Европейските парламентарни избори следващата седмица ще предизвикат политическа битка за най-мощните постове в Брюксел, като Германия и Франция ще спорят кой да се наложи, пише в свой анализ агенция France Presse, цитирана от БГНЕС.
При това битката ще се води цялото лято. Фаворитът за председателския пост на Еврокомисията, който все още е зает от Жан-Клод Юнкер, е германският евродепутат Манфред Вебер. Той е кандидатът на Европейската народна партия (ЕНП), която пък е главният десноцентристки блок в Европарламента. Но главният спонсор на Вебер, германската канцлерка Ангела Меркел, е в схватка с френския президент Еманюел Макрон, който се противопоставя на Вебер, а Берлин и Париж не искат да оставят на Европарламента решението на спора.
"Ако Германия не получи Комисията заради Франция, тогава и Франция няма да я получи", прогнозира добре информиран вътрешен човек в Брюксел. Това съответно намалява шансовете на Мишел Барние, който води от името на ЕС преговорите за Brexit. Това пък би могло да отвори вратата за някой друг кандидат, евентуално за напускащата комисарка по конкуренцията Маргрет Вестагер, която е бившата датска министърка и „звездата” в администрацията на Юнкер.
Ако това наистина се случи, тя ще стане първата жена, която ще се качи на върха на ЕС. Вестагер не е евродепутатка, но е предложена от либералната група АЛДЕ, която се очаква да нарасне по размер и сила с присъединяването към нея на хора от центристкото движение на Макрон.
Тази демократично-компромисна фигура може да успокои привържениците на т.нар. процедура „шпиценкандидат”, при която лидерът на най-голямата група в Европарламента – в случая ЕНП на Вебер - трябва да седне в председателското кресло на Еврокомисията.
"Канцлерът ще подкрепи кандидатурата на Вестагер, защото парламентът ще настоява кандидатът да дойде от една от политическите групи", увери високопоставен политическият източник.
Пълно неразбирателство
Няколко парламентарни източника потвърдиха за France Presse, че никой кандидат, който не е минал през процедурата на „шпиценкандидат”, няма да бъде приемлив за евродепутатите. В същото време кандидатът не трябва да бъде предложен от мнозинство, което има подкрепа на всемогъщия Европейски съвет (ръководителите на страните членки).
Доскоро в Брюксел се говореше, че Барние може да бъде компромисен кандидат. Уважаваният преговарящ е от ЕНП, от която е и канцлерката Мрекел. Но той е от Франция на Макрон. Миналата седмица, когато лидерите на ЕС се събраха в румънския планински курорт Сибиу, Меркел не реагира, когато Макрон публично се обяви срещу Вебер и самата процедура на „шпиценкандидат”. "Не трябва да правим компромиси с един лош кандидат", коментира Макрон, което бе възприето като удар както срещу Вебер като консервативен съюзник на Меркел, така и срещу сегашния шеф на Комисията и бивш кандидат на ЕНП Юнкер.
На предишната европейска среща Макрон вбеси колегите си, противопоставяйки се срещу удължаването на крайния срок за Brexit, като по този начин изрази подкрепата си за Барние. След Сибиу Меркел призна в интервю, че понякога тя и Макрон "се борят" по отделни въпроси, а вътрешните хора в Брюксел описват тази дума като учтив евфемизъм за "ужасни" отношения.
Сред останалите кандидати за най-високия пост в ЕС е холандецът Франс Тимерманс, който ръководи групата на социалдемократите. В момента той е първият зам-председател на Еврокомисията и на Юнкер.
Конна търговия
Над 400 млн. европейци имат право да гласуват в серия от избори между четвъртък и неделя, след което лидерите на групите ще преговарят в Страсбург за новите избираеми длъжности. Но националните лидери ще искат да наложат своя избор за най-високите постове в общността. Така че Европейският съвет ще се срещне на 28 май, почти веднага след вота.
Там той ще започне лов не само за някой, който да смени Юнкер в Комисията, но и кой да смени бившия полски премиер Доналд Туск като председател на съвета на лидерите. Други важни постове, подлежащи на смяна, в момента се заемат от италианци: от върховния представител за външните отношения Федерика Могерини, шефа на Европейската централна банка Марио Драги и председателя на Европарламента Антонио Таяни.
Служителите в Брюксел са склонни да смятат, че висшите постове ще бъдат разпределени по географски признак и ще обхванат целия континент, а търгът между бъдещия Европарламент и Европейския съвет ще се определя и от идеологически фактори. Но мнозина, включително и самата Вестагер, настояват, че този път жените трябва да получат справедливо дял.
След срещата на 28 май Туск си е поставил задачата да състави списък от кандидати, които да бъдат одобрени на планираната среща на върха на Европейския съвет на 20 и 21 юни. "Ще направя всичко възможно, за да изградя по-голямо равновесие от днес", зарече по-рано Туск в Сибиу.
