БРИКС е нова международна организация, която, противно на стереотипите, останали от Студената война, не е лява по природа и не е примитивен антизападен съюз. Различията между страните в тази група не им пречат да действат заедно и да оформят един нов свят.
В края на август на срещата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) беше решено да бъдат приети още 6 нови членове. Така с потвърди решимостта на развиващите се страни да работят за реорганизиране на международната система. Това е важна стъпка към постигане на баланс на планетата, но предстои още много работа. Още: Три причини защо БРИКС не може да е алтернатива на ЕС и НАТО: Мнението на експерт по геополитика
Преди срещата на върха на БРИКС преобладаваше убеждението, че там няма да се случи нищо съществено поради различията между Индия и Китай. Въпреки това групата прие 6 нови членове, включително Венецуела и Египет. Някои анализатори наричат това събитие „исторически кръстопът“, докато други го смятат за очевиден блъф.
Опашката пред БРИКС
Едно обаче е ясно: БРИКС изглежда привлекателна в очите на мнозина, тъй като повече от 20 страни по света се надяват скоро да се присъединят.
За разлика от нея, срещата на Г-20 трябваше да отбележи завръщането на Запада, което много страни от Юга все повече провокират. Планът обаче се провали, но на развиващите се страни не успяха да им наложат западната концепция. Освен това дори имаше връщане назад при сравняване на резултатите с миналогодишната среща на върха в Бали.
Окончателното комюнике на Г-20, прието с мнозинство, се позовава на резолюцията на Общото събрание на ООН от март 2022 г., в която се осъждат действията на Русия. Съобщението се отнася само до „конфликта в Украйна“. „Преди това представители на Киев, както Съединените щати и техните съюзници, отхвърлиха тази формулировка, настоявайки, че Русия носи известна степен на отговорност“, писа тогава Financial Times.
Това беше удар за Запада, който прекара последната година в опити да убеди развиващите се страни да осъдят Москва и да подкрепят Украйна. Югът осъди този конфликт, но не подкрепи западната гледна точка по него. Още: БРИКС се разширява - кани още 6 държави догодина (ВИДЕО)
Африканският съюз се присъедини към Г-20 на същото ниво като Европейския съюз. Този ход може да се разглежда като нов завой, но е малко вероятно той да промени баланса на силите.
Американските власти и медии, за да облекчат общественото разочарование след срещата на върха в Делхи, започнаха да популяризират предложението на Джо Байдън за създаване на „коридор“, който да свързва Индия и Европа през Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания и Израел. Става дума за железопътни линии, морски телекомуникационен кабел и газопровод.
На предишната среща на върха на Г-20 миналата година Джо Байдън изрази идеята за глобално партньорство за инфраструктура и инвестиции, опитвайки се да противопостави нещо на известния китайски проект „Пътят на коприната“. Но този път доларите, необходими за финансиране на проекта, идват бавно или изобщо не пристигат. Още: Обща валута на БРИКС - може ли да застраши долара?
На свой ред Русия, Индия, Иран и други страни вече организират други коридори, по-специално Международния транспортен коридор Север-Юг, който свързва Русия, Иран и Индия и към който скоро ще се присъединят Турция, Казахстан и Оман.
Западните обещания не са достатъчни, за да спечелят развиващите се страни. Това се доказва от успеха на срещата на върха в Йоханесбург, пише Le Monde Diplomatic.
БРИКС срещу G6
За да разберем докъде е стигнал глобалният Юг, е необходимо да припомним, че самото съкращение БРИКС е предложено от американския икономист Джим О'Нийл. Според неговия план групата трябваше да има само четирима членове, а последната буква С означаваше само много. Основното послание беше да се подчертае бързото им развитие и двама от колегите на О'Нийл впоследствие казаха следното: "Ако нещата продължат със същото темпо, след по-малко от 40 години, икономиките на БРИКС могат да изпреварят G6 (шестте най-богати страни)".
Първоначалната четворка от БРИК реши, че този абстрактен акроним ще стане реалност преди това и се срещна за първи път в Русия през 2009 г., последвана от Бразилия и Китай година по-късно. Там към четирите се присъедини Южна Африка, която си „присвои” буквата C.
В Близкия изток събитията се развиха съвсем очаквано и на местната политическа сцена се появи Иран, който през 2021 г. стана член на Шанхайската организация за сътрудничество заедно със Саудитска Арабия. В началото на годината под егидата на Пекин двете държави възстановиха дипломатическите отношения, прекъснати преди 7 години.
Следователно може да се предположи, че китайският президент Си Дзинпин е бил много заинтересован от тяхното присъствие. Но индийският премиер Нарендра Моди, който миналата година прие иранския външен министър, прие изключително позитивно влизането на Техеран. Защо? Още: Лидерите на БРИКС игнорираха Путин на срещата на върха: Кой какво каза (ВИДЕО)
От една страна индийският премиер Моди вече няма да гледа как Китай сам установява връзки с ислямските страни. Индия поддържа близки икономически отношения с Иран. Както вече знаем, между двете страни има "коридор" и стокообменът им, макар и все още доста скромен по обем, расте бързо, въпреки натиска от страна на САЩ. Миналата година ръстът достигна 44% - 2,5 милиарда долара.
Означава ли това, че разширеният БРИКС може да се счита за нов не либерален, антизападен политически блок?
Последното изявление на петимата лидери не оставя съмнение: БРИКС не иска алтернативен икономически модел. Като всяка западна организация, БРИКС се придържа към принципите на свободната търговия и публично-частните партньорства под добре познатия лозунг „Правителството плаща, а частният сектор взема“. Така БРИКС не се противопоставя на „либерализацията“ и международното разделение на труда. Друг е въпросът колко различно гледат Западът и БРИКС на тези процеси.
Така че в геополитически смисъл е рано да се говори за формиране на „антизападен фронт“ или някакъв друг „фронт“. Индия и Китай, двата гиганта от тази група, постоянно се карат за границата в Хималаите. Веднага след края на срещата на върха в Йоханесбург китайското министерство на природните ресурси публикува карта на своята страна, включително районите, за които има спор с Индия. Това в никакъв случай не е ново твърдение, но е напълно неприемливо от гледна точка на международното право. Още: Защо Си Дзинпин не се появи на събитие от официалната програма на БРИКС?
Останалите държави от БРИКС по никакъв начин не прекъсват връзките си със Запада. Делхи участва в диалога за сигурност, иницииран от Вашингтон за борба с надигащия се Китай.
Американските военни бази остават в ОАЕ и Саудитска Арабия. А Египет, вторият по големина получател на американска помощ след Израел, допълнително укрепва партньорството си в областта на сигурността с Вашингтон.
С други думи, нито една от страните не настоява за цялостна промяна на международния ред, но в същото време кроят планове за постепенната му трансформация.
Превод: Ганчо Каменарски
