Грешките на Меркел: Защо Германия не видя опасността от Путин?

В интервю за общественоправната медийна мрежа АРД политоложката проф. Даниела Шварцер коментира опасната енергийна зависимост от Русия, която в по-късната фаза от управлението на Меркел дори бе разширена. Ето какво заяви тя, цитирана от Дойче веле.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Защо бе допуснато това?

Д. Шварцер: От една страна федералното правителство имаше икономически интерес да купува изгодно фосилни горива от Русия. Освен това както Ангела Меркел, така и тогавашният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер бяха убедени, че с Русия е по-добре да се поддържа партньорство, отколкото конфронтация. Становището бе, че икономическите връзки, също както културният и политически обмен допринасят за мирното съвместно съществуване. При това обаче бяха подценени руският потенциал за агресия и волята за империалистическо разширяване на властта.

Кои са грешките на Меркел в политиката спрямо Русия?

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Д. Шварцер: Допускането на едностранната енергийна зависимост бе политически пропуск - защото след анексията на Крим в ЕС се водеха интензивни консултации по темата за сигурността на енергийните доставки. Ясно бе, че зависимостта от Русия е твърде голяма – и че това носи рискове. А имаше и погрешни принципни възгледи за намеренията на Путин и инструментите, които той използва.

Какво по-различно можеха да направят Германия и Европа?

Д. Шварцер: Както в Германия, така и в Европа не бе направено достатъчно за диверсификация на енергийните източници, за да се постигне по-бързо независимост от Русия. Така бе свито пространството за действия, от което бихме имали нужда днес, за да защитим Украйна.

Меркел определи руското нападение срещу Украйна като „варварска война“. Изненадана ли бяхте като експерт от войната на Путин?

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Д. Шварцер: Не, не бях истински изненадана: отнесох се много сериозно към сведенията за 120 000 руски войници, разположени на източноукраинската граница, за изграждането на полеви лазарети, за доставката на банки с кръв – и всичко това в контекста на формулираната от Путин визия за една все по-голяма Русия, която определено включваше и бивши съветски републики като Украйна.

Дали германското правителство под управлението на Меркел не е било предупредено от експертите за този възможно най-лош сценарий?

Д. Шварцер: От 2008 година насам – от войната на Русия срещу Грузия, постоянно се е разисквало на какви стъпки е способен Путин. И най-късно след анексията на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 година вече се разглеждаха и най-лошите възможни сценарии. Особено след като Путин оповести миналото лято и във вид на текст империалистическата си визия за по-голяма Русия и постоянно повтаряше, че Украйна нямала право да съществува като самостоятелна нация.

Въпреки това Берлин като че ли не допускаше, че ще се стигне дотам. Меркел до последно поддържаше газопровода "Северен поток 2".

Д. Шварцер: Очевидно усещането за риск от страна на политиците е било друго. Смятало се е, че Русия ще може да бъде възпирана чрез взаимни икономически зависимости и с покупката на изкопаеми горива. Тази брутална война бе невъобразима за мнозина и поради това, че разходите за Русия са много високи. Но рационалността на Путин просто е друга.

Смятате ли, че Ангела Меркел ще признае допуснатите грешки?

Д. Шварцер: Това е нейно лично решение. Но според мен по-важното е ние да си извлечем поука от грешките и да я приложим и спрямо други сфери на външната политика. Това вече се случва – вече се правят политически изводи от ситуацията: например, че на Германия и на Европа им е трудно да наложат енергийно ембарго в контекста на опасенията, че Русия може да спре доставките. Вече се гледа другояче и на взаимната зависимост между Китай и Европа. Гледа се вече много по- на сериозно към подобни зависимости, както и на най-лошите възможни сценарии, когато става дума за авторитарни държави.

Какво означава това?

Д. Шварцер: Не става дума да се изолираме икономически. Но трябва да сме наясно с рисковете пред нас и да диверсифицираме – тъкмо в един свят на икономическа откритост. Това е необходимо, за да имаме политическо пространство за действия и да можем да ограничим загубите си в случай на конфронтация.

Какви поуки би трябвало да си извлече канцлерът Олаф Шолц от геополитическите грешки на миналото?

Д. Шварцер: Още в речта си пред Бундестага от 27 февруари той очерта ясно направленията на германската политика спрямо Русия. От една страна заяви, че германската зависимост от руските доставки на енергия ще бъде максимално бързо намалена. От друга – че Украйна ще бъде подкрепена с оръжие, а германската отбрана ще бъде допълнително финансирана. Това са важни промени.

Източник: Дойче веле