По всяка вероятност Русия ще стане първата страна, която ще приеме на въоръжение хиперзвукови ракети с подводно базиране. Това твърди в The National Interest експертът Калеб Ларсон (Caleb Larson) в публикацията Has Russia Surpassed America in Developing Hypersonic Missiles?
Първо, какво е хиперзвукова ракета? И защо е толкова опасна? Въпреки че има различни системи за доставка на боеприпаси, хиперзвуковите ракети по същество са нов клас ракети, които летят бързо, изключително бързо – „Цирконът” лети със скорост над Мах 8. Хиперзвуковите ракети са толкова бързи, че не е задължително да носят експлозиви, тъй като въздействието на нещо, което лети хиперзвуково, би създало страхотна експлозия.
Маневрите срещу хиперзвукови оръжия са трудни, тъй като самите оръжия са изключително маневрени. Използването на кинетични прехващачи за сваляне на хиперзвукова ракета би било като стрелба с куршум срещу куршум. Допълнително усложняващ проблема е фактът, че повечето системи за противоракетна отбрана обикновено са оптимизирани да противодействат на конкретно съществуващи заплахи, а летящите с 3 км в секунда, близо две мили в секунда, просто не са в списъка на възможностите им.
Един от наистина плашещите аспекти на хиперзвуковите ракети са потенциалните възможности за стелт, присъщи на някои образци. Тъй като се движат извънредно бързо през атмосферата, такива ракети създават около себе си радиопоглъщаща обвивка от плазма, което ги прави трудни за откриване. Това е лоша новина за самолетоносачите, градовете или други потенциални цели.
Местоположението – това е всичко
И така, защо хиперзвуковите ракети, базирани на подводници, са толкова важни? В крайна сметка „Цирконът” и другите хиперзвукови ракети са сравнително нови, но не и неизвестни, и разполагането им в морето не е никаква тайна.
Обяснява се с една дума: оцеляване. Очевидно Русия е първата страна, която ще пуска хиперзвукови ракети от подводници. Този момент е особено опасен, тъй като подводниците могат да се крият под вода за дни или дори седмици. Подводниците са добре защитени, ако останат под повърхността, и са много трудни за откриване, особено ако някой командир е готов да плава бавно или изобщо да остане на място.
Подобно на конвенционалните балистични ракети, стрелбата с хиперзвукова ракета по цел на сушата или в морето може да се извърши много бързо, без дори да е необходимо да изплува. Високата скорост, съчетана с непосредствена близост до цели, която подводниците могат да осигурят, биха дали на противника нищожно малко време за реакция.
Изоставането
САЩ изостават. Майкъл Д. Грифин, настоящият заместник-министър на отбраната по разработките, многократно е говорил на Капитолийския хълм за тежкото положение на Съединените щати във връзка с противниците в сферата на хиперзвуковата техника. „Днес ние не разполагаме със системи, които биха могли да подложат [Русия и Китай] на риск по съответния начин и нямаме защити срещу тези системи... Ако те решат да ги използват, днес ще бъдем в неизгодно положение", казал той. „Налага се да ги догонваме. А това далеч не е най-доброто положение на нещата.”
Коментарите му се подкрепят от констатациите на Изследователската служба на Конгреса (CRS). През есента на 2019 г. CRS, мозъчният тръст на Конгреса, публикува доклад, който подробно описва състоянието на хиперзвуковото оръжие. Направен е еднозначен извод, че Русия се стреми да усъвършенства своето свръхманеврено хиперзвуково оръжие за преодоляване на американската ПРО и следователно в някаква степен да си осигури „стратегическа стабилност“ в отношенията със САЩ. Според CRS, Цирконът ще бъде готов за експлоатация към 2023 година.
ВВС работят съвместно с Lockheed Martin за разработване на хиперзвукови летателни апарати, а Управлението за перспективни изследвания и разработки към Пентагона създава за тях съответни двигатели.
Това са стъпки в правилната посока. Да се надяваме, че още не е твърде късно.
Калеб Ларсън е магистър по публична политика от Училището за публична политика на Вили Бранд. Живее в Берлин и пише за външната и отбранителната политика на САЩ и Русия, за германската политика и култура.
Превод: Ганчо Каменарски
