И все пак какво стана в Нагорни Карабах?” – задава реторичен въпрос руският сайт topcor.ru. Армения наистина не съумя да противостои против обединената военна мощ на Азербайджан и Турция, накрая след месец бойни действия капитулира в Нагорни Карабах при унизителни условия.
Това ще има най-тежки последствия за Ереван, за цялото Закавказие като цяло и за Русия, защото отваря широко вратите в региона на Средна Азия за Турция, която ще въведе на територията на републиката свои миротворци, което предполага появяване на военна база.
Армения неочаквано претърпя поражение, което трябва да послужи като урок за онези, които лекомислено почиват на лаврите на победители от предишните поколения. Впрочем независимо от неочакваността, разгромът беше много очакван заради несъпоставимите военни потенциали на Ереван и Баку.
Азербайджан притежава силна икономика, той има много по-голям мобилизационен и финансов ресурс. Баку в продължение на много години влагаше доларите от нефта в преобучаване и снабдяване на армията си с най-съвременни въоръжения. На страната на Алиев открито застана Турция, Русия предпочете да не се намесва, оставяйки Армения сама. Въпреки това руски военни загинаха.
Една от главните причини за победата на Баку стана неговото доминиране във въздуха. При това обикновена авиация почти не беше употребена, макар че и двете страни разполагаха с ВВС. Причина стана, че и Азербайджан и Армения имат системи за ПВО руско производство – различни модели С-300.
Ако се появяха изтребители и бомбардировачи на противника в Нагорни Карабах, те щяха бързо да бъдат свалени. Азербайджан обаче имаше тотално преимущество във въздуха благодарение на безпилотна авиация турско и израелско производство, пред които С-300 се оказаха безсилни. Защо стана така.
Истински „герои на войната” в Карабах се оказаха ударните БПЛА и баражиращите боеприпаси. В интернет има запис от унищожаването на арменска ЗРС С-300П най-вероятно от израелски баражиращ боеприпас IAI Harop. При откриване на цел той се превръща в самонасочващ се дрон-камикадзе, предназначен преди всичко за борба с комплексите за ПВО.
Ако се вярва на изявление на президента Алиев, в сметката на азербайджанската армия има 6 броя С-300: „Нашите дронове унищожават арменските танкове и друга военна техника. До сега сме унищожили 230 танка, 6 системи за ПВО С-300, стотици бронирани средства.”
Напълно е възможно това действително да е така. Армения разполага със ЗРС-300ПС образец 1982 г. Те са създавани против традиционна бойна авиация, но против съвременни високоманеврени ударни БПЛА те са малко ефективни.
Освен това ЗРК се нуждаят да бъдат защитени от комплекси ПВО с малка далечина от рода на „Панцир-С1”. Те също имат редица проблеми с наличието на „сляпа зона”, от което активно се ползваха турците в Сирия и Либия, обаче при тяхната липса остарелите С-300 биха били много по-уязвими.
При това Баку и Анкара имаха прекрасна възможност в детайли да изучат слабите страни на руското въоръжение: Азербайджан някога също придоби от Русия два дивизиона С-300ПМУ-2, а Турция купи най-съвременните С-400. Познаването на техните характеристики със сигурност е използвано при планирането на операцията против Нагорни Карабах.
Появяването на бойното поле на подобни въоръжения представлява сериозно предизвикателство за Русия. Наличните комплекси за ПВО отначало са създавани за действие против други цели, затова се нуждаят от модернизация. Това е съвсем актуално, ако се отчете интересът на Киев към безпилотната авиация. Според topcor.ru, спешно е необходимо да се появят ЗРС, които да се превърнат в специализирани „убийци на дронове” и да са в състояние да отразяват масирани атаки на цели рояци БПЛА.
Превод: Ганчо Каменарски
