Преди да предприеме инвазията през февруари 2022 г., руският президент Владимир Путин подготви офанзивата си по незабележим начин. В края на 2021 г. той ограничи износа на енергийни ресурси за Европа, което доведе до скок на цените на континента. След началото на инвазията той допълнително ограничи износа, поставяйки европейските страни пред труден избор.
Трябва ли да продължат финансирането на руската военна кампания, като купуват въглеводородно гориво на високи цени, или рискуват да загубят критични енергийни ресурси, когато доставките на гориво са на изчерпване? След като страните започнаха да забраняват вноса на руски петрол и се опитваха да ограничат цените на петрола по света, цените на горивата в Европа скочиха рязко. Така цените на газа са се повишили десетократно спрямо средните стойности преди началото на конфликта в Украйна.
Европейската енергийна криза се превърна в сигнал за опасностите от зависимостта от изкопаемите горива. Много страни обаче изпаднаха в летаргия. Опитите на Путин за енергиен шантаж ясно показват, че залагането на въглеводороди не само вреди на климата, но и застрашава сигурността.
Европа успя да избегне зимния недостиг на гориво благодарение и на меката зима. Но малко ръководители предприемат достатъчно действия, за да намалят подобно изнудване в бъдеще. Вместо да обмислят как са успели да избегнат енергийния капан на Путин, страните трябва да се отдалечат от изкопаемите горива по-активно и бързо и да направят подобни уязвимости като нещо от миналото. Още: Европа подсигури газа за зимата. Как обаче ще се справи Украйна?
Ограничете амбицията
Мащабът на такава уязвимост е просто колосален. В проучване, проведено в Лабораторията за климатични решения към университета Браун, експерти изчислиха цената за европейските страни от покачващите се цени на едро и държавните спасителни мерки за потребителите на енергия, сравнявайки периода преди войната и края на 2022 г. Поради зависимостта от изкопаемите горива, тези страни са направили разходи за повече от един трилион евро. Това е над 10 пъти повече от европейската помощ за Украйна миналата година и 3 пъти цената на стратегията REPowerEU, която предвижда ускорен преход към чиста енергия и намалена зависимост от Русия.
Изправени пред такива огромни разходи, лидерите трябваше да използват всички налични възможности и средства, за да откажат своите страни от изкопаемите горива възможно най-скоро. За съжаление това не се случи, европейските страни постигнаха известен успех и това не може да се отрече, но те все още не са набрали необходимото темпо, пише американското издание Foreign Affairs.
Очаква се капацитетът за слънчева енергия в ЕС със сигурност да надмине най-амбициозните цели. Проблемите с доставките бяха отстранени и разширяването на капацитета през 2022 г. е с 15% над най-оптимистичните предвоенни оценки на търговската асоциация Solar Power Europe. Но все още има място за ускорен растеж. Много проекти вече са подготвени и предстои да се започне работа, но тя се забавя от проблеми с разрешителните. Истински амбициозните политически лидери със сигурност биха помогнали да се преодолее тази бюрокрация.
Вятърната енергия не се представи толкова добре през 2022 г., колкото слънчевата. Това беше възпрепятствано от дълги срокове за изпълнение на проекта, сложни проблеми с лицензирането, нарастващи цени на части и компоненти, неочаквани данъци върху енергийната индустрия и претоварени мрежи, които се бореха да се справят с допълнителната енергия. Правителствата говорят много за изоставянето на изкопаеми горива, но капацитетът на вятърната енергия е нараснал само с 2% в сравнение с нивата преди конфликта. Още по-тревожно е, че инвестициите в бъдещи вятърни турбини през 2022 г. са били с 40% по-ниски в сравнение с 2021 г.
Кризата, породена от руската инвазия в Украйна, определено увеличи вниманието към чистата енергия в Европа, но това внимание все още не е дало съизмерими резултати. Държавите не използват напълно своите възможности. Ако говорим за слънчева енергия, тогава политиката изостава от пазара, а не го води. Що се отнася до вятърната енергия, държавите все още не са преодолели ключовите бариери, които пречат на огромния растеж на тази индустрия. Като цяло инвестициите във възобновяема енергия в Германия и Великобритания са намалели миналата година, а това са най-големите икономики в региона. Още: Санкции ли? Вносът на руски газ за Европа е нараснал с 9%
След тежко пазарене между Европейския парламент и държавите-членки на ЕС, през март блокът си постави нова цел за 2030 г.: Европа трябва да получава 42,5% от потреблението на енергия от възобновяеми източници. По-рано договорените цифри бяха 32%. Изглежда, че целта е много амбициозна. Въпреки това анализ на независимия мозъчен тръст Ember показва, че Европа със сигурност ще надхвърли целта от 42,5% и до 2030 г. може да получи 45% от потреблението на енергия от възобновяеми източници.
Допълнителен анализ на Ember показва, че Европа до 2030 г. ще може да получава 50% от потреблението на енергия от възобновяеми източници. Освен това тя ще може да елиминира 95% от въглеводородните горива в енергийния сектор до 2035 г.
Европейските страни също много бавно се отдалечават от петрола и газа. Според моделите на Ember Center до 2035 г. Европа ще трябва да получава от газ само 5% от цялата енергия. Но въпреки че няма нужда да се въвеждат нови газови инсталации извън тези, които се очакват преди 2025 г., някои страни се държат така, сякаш наличието на газ ще продължи още много години напред. Германия, например, планира до 2030 г. да въведе в експлоатация нови енергийни мощности на газ в размер на 60 гигавата. През март тази година Обединеното кралство публикува нова стратегия за енергийна сигурност, призоваваща за „максимизиране на британските доставки на газ“, „запазване и осигуряване на нашия внос и износ на газ“ и „осигуряване на дългосрочни инвестиции в газови мрежи“. Наскоро тази страна подписа споразумение със САЩ за период от 15 години за внос на газ на стойност 8 милиарда долара.
В същото време британската стратегия за енергийна сигурност не казва почти нищо за стимули за развитие на чиста енергия. Това показва, че правителството не счита чистата енергия за проблем на енергийната сигурност. Европа като цяло изгражда два пъти повече капацитет за внос на газ, отколкото ще има нужда през 2030 г.
Изпадане в криза
Енергийната криза от миналата година ясно показа до каква степен енергийната сигурност зависи от отдалечаването от въглеводородите. Твърде много ръководители вярват, че огромните разходи, които са направили, са временно решение на "изкуствен" проблем, а не характеристика на пазарите на въглеводородни горива, които са уязвими на геополитически катаклизми.
През последните 20 години Русия прекъсна 4 пъти доставките на газ, преминаващи през Украйна. Освен това различни войни в Близкия изток водят до прекъсване на доставките на петрол в световен мащаб.
Веригите за доставки, които са в основата на възобновяемата енергия, също са обект на геополитически усложнения, но истинският източник на енергия е неизменно локален и не е обект на външна намеса. В крайна сметка, когато се монтира вятърна турбина или слънчев панел, нито един чужд деспот няма да може да изключи вятъра или Слънцето. Още: Сърбия обеща да помогне на Орбан с транзита на руски газ, какво ще каже България?
Разбира се, не трябва да се очаква страните незабавно и напълно да преминат към чиста енергия. Те ще се нуждаят от ограничени краткосрочни инвестиции в мрежи и съхранение на изкопаеми горива. Правителствата обаче инвестират в проекти, които могат да имат финансов смисъл само там, където има силно търсене на въглеводородни горива. Политиците може да твърдят, че тези инвестиции са само предпазна мярка. Но тези разходи лишават страните от средства за изграждане на съоръжения за възобновяема енергия, за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите производствени мощности и за разширяване на електрическите мрежи. Когато нови съоръжения за изкопаеми горива се пуснат в експлоатация, собствениците им едва ли ще пожелаят да ги изоставят в името на декарбонизацията.
Това не са само европейски проблеми. В САЩ, например, Законът за намаляване на инфлацията е огромна стъпка напред в реализирането на стремежите към опазване на климата и авторите на това законодателство трябва да се гордеят с него, както и поддръжниците на стратегията REPowerEU. Но за да се реализира потенциалът му и да се постигне целта за „нулеви емисии“, са необходими допълнителни и по-активни действия.
След приемането на Закона за намаляване на инфлацията, САЩ ще трябва да намалят емисиите с още 500 милиона тона, за да достигнат нетната нулева цел до 2050 г., според авторите на проекта REPEAT от Принстънския университет. Но докато САЩ са зависими от въглеводородните горива, тази страна все още няма да бъде надеждно защитена от геополитически шокове поради глобалния характер на цените на енергията.
Преди 20 или 30 години нивото на развитие на технологиите попречи на страните да се отдалечат от изкопаемите горива. Оборудването, необходимо за замяна на изкопаемите горива, беше или твърде скъпо, или се нуждаеше от сериозни подобрения. Това се отнасяше за съоръжения за съхранение, електрически превозни средства и термопомпи.
През следващите години темпът на промяната се ускори. Технологията се е подобрила значително и разходите са спаднали сериозно. Въпросът сега не е дали ще има или не отклонение от въглеводородната енергия, защото това вече се случва. Просто в момента не е ясно дали скоростта на такова отстъпление ще бъде достатъчно бърза, за да стабилизира климата на нашата планета. Още: Американски газ може да замести напълно руския в Европа: Мнение от САЩ
Очевидно властите трябва максимално да подкрепят развитието на енергията от възобновяеми източници. Но ядрената енергия също не може да бъде изоставена. Други области, като например обществен транспорт, строителство на нови сгради и обновяване на съществуващи, изискват повече публична помощ за бързо електрифициране, за да се възползват напълно от евтината възобновяема енергия.
Необходими са големи инвестиции в електрическата мрежа, за да може електричеството, генерирано от централи за чиста енергия, да бъде добре разпределено. И властите трябва да се борят с бюрократичните пречки, като рационализират процесите за издаване на разрешителни, да попълват агенциите за издаване на разрешения с персонал и да гарантират, че решенията се вземат възможно най-бързо и последователно.
Истинската енергийна сигурност се основава не само на осигуряването на доставки на въглеводороди в краткосрочен план. Държавите трябва да използват този буфер, за да ускорят постепенното премахване на въглеводородните горива още в средносрочен план. Поддържането на зависимост от изкопаемите горива е далеч от трезвия реализъм. Това е равносилно на плъзгане към следваща криза. Време е западните страни да се събудят.
Превод: Ганчо Каменарски
