"Горе-долу за 30 евро минаваш границата. Понякога съм давал и 50 евро". С това откровение на един български шофьор на камион започва репортажът на германската телевизия ARD от България, цитиран от БГНЕС.
Шофьорът, който предпочита да остане анонимен, признава, че мнозина избягват дългите опашки на българската граница с помощта на подкупи. "Шофьори, които знаят, че са претоварени, отиват направо в митницата, плащат си и минават без да ги проверяват", казва той.
Проблемът далеч не приключва с транспортния бранш, посочва авторът на репортажа Сърджан Говедарица. Той разказва, че почти навсякъде в България се дават подкупи - от службата по гражданско състояние до пътната полиция.
Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), откъдето са установили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни сделки, като 22 процента от българските граждани са участвали пряко в такива договорки. "Това се явява корупция, чието ниво съответства на това в страните от Западните Балкани, които все още не са част от ЕС. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока", казва Руслан Стефанов от ЦИД.
Ваня Нушева от българското представителство на "Трансперънси интернешънъл" свързва проблема с лошо работещата българска администрация. Пред германската телевизия ARD тя казва следното: "Неефективното функциониране на администрацията в сектора на услугите, например при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и обикновените граждани да си плащат, за да им се решават проблемите".
Според изследване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията "изяжда" почти 15 процента от българския БВП. И положението почти не се е променило от приемането на страната в ЕС, посочва Нушева. "Международният индекс за възприятие на корупцията показва, че няма постигнат напредък в борбата срещу корупцията - тенденция, която се запазва през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с влияние, злоупотребата с власт и раздаването на постове на различни нива - парламент, политически партии, съдебна система."
Проблем е и фактът, че корупцията рядко се докладва. А в редките случаи, когато това все пак се случва, обикновено всичко остава без последици. Годишно в България за корупция биват осъждани едва 150 до 200 души. Това нещо трябва спешно да се промени, казва Руслан Стефанов от ЦИД: "От една страна трябва да има по-лесен начин гражданите да могат да сигнализират, а от друга трябва да е ясно, че всеки, който участва в корупционна схема, подлежи на наказание. Днес при нас това определено не е така. Защото ако някой реши да докладва случай на корупция, е твърде вероятно да не постигне нищо - най-много сам да бъде наказан. Така е, след като е тръгнал да се бори срещу една установена практика."
Именно срещу тази практика ЕС често дърпа ушите на България, посочва репортерът на ARD и добавя, че обикновено това остава без последствия. В репортажа се припомня още, че заедно с Румъния страната е поставена под особено наблюдение - включително заради пропуски в борбата срещу корупцията.
Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще настоява за премахването на механизма за наблюдение. Авторът цитира заместник-председателят на БСП Деница Златева, според която е важно да бъде задействан ефективен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде създаден един нов административен орган - само за пред Брюксел.
България изглежда твърде далеч от тази цел, заключава ARD и припомня, че приетият в края на 2017 година антикорупционен закон не може да влезе в сила.
Причината: президентът на страната Румен Радев наложи вето, тъй като, според него, законът не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за превенция на явлението не са ефективни, посочва авторът и добавя: Нещо повече - държавният глава смята, че законът може да бъде използван от управляващите като инструмент за разправа с неудобните. А междувременно опозицията обяви, че ще внесе вот на недоверие на правителството.
В края на репортажа на ARD се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, казва шофьорът на камиона, който е цитиран и в началото на материала. "Тук работят само срещу подкуп. И всички трябва да си плащат", признава той.
