Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа
51-ви парламент: Старт, бърз ли ще е финалът?:

HIMARS, CAESAR и Krab. Историята колко помага западното оръжие на Украйна (ВИДЕО)

30 юли 2022, 21:00 часа • 38737 прочитания
HIMARS, CAESAR и Krab. Историята колко помага западното оръжие на Украйна (ВИДЕО)

Пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна продължава почти половин година, като през това време се измениха и нейният характер, и размахът, и целите на страните: в Кремъл очевидно вече не разчитат да завземат цялата страна, а в Киев, напротив, започнаха да говорят за пълно освобождаване на териториите, окупирани от руските войски. Оптимизъм за Украйна добавиха оръжията, доставени от западните съюзници. Изданието The Insider* се опитва да оцени как западните оръжия наистина влияят на хода на войната. Actualno.com публикува със съкращения.

Какво е доставено в Украйна

Въпреки многото грешки във военното планиране, проблемите със снабдяването, връзките, командването и тежките загуби, руските въоръжени сили (ВС на РФ) и формированията на "Народната милиция" на "ДНР" и "ЛНР" постепенно изтласкват украинската армия в оперативната зона в Източна Украйна в Донецка и Луганска област. В други посоки в същото време се наблюдава относително спокойствие. Руското командване е отчело грешките от началния етап на войната и вече не се опитва да води настъпление едновременно в няколко участъка на фронта и да прави пробиви с моторизирани колони като част от батальонни тактически групи дълбоко в отбраната на противника.

Характерът на боевете се промени по такъв начин, че нито танковете, нито авиацията (извън непосредствената линия на съприкосновение) вече играят ключова роля. Той премина към "бога на войната" – артилерията. Обществените настроения също отразяват това: Света Джавелина и Свети Панцерфауст, тоест преносимите противотанкови оръжия за близък бой, които са популярни в социалните мрежи, са заменени от Свети Хаймарс и Моисей M777, символизиращи далекобойни артилерийски системи.

Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

С други думи, сега оперативната обстановка се определя от мощта на огневите средства и способността за концентриране на артилерийските удари върху тесни участъци от фронта (за ВС на РФ, въоръжените сили на Руската федерация) и съответно способността за противодействие на подобни опити или своевременното им предотвратяване (за ВСУ, Въоръжените сили на Украйна). В този тип въоръжен конфликт основна става артилерията (стволна и реактивна) заедно със спомагателните оръжейни системи (дронове за разузнаване и целеуказване, системи за управление на огъня, контрабатарейни радари), както и характеристиките на използваните боеприпаси и техните налични запаси.

Перспективите пред Украйна да устои във "войната на изтощение" зависят от доставките на западна военна продукция: оръжие, военна техника, снаряжение и боеприпаси. И ако следите събитията в заглавията на медиите, може да останете с впечатлението, че Въоръжените сили на Украйна са получили колосални партиди оръжия от съюзниците, което решително променя ситуацията в тяхна полза.

Всъщност, според Института по световна икономика Кил (Германия), общият размер на обявената военна помощ за Украйна е около 20 милиарда евро, а цената на доставките на въоръжение и военно оборудване не надвишава 14 милиарда евро (останалото са целеви финансови средства). От тези обявени 14 млрд. в ръцете на украинската армия са предадени оръжия само за 8,5 млрд. Други военно-политически партньори на Киев изпълняват задълженията си много по-бързо, но техният обем е малък на общия фон.

А ако внимателно разгледаме гамата от предадени на Украйна оръжия, се оказва, че съвременните западни системи – а не съветски или създадени в страните от Варшавския договор – на разположение на ВСУ все още са критично малко. Например всички получени от ВСУ танкове и бойни машини на пехотата са модификации на местни Т-72 и БМП-1. По-голямата част от бронетранспортьорите са машини на базата на американския M113, разработен още през 50-те години на миналия век. По-модерните противоминни и бронирани бойни машини от рода на австралийския Bushmaster са буквално няколко десетки.

Западните правителства засега само обсъждат възможността за доставка на бойни самолети и хеликоптери, както и системи за противовъздушна отбрана собствено производство като NASAMS. Доставките на безпилотни самолети (дронове), без да броим турския Bayraktar (Байрактар), са ограничени до леки разузнавателни модели и боеприпаси.

Единствената категория оръжия и военна техника, в която се забелязва навлизането на западни оръжия, са артилерийските системи. В същото време значителна част там представляват и предадените от Чехия и Полша самоходни артилерийски установки (САУ) и ракетни системи за залпов огън (РСЗО) съветски образец с калибър съответно 152 mm и 122 mm. Намирането на боеприпаси за тях вече е отделно главоболие.

Как се използват доставените оръжия

Най-често срещаният тип бойно взаимодействие в Украйна сега се описва с термина "артилерийски дуел". Страните обменят удари на големи разстояния и са принудени да изразходват огромно количество боеприпаси, за да осигурят плътността на огневото покритие. Цели за ударите са струпвания на жива сила и техника, бойни позиции и инженерни съоръжения на противника, складове с боеприпаси, линии за снабдяване и инфраструктурни обекти. Тъй като запасите от снаряди за съветските артилерийски системи на въоръжение във ВСУ са близо до изчерпване, нека се спрем по-подробно на натовските образци тежка артилерия. Общо са доставени малко повече от 200 единици от съответните системи с калибър 155 mm и 227 mm.

Американските гаубици M777 (известни още като "трите топора") с обсег 24 – 30 км са най-разпространеният тип западна артилерия, използвана от ВСУ. В модификацията M777A2 гаубиците се снабдяват със системи за автоматизация и оборудване за стрелба с прецизни боеприпаси, но все още няма надеждна информация за използването на управляеми снаряди по време на боевете.

Самоходните гаубици FH70 са способни да стрелят с честота 6 изстрела в минута на дистанция 24 – 30 км. Доколкото е известно, Украйна е получила няколко единици FH70 от Италия и Естония, както и финландски снаряди за тях.

Самоходните артилерийски установки американско производство M109A3GN, извадени от съхранение и прехвърлени от Норвегия, имат обсег 30 км. САУ постъпиха в 28-а и 72-ра отделни механизирани бригади на ВСУ.

Френската колесна САУ CAESAR се отличава с висока степен на автоматизация, скорост и маневреност. Машината се разгръща в бойна формация само за минута, изстрелва боеприпаси за няколко минути и напуска позицията за около 40 секунди. Доколкото може да се съди, именно CAESAR изпепелиха руския гарнизон от Змийския остров. Не е изненадващо, че руската пропаганда се опита да разпространи дезинформация за загубата и дори продажбата на гаубици от украинските военни.

Полската САУ Krab има максимален обсег на стрелба 40 км. Самоходното оръдие е създадено като заместител на съветската полкова гаубица "Гвоздика" и се предава на украинската страна заедно с машини за управление на огъня.

Германската САУ Panzerhaubitze 2000 (PzH 2000) също се отличава с високо ниво на автоматизация и възможност за стрелба на дистанция до 40 км. Установките пристигат в Украйна с модифицирани бордови компютри и интеграция с украинската автоматизирана система за управление на войските ГИС "Арта".

Както се отбелязва в доклада на Британския кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI), като цяло 155-милиметровата натовска артилерия позволява на ВСУ да предотвратяват концентрацията на руски войски и ефективно да прикриват разгръщането на своите сили. Отделен е разговорът за реактивни системи за залпов огън с калибър 227 mm: колесните M142 HIMARS и верижните M270B1 и MARS-II. Германските все още присъстват в украинския театър на военните действия в единични екземпляри, така че ще говорим за HIMARS.

Според Валерий Залужний, началник на Генералния щаб на ВСУ, своевременната доставка на HIMARS позволява да се удържи линията на отбраната в Донбас и да се нанасят удари по командни пунктове, складове за боеприпаси и горивни бази в тила на ВС на РФ. Украинският министър на отбраната Олексий Резников твърди, че за времето, когато ВСУ са имали само осем РСЗО, са успели да унищожат 30 командни пункта и складове, забавяйки темпото на руската офанзива и намалявайки интензивността на артилерийския обстрел. Досега Украйна е получила 12 единици HIMARS и Резников съобщи за 50 ударени склада с боеприпаси.

Според независими оценки скоростта на унищожаване на складове със снаряди достига 10 на седмица. Косвеното признание от страна на Кремъл на значителните щети, които нанасят системите HIMARS, са пропагандни съобщения за унищожаването и закупуването на тези системи.

В същото време Украйна все още не е получила най-далекобойните боеприпаси за HIMARS – тактическите ракети ATACMS с обсег до 300 км. Така че сега РСЗО поразяват максимум на 80 км, но с управляемите снаряди GLMRS с GPS навигация.

Общо САЩ се ангажираха да изпратят 20 единици. За фронт с дължина около 2000 км това е нищожно малко. Въпреки че дори проруски източници признават: украинците успешно използват HIMARS за поразяване на важни цели, а руските ПВО не са в състояние ефективно да противостоят на прецизните средства за поразяване. Например в случая с удара по склада за боеприпаси в село Нова Каховка само половината от изстреляните ракети бяха прехванати. В Херсонско направление ВСУ с помощта на HIMARS се опитват да унищожат мостовете и комуникационните линии на руската групировка на десния бряг на Днепър и да ѝ отрежат пътя за отстъпление. Не по-малко впечатляваща е и оценката на руската държавна агенция ТАСС за ефективността на атаката по Антоновския мост – 11 от 12 изстреляни ракети са попаднали в целта.

Но успехът на HIMARS се дължи на тактиката на руското командване, което се стреми да създаде огромно предимство в огневата мощ на малки участъци от фронта, за да пробие украинската отбрана. Такъв начин на водене на война изисква колосален разход на боеприпаси и сложна система за логистика и съхранение, което създава уязвимости за поразяване от високоточни далекобойни системи. Руските военни наистина показаха невероятна небрежност както при избора на места за съхранение на боеприпаси, така и по въпросите на маскировката и подреждането на такива позиции. Напълно е вероятно рано или късно те да научат по-добри методи за камуфлаж или да преместят логистичните центрове по-далеч от фронтовата линия. Ако това не се случи, то командването на ВС на РФ ще трябва да търси нови начини за изпълнение на настъпателни задачи, без да разчита на свръхконцентрацията на артилерийския огън, или да премине в отбрана, което засега не съответства на декларираните цели на Кремъл.

Какво е необходимо за контранастъпление на ВСУ

Съветникът на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михайло Подоляк написа на 13 юни, че за приключване на войната Киев се нуждае от 1000 гаубици калибър 155 mm, 300 реактивни системи за залпов огън, 500 танка, 2000 единици бронетехника, 1000 безпилотни летателни апарата. До момента от този обем, с изключение на танковете, е доставено много незначително количество, но трябва да се има предвид, че САЩ не са започнали доставки по програмата "ленд-лийз".

На 19 юли министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников съобщи по време на дискусия в Атлантическия съвет, че Украйна се нуждае от около 50 системи HIMARS, за да спре настъплението на ВС на РФ, а за контранастъпление – от 100 такива РСЗО. Но нито HIMARS, нито конкретни видове боеприпаси могат да се считат за "чудотворни оръжия". Сами по себе си свръхпрецизните и далекобойни системи няма да обърнат хода на войната в полза на Украйна, докато ВСУ и ВС на РФ не бъдат поне равностойни по огнева мощ. Към юни, т.е. след началото на доставките на западни артилерийски системи за украинците, руската страна имаше десетократно предимство в плътността на артилерийския огън.

За да се изравни ситуацията, са необходими не само повече гаубици, САУ и РСЗО, но и непрекъснато снабдяване с боеприпаси, ефективна система за съхранение и логистика на боеприпаси и комплексни решения в областта на целеуказване и управление на огъня. Как ВСУ ще се справят с тази задача, ще стане ясно, когато броят на експлоатираните HIMARS, CAESAR и други системи позволи да се решават задачи поне на оперативно ниво.

За решителен прелом на ситуацията в своя полза Украйна се нуждае от нови формирования, напълно оборудвани с личен състав, техника и въоръжение, включително тежко. За сериозно контранастъпление е необходимо голямо количество стволна и реактивна артилерия; бронирана техника – танкове, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата, системи за ПВО, както и авиация – но авиацията е по-сложен въпрос както в технически, така и в политически план, затова ще поговорим за авиацията отделно. Освен това са необходими допълнителни средства за качествено усилване, за да се направят тези тежки оръжия по-ефективни – разузнавателни и атакуващи дронове, контрабатарейни радари, средства за връзка, радиоелектронна борба и т.н.

От ленд-лийз може да се очаква поне известно увеличение на количеството на вече доставяното, т.е. буксирни и самоходни артилерийски установки, РСЗО, обявеното начало на доставките на зенитноракетни комплекси и разбира се, боеприпаси. Дали това увеличение ще бъде значително, е въпрос на политическо решение, доколко американската администрация ще реши реално да мобилизира американската военна индустрия, включително и за компенсиране на прехвърленото от наличността.

На тактическо ниво HIMARS и CAESAR несъмнено влияят на хода на събитията. За някакъв оперативен ефект, да не говорим за стратегически, доставените количества не са достатъчни, но за тактически на конкретен участък от фронта са напълно достатъчни. Руската офанзива идва за сметка на превъзходството в огнева мощ, така че атаките на HIMARS срещу складовете за боеприпаси нарушават темпото на офанзивата – и това е основният им принос. Разбира се, в информационната война те са много по-широко представени, отколкото в реалната, но това е същността на информационната война. Има и обратни примери, като например украинската САУ "Богдана", която получи основните лаври при отразяването на превземането на Змийския остров, макар че CAESAR и други западни средства имат много по-голям принос. А "Богдана", първо, е само една, и второ, тя все още не е завършила изпитанията и не е приведена в пълно състояние.

Както виждаме, далеч не всички западни държави са толкова въвлечени във войната, колкото Украйна би искала. Мнозина продължават политическата линия за "недопускане на ескалация", включително по въпроса за доставката на танкове и самолети. И ако авиацията е по-труден въпрос, защото освен преквалификация на пилоти е нужна сложна наземна инфраструктура и сложна поддръжка, то с танковете е по-лесно и това е въпрос на политическо решение. Както вече видяхме, Испания например обяви готовността си да предаде 40 танка "Леопард 2", но Германия блокира това решение, тъй като танковете първоначално били немски, а също така отказа да даде собствени "Леопард 1". Затова само Полша и Чехия доставиха танкове съветски образец, а западни все още нямаше.

Но що се отнася до авиацията, през последните дни в политическо отношение има промяна. Конгресът на САЩ одобри поправка в годишния акт за националната отбрана, според която се отпускат 100 милиона долара за обучение на украински пилоти и обслужващ персонал за работа с американски самолети и авиационни оръжия. Първоначалният законопроект от юни изрично посочва "F-15, F-16 и други въздушни платформи, подходящи за въздушен бой", и оръжия "като AIM-9X2 или AIM-9M". В окончателния вариант това са по-абстрактни "американски самолети и други летателни платформи, годни за въздушен бой и поразяване на наземни цели" и "съответно въоръжение". Желанието да получи F-15, F-16, F/A-18 и евентуално щурмови самолети A-10, въпреки че те са ограничени в приложението в сравнение с по-горе споменатите, е изразено от Украйна отдавна и сега виждаме възможно начало на процеса.

Това, което се очаква от ленд-лийз, ще бъде различно от това, което ще бъде получено. Така че може да се очаква ангажимент от страна на САЩ да въоръжи украинската армия до степен, в която да може да спечели войната, да си върне земята и да наложи сериозни стратегически ограничения на Русия. Но в крайна сметка нещата ще бъдат много по-бавни от очакваното поради американската политика – с наближаването на междинните избори за Конгреса (есента на 2022 година) може да е политически трудно за САЩ да се ангажират напълно с украинския конфликт.

Определено има влияние от доставките на западни оръжия. То е съществено дори независимо от това, че доставките са на "капки". Първите доставки на високоточно съвременно въоръжение са това, което позволява да се получи доста сериозно огнево предимство, защото техните снаряди летят по-далеч и по-точно. Преди няколко дни в Украйна се състоя първото в историята използване на немско-австрийския самонасочващ се снаряд SMArt с калибър 155 mm, което показа, че това е доста ефективно оръжие.

Съвременни прецизни оръжия с разширени възможности по отношение на обхват и точност на огнево поражение, независимо дали става въпрос за ракети HIMARS, ракети Harpoon, ракети Brimstone и много други системи, които се доставят – това позволява да се да получи критично важно предимство за Въоръжените сили на Украйна. Защото единственият начин да се победи огромно количество вражеска техника и хора е точно и ефективно поразяване на тиловата подкрепа на настъпващата група войски.

За да се обърне решително ситуацията на фронта, за Украйна са критично важни средствата за огнево поражение от тактическо и оперативно-тактическо ниво в товарни количества – тоест не в единици, а в десетки. Същото се отнася и за артилерия и други ракетни системи, които могат да нанесат огневи поражения дълбоко в тила на врага, най-малко 100-200 км. Това ще даде възможност за ефективно отрязване на тиловата подкрепа на противника и ще даде здрава и добра възможност за ефективни контранастъпателни действия на ВСУ. Освен това за Украйна са изключително важни ефективни системи за управление на огъня, противобатарейни системи, артилерийски радари, радиолокационни системи, които ще осигуряват целеуказване за авиацията по време на ракетни удари. Сега Украйна не разполага със съвременни средства за откриване на въздушни цели.

Очаква се програмата за ленд-лийз да включва системи за ПВО с елементи на противоракетна отбрана, включително със среден обсег от типа на американския Patriot, както и системи за контрабатарейна борба и управление на огъня. Например гаубици M777, които ще работят в комплект със системи AN/TPQ, системи M270 и HIMARS с ракети с разширен радиус и ракети Harpoon. Важни за Украйна са и оръжия като американската ракета Tomahawk, на този етап няма да бъдат включени в програмата по ленд-лийз, но самата възможност за доставка на такива оръжия ще бъде доста сериозен сдържащ фактор.

Сред съвременната авиация на западните страни със сигурност има много мощни неща – особено изтребители от пето поколение от типа F-35, които вече са свързани с невронни мрежи, които имат елементи на изкуствен интелект и са оборудвани със средства за радиоелектронна борба. Но има едно "но": сам по себе си самолетът е нещо хубаво, но Украйна все още няма инфраструктура, позволяваща осъществяването на полетите на тези модерни самолети. По-специално, летищата в Украйна в момента не са пригодени да приемат самолети от F-16 до F-35.

Що се отнася до хеликоптерите, ситуацията е много по-проста и нетривиална. Западът доставя в Украйна огромни количества хеликоптери Ми-8 и Ми-17, тъй като безопасната експлоатация на такива системи е възможна сега само в Украйна. Това се дължи на богатия опит на украинския летателен състав, които са най-професионалните пилоти на хеликоптери Ми-8 в света. Най-важното е, че Украйна може да произвежда и експлоатира лопати за тези хеликоптери, разполагайки с необходимите технологии, което позволява да се удължи срокът на експлоатация.

Доколкото е известно, в момента се водят дискусии за доставката в Украйна на изтребители от западен тип F-15 и F-16. Извършват се подготвителни работи, които ще позволят да се обучат пилоти да работят с тези машини и да се подготвят няколко площадки за базиране на такава техника. Но засега това остава само теория за бъдещето.

------

*The Insider е онлайн издание, специализирано в разследваща журналистика, разобличаване на фалшиви новини и проверка на факти. Редакцията му се намира в Рига, Латвия. Основано е през ноември 2013 г. от Роман Доброхотов, член на движението "Солидарност", журналист и политически активист с либерално-демократична ориентация. През ноември 2017 г. The Insider получава наградата за иновации в демокрацията на Световния форум за демокрация на Съвета на Европа със следната формулировка: "The Insider е разследващо издание, което се стреми да предостави на своите читатели информация за текущата политическа, икономическа и социална ситуацията в Русия, като същевременно насърчава демократичните ценности и осветява въпроси, свързани с правата на човека и гражданското общество. Освен това The Insider осъществява проекта "Антифейк", чиято задача е систематично да разкрива фалшиви новини в руските медии, което помага на неговата аудитория да разграничи истинската информация от фалшивите новини и пропаганда". През май 2019 г. журналисти от The Insider и Bellingcat получават Наградата на европейската преса за идентифицирането на двама мъже, за които се смята, че са отговорни за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал. На 23 юли 2021 г. Министерството на правосъдието на Русия включи юридическото лице The Insider SIA, администратор на домейна на онлайн изданието The Insider, в списъка на медиите – "чуждестранни агенти". На 15 април 2022 г. там беше добавен и Роман Доброхотов.

ВИЖТЕ ОЩЕ: История: Путин искаше да унищожи украинския народ, но вместо това укрепи украинската идентичност

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
военна помощ оръжие война Украйна реактивна система за залпов огън HIMARS
Още от Анализи и коментари
Видео
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес