Според президента Володимир Зеленски Крим и Донбас са суверенни украински територии, чието връщане оправдава пълномащабен военен конфликт с цел прогонването на руската армия оттам. В историята на американо-руските отношения обаче въпросът кой контролира Крим и Донбас никога не е бил причина за оправдаване на евентуален военен сблъсък между нашите страни. Америка никога не се е интересувала кой управлява в Киев, пише Патрик Бюкенън за The American Conservative.
През целия 19 и почти целия 20 век Украйна е част от Руската империя или СССР и се управлява от Москва. И тази ситуация не представляваше никакъв проблем за Съединените щати, разположени на 8 хиляди километра от Украйна.
За нас основният въпрос в украинско-руския конфликт не е кой ще упражнява контрол над Крим и Донбас, а САЩ да не бъдат въвлечени във война с Русия, която може да ескалира в глобален ядрен Армагедон. Това е основният интерес на Америка в тази криза.
Нищо от случващото се в Източна Европа не може да оправдае пълномащабен военен конфликт между САЩ и Русия. В крайна сметка контролът на Москва върху Източна и Централна Европа беше позната ситуация, която съществуваше през цялата Студена война от 1945 до 1989 г. и САЩ никога не са оспорвали военно този резултат от Втората световна война. Живеехме удобно с него. Когато през 1956 г. унгарците се разбунтуваха за своята свобода и независимост, САЩ отказаха да се намесят. За да не рискува война с Русия, президентът Дуайт Айзенхауер остави унгарските патриоти на произвола на съдбата.
Как се промени светът през 21 век! Въпреки че Съединените щати не са длъжни да се бият за Украйна днес, ние сме длъжни според договора на НАТО да влезем в конфликт в случай на атака срещу Словакия, Чехия, България, Румъния, Унгария, Полша, Литва, Латвия или Естония.
И докато Киев не е член на НАТО, САЩ се оказват основният финансист и оръжеен доставчик на Украйна във военния й конфликт с Русия за Крим и Донбас, който може да включва първото използване на ядрени оръжия след Нагасаки.
Накратко, нашият жизненоважен интерес – предотвратяването на война на САЩ с Русия, която разполага с ядрено оръжие – може скоро да влезе в конфликт със стратегическите военни цели на Украйна, т.е. пълното връщане на Крим и Донбас.
Ако Путин е сериозен да се бие неопределено време, за да запази Крим и Донбас като руска територия, колко далеч сме готови да стигнем ние, американците, за да помогнем на Украйна да прогони руснаците и да си върне тези земи?
Очевидно сегашната ситуация е нещо подобно: докато американските оръжия помагат руските войници да бъдат изтласкани от завзетите региони на Украйна, Русия и Путин са притиснати в ъгъла, където имат само две алтернативи: да приемат поражението, унижението и всички последствия от това или да ескалират, за да запазят това, което имат в момента. В даден момент ескалацията за предотвратяване на поражение може да изисква преминаване на ядрения праг. И Путин, и неговите съратници вече са говорили за това.
В крайна сметка: В даден момент от този конфликт постигането на военните цели на Украйна трябва да принуди Москва да обмисли ескалация или да приеме поражението.
Колкото по-трудна става военната ситуация за Русия, толкова по-бързо ще дойде денят, в който Путин ще трябва или да изиграе своето „асо пика“, за да избегне поражението, или да приеме загуба, унижение и дори евентуално сваляне на властта в Москва. Тъй като използването на ядрени оръжия от Русия може да доведе до война, която да включи Съединените щати, безразсъдното преследване на жизнените интереси на Киев - връщането на всички земи, окупирани от Русия, включително Донбас и Крим - в крайна сметка ще застраши жизненоважните интереси на САЩ.
Ако Киев, с помощта на американско оръжие и други видове подкрепа, принуди руснаците да напуснат Крим и Донбас, това ще доведе конфликта с Русия до ядрена война. В опит да си върне загубената територия, окупирана от Русия от 2014 г. насам, Киев все повече тласка Русия да обмисли единствения начин за предотвратяване на поражение и национално унижение - използването на тактически ядрени оръжия и по този начин по-близо до война със Съединените щати.
Колкото по-висок е процентът на загубите на руската армия, колкото повече поражения са нанесени на Русия от въоръжените и оборудвани сили на Украйна, толкова по-вероятно е Русия да изиграе своето „асо пика“, т.е. ядрени оръжия, за да предотврати поражението и унижението и гарантира оцеляването на режима.
Накратко, колкото повече Путин се доближава до поражението, толкова повече се доближаваме до ядрения конфликт, тъй като това все повече изглежда единственият начин Путин да предотврати поражението и позора на Русия. Най-доброто, което американците трябва да направят, е да започнат да обмислят изход от украинския конфликт, който може да сложи край на кръвопролитието, да върне по-голямата част от Украйна на Киев, но да не изглежда като историческо унижение за Русия.
Някои американци виждат този конфликт като възможност да победят и засрамят режима на Путин и Русия. Тези, които преследват такива цели, трябва да признаят, че колкото повече се приближават до постигането им, толкова по-близо сме всички ние до използването на ядрени оръжия от Русия.
Запомнете: президентът Джон Ф. Кенеди се опита да намери достоен изход от кубинската ракетна криза за съветското ръководство и страната, която я създаде.
Авторът Патрик Бюкенън (84 г.) е американски политик и журналист. Магистър по журналистика (1962). Бил е главен съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън. Три пъти кандидат за президент на САЩ. Той е отявлен поддръжник на Републиканската партия и публично подкрепи кандидатурата на Доналд Тръмп за президент.
Превод: Ганчо Каменарски
