Пет години след като съпругата му отвлича 6-годишното им дете, за да живее с групировката „Ислямска държава“ в Сирия, Африм Бериша успява да спаси сина си Алвин, чието последно убежище е било бежански лагер. За историята като на кино разказва Евронюз.
Алвин бил едва на 6 години, когато майка му се обръща към исляма, взема го и изоставя баща му в Албания, за да се присъедини към ИД в Сирия. Когато Бериша, баща му, разбира какво се е случило, той решава да замине за Сирия, за да опита да открие сина си.
Бериша споделя за Евронюз, че "е можел да мисли само за Алвин. Не се интересувал от нищо друго." Той добавя, че е знаел за рисковете, но „какво друго му оставало да направи!“.
Само две седмици след като съпругата му отвлича Алвин, Бериша пристига в Сирия. По време на едноседмичния си престой той е заловен от ИД. Бериша обаче вади късмет. Той успява да избяга от плен, като дава подкуп от 500 евро на албански боец от ИД. След премеждието Бериша напуска Сирия, но се връща всяка година, за да търси Алвин, въпреки риска за сигурността си, но безрезултатно. Минават години, докато Бериша най-накрая получава писмо от сина си, в което моли баща си да го отведе у дома. В писмото Алвин споменава местоположението си.
Майката на Алвин била убита в битка в далечния изток на страната, близо до Дейр ел-Зор. Момчето е било ранено и изоставено само. То прекарва близо шест месеца в бежанския лагер Ал-Хол.
Хиляди други европейски деца от ИД също се намират в лагера. Адвокатът Дариен Левани заяви, че Бериша е поел отговорността, която правителствата не искат да поемат, като прибира Алвин у дома.
Той също така смята, че тази сърцераздирателна история „баща-син“ ще помогне да се информират повече хора за обстоятелствата, в които живеят децата в тези лагери.
Левани каза: „Най-важното нещо, което направи той, беше да уведоми обществеността какво се случва“.
Според адвоката тази история помага на хората да решат какво да направят с „европейските деца“, живеещи в тези лагери. "Можем да кажем, че искаме те да се върнат. Можем да кажем: не, благодаря, не искаме те да се върнат. Но за да вземем това решение, трябва да бъдем информирани."
Червеният кръст, който полага усилия да помогне на деца като Алвин, казва, че истории като тези могат да помогнат за започване на разговори с правителствата за репатриране.
Томазо де ла Лонга от Червения кръст казва, че някои правителства са "започнали дискусия относно репатрирането на деца. Толкова е сложно, че не може да се каже, че утре няма се случи нещо. Вероятно ще отнеме много повече време, като контекстът Близък изток е много променлив."
