Описанието на войната в Украйна в западното, включително полското, информационно поле, е "люлка" между еуфория и депресия, между преживяването на краен емоционален ентусиазъм и усещането за смъртта на всяка надежда. Такава изолация от реалността ви пречи да видите най-важното. Това е уводът на анализ, публикуван в едно от най-известните полски издания с лявоцентристки уклон - Polityka.
Последните месеци на изминаващата година не носят добри новини от Украйна. Липсата на големи успехи при изтласкването на руснаците от окупираните от тях територии се дължи на възникващото напрежение между украинското политическо и военно ръководство и (не)очакваните трудности при предоставянето на по-нататъшна военна помощ, пред които са изправени САЩ, основният спонсор на Украйна. В същото време от Русия идват сигнали за втвърдяването на конфронтационната линия на Кремъл към Запада, за желанието да продължи войната с Украйна, въпреки всички разходи и загуби, както и за адаптирането на руската икономика към квазивоенните условия на функциониране независимо от западните санкции: Русия пак показа, че не желае справедлив мир в Украйна (ВИДЕО)
Тъй като Конгресът на САЩ (още) не може да гласува пакет от подкрепа от 106 милиарда долара за Украйна, Израел, Тайван и вътрешната сигурност, западната общественост има много за какво да мисли. Особено, когато вижда ситуацията, в която се намира Германия, която месеци наред тръбеше за водещата си роля в подкрепата на Украйна. Сега Берлин още не може да приеме бюджета за следващата година, след като Конституционният съд оспори десетки милиарди евро извънбюджетни разходи (става въпрос за 60 млрд. евро, които не бяха използвани по време на ковид пандемията, а трябваше да бъдат харчени за екологични инициативи в сферата на енергетиката и екологичен преход на индустрията): Драма за бюджета и в Германия, но Шолц остава оптимист. Финансовата криза е придружена от глад за снаряди, доставките за Украйна стават нередовни. Европейската индустрия разбра, че няма да може да достави на Киев обещаните 1 000 000 снаряда до пролетта. А Европа може да не успее да отпусне обещаните 50 милиарда евро за дългосрочна помощ на Киев, защото Унгария е против.
В Брюксел все още показват оптимизъм, но местните коментатори започват да изпадат в депресия. "Ами ако Русия победи?", питат се проукраински германски журналисти на страниците на Die Zeit. И си отговарят: "Това ще бъде краят на света, какъвто го познаваме".
Проблеми
Преди да дойде този край, започва втора военна зима в Украйна. Студ, вятър и сняг затрудняват живота както на войниците, така и на цивилните в Източна и Северна Украйна. Продължилият месеци студен сезон сега изглежда дори по-голям проблем от миналата зима, тъй като Русия се готви да засили бомбардировките. Тези опасения се споделят от президента Володимир Зеленски, който в интервюта за западни медии непрекъснато подчертава необходимостта от запазване на подкрепата за страната му.
Неотдавнашният рекорден нальот на 75 дрона "Шахед" по цели в Украйна показва какво може да се очаква от руснаците (украинските ВВС съобщиха, че само 1 от тези дронове не е бил свален: Русия извърши мащабна нощна атака срещу Киев с десетки дронове (ВИДЕО) - струва си да се помни, че Русия вече произвежда тези дронове и ги модифицира, за да ги направи по-трудни за откриване. Засега украинците са изключително ефективни при свалянето на тези дронове. ПВО на украинските градове не спи и има много по-големи възможности, отколкото преди година. Това са не само "Пейтриът"-и, които са малко, но преди всичко многобройни мобилни екипи в пикапи, оборудвани със стрелково оръжие и артилерия, свалящи бавно летящи цели. Според британското разузнаване обаче това лято Русия умишлено е спестила високоточно ракетно оръжие, за да го използва през зимата. И ще бъде много по-трудно да се свалят тези ракети: ПВО на Киев е непробиваемо: Бивш говорител на руското военно министерство обясни защо
Белият дом счита, че целта на Русия ще бъде унищожаването на украинската инфраструктура, но в същото време американците твърдят, че са се опитали да подготвят Украйна за този сценарий и то не само чрез доставки на оръжие. Още по-тревожно е, че много военни експерти се опасяват, че новите серии от руски въздушни атаки може да бъдат придружени от сухопътна офанзива, която да бъде извършена от значителни сили, формирани през тази година и подготвени да си върнат загубената в резултат на това територия на миналогодишната светкавична офанзива на украинската армия източно от Харков.
Може би затова генералният секретар Йенс Столтенберг обърна фокуса към украинските постижения на фронта, където посочи руските загуби, повтори декларацията от Вилнюс за съгласието на съюзниците за присъединяването на Украйна към НАТО и обеща да продължи въоръжената помощ на Киев. "Украйна днес е по-близо до НАТО отвсякога" - тази единствена фраза, предназначена да привлече вниманието на медиите, проработи и се разпръсна по целия свят, където отлетя само за няколко часа. Изглежда, че Близкият изток е начело на новинарския дневен ред в момента, въпреки че терорът на Путин е екзистенциална заплаха за Европа и по някакъв начин за света.
Путин оцеля
Дори Михаил Зигар, яростен противник на режима на Путин и автор на популярни книги за неговите престъпления, признава на страниците на The Washington Post, че путинизмът се е оказал по-устойчив, отколкото някой би могъл да си представи.
"Съветският стил за водене на война, който предварително предполага високи загуби и не цени живота на войниците си, донесе успех на Русия", коментира ситуацията на фронта американският военен анализатор Чарлз Бартълс на конференцията Globstate във Варшава. Съавторът на солидарната работа "Руският метод на война" знае нещо за изкуството на войната, практикувано на Изток. Той предупреждава, че увеличаването на постоянния размер на армията до 1,5 милиона души, реорганизацията на дивизиите и системата за обучение, обявени от Шойгу и Путин, не са насочени към окончателното поражение на Украйна, а към подготовката на Русия за нови войни.
Темата за адаптацията на руснаците на фронта беше повдигната преди месец от самия генерал Валерий Залужни в сензационен материал за The Economist. Германският институт DGAP скоро след това написа, че Русия няма нужда от 10 години, за да възстанови военната си мощ, която заплашва Запада, дори и да не може да спечели войната с Украйна. Русия ще се върне след няколко години и ще стане още по-силна: Остават от 5 до 9 години, след които Русия се изправя във война срещу НАТО - това смятат германски анализатори
Това беше моментът, в който песимизмът престана да бъде маргинално явление, а започна да доминира в оценките за ситуацията в Украйна. От този момент нататък въпросът "губи ли Украйна?" престана да бъде табу и започна да се чува открито в анализите и военната журналистика. Но наистина ли Украйна губи? Най-вече вероятно в главите ни.
Между еуфорията и депресията
Войната продължава вече 21 месеца и е най-дългият голям военен конфликт след войната между Иран и Ирак. В същото време всички значими участници осъзнаха и открито признаха, че тази конфронтация ще бъде дълга, може би много дълга. Това, което виждаме и оценяваме в продължение на няколко месеца, е само неговия етап, фаза – да, не вдъхваща оптимизъм, но и не предопределяща поражението на Украйна.
Украйна не печели в смисъл, че не успява да постигне значителни успехи на фронта. Тя не изпълни заявените на политическо ниво цели на лятната контраофанзива, изгуби ценно западно оборудване и много още по-ценни хора. Но след като се убеди в силата на руската отбрана в Запорожието, тя премина към ограничени действия. От десетина бригади, готови за бой в този участък, изтощени са само една или може би две. Тя все още има с какво и с кого да се защити. Ето защо Залужни говори за стагнация - неспособността на двете страни да пробият фронта, за взаимен клинч, който може да е непоносим за привържениците на бързите победи, но който обаче не поражда призрака на поражението.
Дългосрочната военна конфронтация, според военни служители и политици, може да бъде по-изгодна за Русия, тъй като в сравнение с Украйна тя има по-голям потенциал във всички области, отговорни за военното превъзходство на страната. Но ако приемем, че Украйна не е сама в тази война и че Запада, който я подкрепя, създава истинска коалиция от съюзници, обединени от мисията да победят общ враг, тогава много от предимствата на Русия изчезват.
Именно този съюзнически подход е от решаващо значение за оценка на обстановката – неговото наличие, осъзнаване на необходимостта от него, практическото му прилагане под формата на подкрепа с оръжие, боеприпаси, икономическа, политическа и комуникационна подкрепа. Този подход трябва да се разграничава от пропагандата – успех или неуспех. Украйна има по-голям шанс да загуби, ако съюзниците ѝ я изоставят. Докато има подкрепа, хора и оборудване, тя ще се бие - дори битката да изглежда по-скоро като съпротива, отколкото като поредна офанзива.
В отразяването на състоянието на Украйна във войната с руската армия в западното, включително полското, информационно пространство ясно се виждат симптоми на биполярно разстройство. Ние се люшкаме между еуфория и депресия, между екстатичен ентусиазъм и усещане за крах на всички надежди. Изолацията от реалността, нездравословният уклон в една или друга посока ни пречи да направим най-важното - да се предостави необходимата помощ. Днес това са боеприпаси, боеприпаси и още боеприпаси - за артилерийски оръдия, минохвъргачки, системи за ПВО.
Самият Запад от много месеци изпитва глад за снаряди, самият той не беше подготвен за продължителен конфликт и все още не е прехвърлил оръжейната си индустрия дори на паравоенен режим на работа. Сега трябва да измислим нещо, да пожертваме нещо, да се откажем от нещо. Вместо примитивни картини, трябва да имаме една ясна картина пред очите си: успехът на Русия може да я мотивира да извърши нови актове на агресия, да довърши Украйна, да атакува Молдова или да атакува териториите или интересите на членовете на НАТО.
Путин каза от самото начало, че говорим за нов ред, за сфера на влияние, за отдалечаване на Запада в неговото военно и политическо измерение от границите на Русия. Реалната ситуация ни казва, че Кремъл все още няма сили за това, което означава, че подкрепата на Украйна в нейната борба ни дава единствения невъзобновяем ресурс - времето. Ако не го използваме, тогава ще се случи истинска катастрофа.
Още: Украйна: Без старт на преговорите за ЕС ще настъпят опустошителни последици
Автор: Марек Шверчински, Polityka Insight
Превод: Ганчо Каменарски
