "Северен поток 2, се понижават. Това пише в свой анализ изданието "Коммерсант".
На 31 януари изтече срокът за подаване на отзиви за проекта за поправки в газовата директива на ЕС от 2009 година, която определи правилата на Третия енергопакет за морските газопроводи в ЕС от трети страни. Поправките заплашват водещото положение на "Газпром" при строителството на де факто второ разклонение на "Северен поток" 2, защото предвиждат Третият пакет да важи и за т.нар. морски газопроводи т.е. да не се гледа само сушата, а това би означавало свободен достъп на трети страни до газопровода - нещо, което сега може да не е така що се отнася до морска територия, макар и за съоръжение, предвидено за ЕС. Всъщност терминът "морски газопровод" се появи първо в България, по инициатива на депутатите от БСП Таско Ерменков и Явор Куюмджиев - заради "Южен поток", но така и не беше включен в Закона за енергетиката. А събирането на отзиви по промяната на газовата евродирективата е задължително, като в обобщен вид те се представят в Европарламента и Съвета на ЕС и се отчитат при вземането на решения.
До момента са подадени 36 отзива, като почти една трета от тях – 11 документа, са от полски компании и свързани с тях обществени организации. PGNiG, GAZ-System, Orlen, Grupa Azoty, Tauron, KGHM, Enea, Полската химическа търговска палата, трейдърската асоциация TOE и други подкрепиха промените в газовата директива. Поправките не засята пряко Полша, в която не се доставя газ с морски газопроводи. Но Варшава е главният критик на "Северен поток" 2 и отзивите бяха очаквани. Мнението си изразиха и компаниите, които искат да реализират и участват в проекта - Nord Stream 2 Shell, Engie, Uniper, Wintershall, OMV, а така също и принадлежащия към "Газпром" оператор на "Северен поток" 1 — швейцарската Nord Stream AG. Тези отзиви са негативни, което също е напълно очаквано.
Интересното е, че сред останалите отзиви (повече от половината) няма нито един положителен. Сред представителите на европейския бизнес за приемането на поправките в сегашният им вид са се изказали само поляците. Критично се изказаха за законопроекта Европейската асоциация на газовите компании Eurogas, асоциацията на енерготрейдърите EFET, италианската промишлена асоциация Confindustria, чешката бизнес асоциация CPCR, Австрийската търговска палата, редица газоразпределителни и битови компании.
Основната претенция, съдържаща във всички тези отзиви, е недостатъчният срок за публични консултации и отказът на ЕК от оценка за въздействието на новото регулиране под предлог, че то няма да окаже съществено влияние на пазара.
Според обикновената процедура ЕК е трябвало да проведе консултации в продължение на три месеца до внасянето на поправките в Европарламента. Но Брюксел тръгна по опростената процедура, прилагана за незначителни поправки и пусна двумесечни публични консултации паралелно със законодателния процес. Участниците в консултациите не са съгласни с това, подчертавайки, че независимо дали трябва да се въвежда ново регулиране или не, то съществено ще повлияе върху различни аспекти на техния бизнес. В повечето критични отзиви е изразено и съмнение в това, че изобщо има нужда от новото регулиране, тъй като в реалността не съществува проблем, който въпросното регулиране е призвано да реши. В редица отзиви, в това число и този на Eurogas, е изказано мнение, че регулирането рязко ще увеличи рисковете за инвеститорите.
Интересна е позицията на министерството на търговията на Чехия (единственият отзив от държавен орган). В нея се казва, че в законопроекта трябва ясно да се обозначи, че той не се отнася до газопроводи, чието строителство е било започнато до встъпването на поправките в сила. Сега ЕК предлага да има изключение за действащите газопроводи, но не автоматично, а за всеки проект индивидуално. Освен това Прага предлага да се увеличи преходният период от 12 на 18 месеца. Реализирането на чешките предложения ще означава, че "Северен поток" 2, чието строителство е планирано да започне в началото на лятото и да приключи в края на 2019 година, не попада под действието на новите правила.
Според запознати със ситуацията, сега ЕК и привържениците на "Северен поток" водят борба за време – Брюксел трябва да приеме закона колкото се може по-бързо, но не по-късно от края на годината, а привържениците на газопровода искат да забавят процеса. По данни на "Коммерсант" на 9 януари председателството на България е поискало позицията на юридическата служба за това дали не си противоречат поправките в конвенцията на ООН за морското дъно и нормите на СТО. Междувременно срокът за гласуването на законопроекта беше преместен за 28 март. Според източниците документът най-вероятно ще бъде приет от Европейския парламент и съдбата му ще се решава в Европейския съвет.
