Японски експерт пише за изданието Wedge Infinity, че опитите на Запада да се откаже от руските енергийни суровини няма да дадат никакъв резултат. Но те неизбежно ще доведат до рецесия в западната икономика. Освен това, според автора, разработването на нови високотехнологични енергийни източници ще предизвикат силна зависимост на Запада от Китай, вкарвайки ЕС в "китайски капан".
Изминаха осем седмици и половина от началото на "военната спецоперация" (бел. ред. - войната, запалена от Владимир Путин) на Русия в Украйна. Оттогава 27-те страни от Европейския съюз (ЕС) са платили на Москва повече от 37 милиарда евро за внос на руски изкопаеми горива. В сравнение с цялата минала година, стойността на вноса е 99 милиарда евро - сега тази сума, изплатена от ЕС на Русия, нараства значително, отразявайки неумолимата тенденция за покачване на цените на руското гориво в Европа. През първото тримесечие на 2022 г. то поскъпна с почти 50% спрямо същия период на миналата година.
Излишъкът по текущата сметка през първото тримесечие на тази година, обявен от Централната банка на Русия, достигна 58,2 милиарда долара, което е 2,5 пъти повече от същия период на миналата година. Отчита се, че това е най-големият тримесечен излишък от 1994 г. Именно цените на изкопаемите горива, които скочиха от миналата година, подкрепиха излишъка по текущата сметка на Русия. Положителното салдо на платежния баланс на страната достигна рекордните 66,3 милиарда долара (8,4 трилиона йени).
В ЕС започна активна дискусия за незабавното спиране на вноса на изкопаеми горива от Русия, но нещата не се променят. Все още има членове на ЕС, които неизменно твърдят, че "влиянието от спирането на вноса за Европа ще бъде много по-значително, отколкото за Русия" (бел. ред. - авторът посочва Германия, само че там вече има обрат и позиция, че до края на 2022 година може да има отказ от руския петрол и намаляване на вноса на руски газ с две трети). В тази връзка надеждите за бързо спиране на вноса на руски енергоносители на европейския континент не се оправдаха.
Цените на изкопаемите горива, които скочиха до небето от миналата година, се повишиха още повече след началото на инвазията в Украйна, след което леко спаднаха, но все още остават непосилно високи. Рублата, която първоначално падна силно поради европейски, американски и японски санкции срещу руски финансови институции, неочаквано бързо и рязко се върна към предишните си стойности и дори се засили поради големия положителен платежен баланс на Русия през първото тримесечие на тази година и умелите мерки за "защита на валутата" от руските финансови институции. Въпреки че санкциите оказаха значително въздействие върху живота на населението и икономическата активност в Русия, тяхното въздействие върху държавните предприятия, които получават приходи от износа на изкопаеми горива, е много ограничено.
За засилване на санкциите е необходимо Запада да наложи ембарго върху руските изкопаеми горива. ЕС налага ембарго върху въглищата от август, но цената на вноса на въглища, платен от Европейския съюз на Русия след началото на специалната операция, е само 780 милиона евро. В решението на ЕК вносът на въглища от Русия беше забранен с гратисен период от 3 месеца. Въпреки това Германия, която има голям обем на вноса на руски въглища, се противопостави на 3-месечния период и ревизира гратисния период на 4 месеца. Берлин реши да наложи ембарго върху руските въглища от август тази година. В стойностно изражение това се равнява само на 2% от общата стойност на руския износ на изкопаеми горива. За сравнение: цената на доставките на руски газ за Европа след началото на инвазията възлиза на повече от 24 милиарда евро. Това е повече от две трети от стойността на целия руски енергиен износ за европейския континент.
Водена от желанието си "да спре да плаща военните разходи на Русия", Европа се опитва постепенно да проправи пътя за забрана на руските изкопаеми горива. Но се оказва зле. Освен това, напускането на руската енергетика, този вид "дерусизиране" на енергийния баланс на Европейския съюз, неизбежно го тласка към все по-голяма зависимост от Китай - както в областта на получаването на китайско оборудване и микроелектроника, така и в областта на връзка с китайските минерални ресурси, преди всичко редкоземни материали. Освен това, отдалечаването от руското гориво може да доведе до покачване на цените на всички видове енергия и не само на изкопаемите горива, но и на възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия и водородната енергия.
Запада ще трябва да формулира енергийна политика, независима от Русия или Китай. "Дерусизирането" не е толкова проста работа.
ЕС поиска от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да увеличи производството, но ОПЕК каза: "За да заменим руските доставки, трябва да увеличим производството с повече от 7 милиона барела на ден и няма начин да направим това. ОПЕК може само от 1 май да увеличи производството с 432 000 барела на ден, както първоначално беше планирано." Съобщава се, че страните от ЕС ще намалят обема на вноса на суров петрол и петролни продукти от Русия около 15 май, но не е ясно дали това ще бъде изпълнено и ако да, как точно.
Още по-трудно за Европа е да замени природния газ, доставян от Русия по тръбопроводи, с други източници. Вносът на втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ се увеличава, но за Стария континент е изключително трудно да замени целия природен газ на Русия, чийто дял е много голям (около 50%) в Европа. Делът на Русия във вноса на изкопаеми горива в ЕС, според Статистическата служба на Европейската комисия, е 48,6% за природен газ, 49,1% за въглища и 25,4% за петрол в края на 2021 г.
Къде е алтернативната?
Русия представлява 20% от световния пазар за износ на природен газ, 10% от пазара на петрол и 20% от пазара на въглища. На 14 април руският президент Владимир Путин проведе среща за петрола и природния газ, на която каза: "За Европа напускането на руските енергийни ресурси е нерационално и в обозримо бъдеще ЕС няма да може без руски природен газ и нефт".
Русия също е силно зависима от европейския пазар и ако страните от ЕС се лишат от нейните енергийни ресурси, тя също ще понесе големи щети. Защото Китай е осмият най-голям производител на газ в света, а миксът с въглища и засилващите се темпове за изграждане на нови АЕЦ вещаят достатъчно голяма енергийна независимост на Пекин, което за Русия е своеобразна трагедия.
За известно време Русия и европейските страни се опитваха да стабилизират енергийните си отношения, търсейки нормално сътрудничество в областта на доставките на изкопаеми горива, но сега очевидно решиха да премахнат зависимостта си един от друг. Инициативата тук, разбира се, принадлежи на Европа. Краткосрочните мерки за "дерусизиране" в европейските страни ще се съсредоточат основно върху диверсификация на източниците на доставки и намаляване на потреблението на енергия. В средносрочен до дългосрочен план те ще разработват не изкопаеми горива в допълнение към диверсификацията на източниците си на доставки. Великобритания, Германия и Франция и други вече обявиха конкретни мерки.
Специфични мерки за премахване на енергийната зависимост от Русия са атомните електроцентрали и морската вятърна енергия.
Великобритания, Франция и други страни обявиха изграждането на нови атомни електроцентрали и по-нататъшното използване на съществуващите съоръжения за премахване на енергийната зависимост от Русия и борба с глобалното затопляне. Франция обяви, че ще построи до 14 нови атомни електроцентрали до 2050 г. и ще продължи да експлоатира съществуващите съоръжения за повече от 50 години. Обединеното кралство обяви планове да осигури 25% от производството на електроенергия от атомни електроцентрали до 2050 г. чрез изграждане на 8 нови атомни електроцентрали. Освен това двете страни обявиха, че ще инвестират публични средства в разработването на малки модулни реактори (SMR). Белгия планираше да затвори две атомни електроцентрали, които започнаха работа през 1985 г., през 2025 г., но реши да удължи експлоатацията с още 10 години поради необходимостта от "дерусизиране".
В същото време големите европейски страни планират да въведат възобновяеми енергийни източници навсякъде. Морската вятърна енергия е в центъра на тази програма. Обединеното кралство, което някога беше производител на вятърни турбини номер едно в света, докато не загуби позиции от Китай през 2009 г., се очаква да увеличи общия си капацитет на вятърни турбини от 12,5 милиона kW на 50 милиона kW до 2030 г. и 85 милиона kW през 2050 г. Франция ще започне да експлоатира морски вятърни паркове за първи път тази година, но планира да увеличи капацитета им до 40 милиона kW до 2050 г. Германия, която в момента разполага със 7,7 милиона kW морска вятърна енергия, обяви, че ще я увеличи до 30 милиона kW до 2018 г. и 70 милиона kW до 2045 г. Тъй като морските вятърни паркове обикновено отнемат поне 4 - 5 години от началото на изграждането до експлоатацията, всяка от тези страни обяви, че ще въведе финансови и административни мерки в подкрепа на процеса, като например опростяване на процеса на сертифициране.
Както ядрената, така и възобновяемата енергия, разбира се, допринасят за "дерусизирането" на енергийната зависимост на Европа. Но тук има голям проблем: ефектът от тази политика няма да се прояви веднага. По-големият проблем е, че докато политиката ще насърчи ЕС да се отдалечи от руската изкопаема енергия, тя също така сериозно ще увеличи зависимостта на Европа от Китай за суровини за сложно високотехнологично оборудване.
Всичко това ще създаде нова зависимост за европейците, но вече от Поднебесната империя. Освен това, в контекста на високото търсене на високотехнологична възобновяема енергия, цените на суровините и материалите за нея неизбежно ще се повишат рязко, което носи със себе си риск от загуба на конкурентоспособност спрямо традиционните енергийни източници.
Нови рискове от зависимостта от Китай
Обединеното кралство и Франция планират активно да се ангажират със слънчева енергия в допълнение към морската вятърна енергия. Всичко това ще изисква значителни суровини под формата на мед, алуминий и различни редкоземни материали. И повече от половината от добива и производството им е съсредоточено в Китай.
Промяната в получаването на енергия от Русия поражда необходимостта от получаване на голямо количество високотехнологично оборудване за експлоатация на възобновяеми енергийни източници. А това ще доведе до висока степен на зависимост от Китай. В крайна сметка повечето от тези природни материали и ресурси, които са необходими за производството на оборудване, свързано с производството на вятърна и слънчева енергия, се намират в Китай и отчасти в Русия.
Според официални американски данни, към края на 2021 г. на Китай се падат около 60% от световните запаси на редкоземни елементи, 38% от медните запаси, 57% от запасите от алуминий и около 50% от запасите на кадмий.
В резултат на зависимостта от Китай, който има напълно различна политическа система от тази в западните страни, ще има проблеми със стабилните доставки и цените на много минерали и суровини. Морските вятърни проекти отнемат няколко години от началото на строителството до въвеждането в експлоатация. Като се има предвид силното разчитане на Китай, първоначално очакваната цена на оборудването ще се повиши, времето за завършване на съоръженията може да се увеличи и в крайна сметка цената за генериране на електроенергия може да се повиши значително над прогнозната цена. Това ще бъде мощен дестабилизиращ фактор за пазара на възобновяема енергия.
Ядрената енергетика също е изправена пред проблема с доставката на обогатен уран като гориво. Урановата руда се добива в много страни като Казахстан и Австралия, но Русия има повече от 40% от световния капацитет за обогатяване. Рудата, добита в Казахстан, най-голямата страна за добив на уран в света, се изпраща в Русия за обогатяване. Ядреното гориво се зарежда в реактори веднъж на няколко години, така че зависимостта на инсталациите към него е доста силно. Следователно в бъдеще ще е необходимо да се проектира оборудване, което не зависи от Русия, което също ще увеличи цената на ядрената енергия.
Време е да се засили сигурността на Япония
За да укрепим сигурността на Япония, трябва да изградим верига за доставки на енергия, независима от Русия и Китай. Европейските страни разработват стратегия за закупуване на батерии за електрически превозни средства, редкоземни елементи и др., която да ги направи независими от Китай.
В краткосрочен план Япония ще трябва да предприеме стъпки за намаляване на зависимостта си от Русия за изкопаеми горива, като същевременно увеличи съотношението си на изкупуване на енергия от стабилни страни като САЩ и Австралия. Фактът, че цените на енергията по света остават високи досега, трябва да се разглежда като страничен продукт от мерките за сигурност. Както в големите европейски страни, Япония може също да изисква правителствени субсидии за енергия.
В средносрочен и дългосрочен план трябва да увеличим енергийната самодостатъчност чрез рестартиране на атомни електроцентрали, както и работа с възобновяеми енергийни източници и развитие на водородната енергия. За да направи това, в сътрудничество със западните страни, Япония трябва спешно да създаде система за доставка на суровини, независима от Китай и Русия.
Ако "дерусизирането" на японската, както и на цялата западна енергетика, води само до увеличаване на зависимостта ни от Китай, то няма смисъл от това.
Автор: Рюзо Ямамото е почетен професор в университета Токоха (частен изследователски университет в Япония). Директор на НПО "Международен институт за икономика на околната среда". Работил на отговорни позиции в Sumitomo Corporation. Той е бил член на Съвета за индустриална политика към Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония. Автор на много книги, включително ограничения на растежа, причинен от недостатъчна енергия в Япония.
Превод: Ганчо Каменарски
