Русия планира да използва Иран като вратичка, през която да заобиколи международните санкции, но това може да стане само ако ядреното споразумение на Техеран със световните сили влезе отново в сила, твърдят западни дипломати, цитирани от Politico.
От декември руският износ на петрол е изправен пред почти пълно ембарго от страна на ЕС (с малки изключения, сред които е и България), но ако бъде сключено международно ядрено споразумение с Иран, това ще осигури на Путин идеален и навременен план Б. Съгласно своеобразно споразумение за "размяна", Иран би могъл да внася руски суров петрол до северното си крайбрежие на Каспийско море и след това да продава еквивалентни количества от името на Русия в ирански танкери, тръгващи от Персийския залив, намиращ се на юг. Иран ще преработва руския петрол, за да задоволява огромното си вътрешно търсене, а благодарение на ядрения пакт иранският петрол, изнасян от юг, ще бъде освободен от санкции.
Освен това Техеран би могъл евентуално да използва флота си от танкери, след като бъде освободен от санкциите, за да събира руски петрол в пристанища извън Каспийско море, анализират от Politico, позовавайки се на останалите в анонимност дипломати.
ОЩЕ: Русия откри нов начин да заобиколи петролните санкции - през Египет
Тази „карта за излизане от затвора“ зависи от това дали ще бъде подновено атомното споразумение, според което Иран трябва да ограничи ядрените си дейности в замяна на облекчаване на западните санкции срещу Техеран. Много дипломати, участващи в преговорите, твърдят, че сделката е близо, въпреки че нито САЩ, нито Иран са приели последното предложение на ЕС.
Сред най-яростните поддръжници на офертата е Михаил Улянов - посланик на Русия в базираните във Виена международни организации, включително Международната агенция за атомна енергия на ООН. Тази седмица Улянов похвали "доста разумните предложения за редакция" на предложението на ЕС, които Иран е направил.
В началото на август Техеран обяви, че ще се върне към пълното изпълнение на задълженията по Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) - т.нар. ядрено споразумение, когато получи гаранции от САЩ за икономически ползи от това.
Споразумението беше сключено през 2015 между Иран и петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ, плюс Германия. Санкциите бяха облекчени в замяна на значителни ограничения на ядрената програма на Техеран, поставена под строг контрол на ООН. През 2018 г. обаче тогавашният президент Доналд Тръмп оттегли САЩ от сделката, а година след това Иран започна да се оттегля постепенно от ангажиментите си по договора.
Каква е историята на иранското ядрено споразумение – припомнете си тук.
В последните месеци Москва все повече разчита на Техеран. Русия изпрати екипи от търговски и финансови служители, както и ръководители на "Газпром" и други компании в иранската столица през юли след срещата на руския президент Владимир Путин с иранското ръководство, за да постави основите на по-тясно сътрудничество между двете страни.
През последните седмици Иран също така изпрати две официални делегации в Москва, посветени на енергетиката и финансите. Сред присъстващите висши служители бяха ръководителят на иранската централна банка Али Салех Абади и заместник-министърът на икономиката Али Фекри.
Тук добавяме и 46-те дрона, които Иран е предал на Русия за военни цели и някои от които вече са използвани на бойното поле в Украйна. Това съобщи съветникът на Володимир Зеленски – Олексий Арестович, в началото на август. Появиха се данни, че в замяна Техеран е получил руски самолети Су-35.
Отделно, на 9 август Русия изведе в космоса ирански сателит, който подобрява възможностите на Техеран да шпионира военни обекти в Близкия изток. От Кремъл отрекоха твърденията, че най-напред ще използват сателита за собствените си цели на фронта в Украйна.
Важен знак за значението на Техеран за Кремъл е посещението на Путин в Иран през юли, което беше първата му визита в страна извън бившия Съветски съюз след началото на войната. Като жест на добра воля Техеран и Москва използваха случая, за да обявят Меморандум за разбирателство относно съвместни проекти на стойност 40 млрд. долара, насочени по-специално към разработването на газовите запаси в Персийския залив и производството на висококачествен втечнен природен газ.
Али Акбар Велаяти - външнополитически съветник на върховния лидер аятолах Али Хаменей, не оставя съмнение, че "размяната" с Русия е сред приоритетите. "Получаваме петрол от Русия и Казахстан през Каспийско море, за да го използваме за вътрешно потребление, а след това доставяме петрол в същото количество на техните клиенти на юг", цитира го информационната агенция "Фарс" малко след пътуването на Путин в Иран.
"Иран е добър партньор в това начинание", казва един от западните дипломати пред Politico. "Русия изпитва затруднения, а Иран разполага с възможности".
В миналото стратегията за размяна се е радвала на успех, но е претърпявала и провали. Преди повече от десетилетие т.нар. "суапове" трябваше да бъдат преустановени, когато Иран се оплака, че губи пари от споразумението и че Русия предоставя некачествен суров петрол. Този път Техеран също ще трябва да намери начин да преодолее всички усложнения, свързани с продажбата на руския суров петрол с голяма отстъпка на световните пазари поради санкциите.
Освен привлекателността на сътрудничеството в областта на енергетиката, няколко дипломати отбелязват, че Москва също така се оглежда в Централна Азия, Иран и Турция, за да намери вратички за заобикаляне на ограниченията върху вноса на стоки. Санкциите драстично ограничават възможностите на Русия да възстанови разрушената си военна техника, тъй като Москва се бори за намиране на жизненоважен внос - от микрочипове до автомобилни компоненти, поради което се нуждае от нови линии за доставки.
Русия е наясно, че Иран има дълъг опит в намирането на такива алтернативи. Дори когато години наред санкциите са спъвали иранската икономика, Техеран е доказвал, че умее да намира начини да преодолява контрола, като се обръща предимно към Китай и други азиатски партньори. Русия желае да се възползва от този опит и залага на това, че Иран няма да бъде изправен пред особени последици от сътрудничеството си с Москва, тъй като западните столици ще се стремят да не застрашават прясно преработеното ядрено споразумение.
Това може би е една от причините, поради които САЩ се бавят с коментарите , а още по-малко приемат последното компромисно предложение на ЕС. Ако Вашингтон се съгласи да реанимира ядреното споразумение, той рискува да отвори вратата за неограничен поток от оръжия от Иран към Русия.
Техеран и Москва традиционно са изключително предпазливи един към друг и си сътрудничат, когато интересите им съвпадат, но само до определен момент. Въпреки че Русия изигра решаваща роля в подпомагането на Иран да изгради атомна електроцентрала в южния град Бушер, в последно време отношенията, свързани с атомната енергия са обтегнати. Посланикът на Русия в Иран - Леван Джагарян, даде язвително интервю за иранския вестник "Шарх", в което обвини местното правителство, че не изплатило стотици милиони евро дългове, свързани с атомната програма.
Сирия е друга област на напрегнато взаимодействие. Русия и Иран помогнаха за поддържането на режима на Башар Асад, но Москва също така позволи на Израел да преследва подкрепяните от Иран сили в страната, които смята за заплаха. Нежеланието на Кремъл да приеме изцяло Техеран, се корени и в желанието му да подобри връзките си с държави от Персийския залив като Саудитска Арабия и други заклети врагове на Иран в региона.
С нахлуването в Украйна обаче тази стратегическа логика излезе извън строя. Изолирана както никога досега от Запада, Русия отчаяно се опитва да намери начини да компенсира загубената търговия с Европа, която е нейният най-важен търговски партньор.
Въпреки че Русия все повече се обръща към Китай и Индия, за да запълни тази празнота, Кремъл също така се опасява да не бъде доминиран от двете страни, които са значително по-големи. Иран, подобно на Турция, която Русия също ухажва през последните месеци, е по-лесен за управление от страна на Москва.
Друга причина, поради която Иран е привлекателен за Путин, е, че Техеран се нуждае от Русия. Един от няколкото примера е шпионският сателит.
По време на разговорите си с иранците руските официални лица също така сигнализираха, че възнамеряват да подобрят железопътната и пътната инфраструктура до каспийския пристанищен град Астрахан, за да улеснят търговията между двете страни. Иранска компания притежава контролния пакет акции в главното пристанище на руския регион - Солянка.
По време на посещението си на автомобилния панаир в Москва тази седмица заместник-министърът на промишлеността на Иран Манучехр Мантеки заяви, че страната му проучва възможностите за сътрудничество с Русия в областта на "железопътния, въздушния и морския транспорт", съобщи държавната информационна агенция IRNA. Тази седмица Русия, Иран и Азербайджан подписаха и "меморандум за опростяване на транзитния транспорт" с цел улесняване на търговията в региона, предаде руската агенция ТАСС.
Друга област на сътрудничество са финансите. По време на срещата на Путин с иранския върховен лидер Хаменей през юли двамата обсъдиха начини за преодоляване на влиянието на долара върху световната търговия. Банките и на двете страни са извадени от SWIFT - доминираната от САЩ система, използвана за улесняване на международната търговия - и икономиките им срещат изключителни трудности при извършването на трансгранични трансакции.
Иран е готов да помогне на Русия да намери начини за ускоряване на "дедоларизацията", заявяват западните дипломати пред Politico.
