Най-видимата заемка от бившата ГДР е "светофарното човече". Днес то може да се види на много места из обединена Германия. При сигнал "зелено" на светофарните уредби се появява крачеща фигурка с широкопола шапка, а при "червено" човечето разперва ръце, за да покаже, че трябва да спрем и да изчакаме. След Обединението веселите източногермански светофарни символи превзеха много градове на Западна Германия.
Друго, не чак толкова видимо явление, което беше на мода в бившата ГДР, а после обхвана и западните части на страната, е нудисткото движение. Табелките с надпис FKK (Freie Körperkultur - култура на голото тяло) вече се появяват не само по Балтийското крайбрежие, но и край Северно море. А във вътрешността на страната вече има даже къмпинги за любителите на нудизма. Има обаче и по-значителни неща от бившата ГДР, които се оказват полезни за днешна Германия.
Еманципацията на жените
През 1989 - последната година от съществуването на ГДР - работа са имали 91% от всички жени в трудоспособна възраст. По този показател ГДР е заемала първо място в света. При това майчинството не е представлявало пречка за професионалната кариера на жените поради наличието на широко развита и достъпна система от детски заведения. А източногерманките са раждали децата си рано - средно на 23-годишна възраст и то не непременно в условията на брачен живот. През 1986 делът на извънбрачните деца е бил 30%, а по-късно - даже 60%.
Делът на работещите западногерманки е бил наполовина по-нисък от този в Източна Германия. А когато жена е раждала извънбрачно дете, за което мъжът не е желаел да признае бащинство, на жената автоматично е бил назначаван опекун, защото са смятали, че без съпруг тя няма как да се справи с отглеждането и възпитанието на детето. Показателно е, че в договора за Обединението на Германия се съдържа специална клауза, изключваща прилагането на това правило над източногерманските жени.
Опеката за извънбрачните деца е била отменена за цяла Германия чак през 1998 година - не на последно място благодарение на опита от бившата ГДР и инициативата на източногерманските жени.
Достъпът до детски ясли и градини
И източногерманската система на заведения за деца в доучилищна възраст се превръща в модел на подражание за Западна Германия. Точно 80% от децата на възраст между 1 и 3 години са разполагали с места в детските ясли на ГДР, а местата в детските градини са били дори повече от самите деца: падали са се по 114 места на 100 деца. В Западна Германия за подобни условия дори не са можели да мечтаят. На 1000 деца до тригодишна възраст са се падали средно едва по 18 места в ясли. Местата в детските градини са били повече, но също крайно недостатъчни.
Опитът на ГДР обаче се оказа заразителен: политиците в обединена Германия зачетоха волята на повечето млади родители и започнаха да разширяват системата от детски ясли и градини в Западна Германия. Узаконено беше даже правото на място в детска градина за тригодишните деца, макар на много места в западните провинции то да си остава само пожелание поради това, че детските градини там все още недостигат.
Училищата и поликлиниките
Положителен опит бе заимстван от бившата ГДР и в сферата на училищното образование - например по отношение на по-интензивното изучаване на природонаучни дисциплини. Елке Урбан, учителка в Лайпциг посочва разликата: "В седми клас в ГДР имаше по четири часа химия в седмицата, а сега - нито един. В осми клас сега има само по два часа седмично". На някои места в Западна Германия частично реанимират някои положителни неща от източногерманския опит - например създават се специални класове за надарени деца или специални училища за по-задълбочено изучаване на определени тип дисциплини.
След Обединението първоначално беше решено да бъдат закрити поликлиниките като ненужен остатък от миналото на ГДР. От съществуващите през 1989 година 5248 поликлиники през януари 1992 остават само 433, а пет години по-късно - само единици в Източен Берлин и в Бранденбург.
От 2004 година насам обаче в цяла Германия започнаха да се изграждат Центрове за медицинско обслужване, които много приличат на поликлиниките. Такива центрове в момента предлагат услугите си на 7-8% от всички пациенти, а в големите градове - на до15% от тях.
Никита Жолквер , Дойче веле.
