Преговорите между Скопие и Атина за името все още не са започнали, а гърците вече излязоха по улиците в защита на националните си интереси. Изглежда обаче новото правителство в Македония не се интересува от националното съзнание на гражданите, освен ако не изключим факта, че се отнася повече от снизходително към албанското малцинство в страната.
Политологът от Скопие Александър Даштевски, коментирайки отношението на македонските власти към албанското малцинство, заяви пред Sputnik, че е напълно "разбираемо"поведението на кабинета на Зоран Заев (СДМС) към албанците, защото правителството му зависи от тях. От друга страна, демонстрациите в Гърция, според него, са само индикация, че разрешаването на проблема, който хвърля сянка в двустранните отношения между Скопие и Атина повече от две десетилетия, няма да бъде никак лесно.
"Този проблем не може да бъде решен толкова лесно и изглежда все по-сложен, макар и двете страни да се опитват - и гърци, и македонци. Затова по този въпрос трябва да бъдат проведени референдуми и в двете страни. Като се има предвид, че тази пролет в Гърция ще има избори, лесно може да се стигне до вариант, в който десните печелят вота и всичко, което е договорено до този момент (между Атина и Скопие), да пропадне. Македония очаква да бъде поканена да се присъедини към НАТО на срещата на върха на Алианса през юни, което няма да се случи, освен ако не бъде намерен компромис в спора за името. Ако това не бъде постигнато, доверието към правителството в Скопие ще отслабне, тъй като за една година то няма да е успяло да отговори на тези важни въпроси. А това лесно може да доведе до искане за предсрочни парламентарни избори", обяснява Даштевски.
Според политолога утежняващо обстоятелство е липсата на диалог между управляващи и опозиция в Македония, а това означава, че трудно би се стигнало до вътрешен консенсус в спора за името на страната.
Съгласно думите на Даштевски, до подобна ситуация, за която Русия вече е предупредила, е лесно да се стигне. "Западът ще се опита да разреши този въпрос по всякакъв начин, за да вкара държавата ни във военния съюз възможно най-скоро. Това означава още по-голям натиск върху нас, за разлика от Гърция, където такъв няма да има според мен", подчертава политологът.
"Все пак, това е опасна ситуация, тъй като тя може да доведе не само до промяна на името на държавата, но и до създаването на нова идентичност, за която се опасявам, че ще решава не народът, а международната общност", предупреждава Даштевски.
През последните 25 години много страни признаха гръцкия съсед с конституционното му име Македония, докато Атина с всички сили се бори за налагането на името Бивша югославска република Македония (БЮРМ) - комбиниран вариант, който изключва възможността Скопие да си припише "собственост" на историята и географските граници на Македония.
Гърция блокира усилията на Македония за членство в НАТО и ЕС, като се аргументира, че името Македония предполага териториални претенции към областта в Северна Гърция, която включва и втория по големина град в страната - Солун. До разрешаването на спора Атина се съгласи на международната сцена северозападният й съсед да бъде наричан БЮРМ. С това име през 1993 г. Македония бе приета в ООН.
Специалният посланик на ООН в спора между Атина и Скопие - Матю Нимиц, се опита да посредничи за уреждането на чувствителния проблем, но до този момент няма постигнати конкретни резултати. Въпреки това някои от предложенията му за промяна на името на Македония все пак бяха представени на масата за преговорите.
Sputnik
