Пандемията от коронавируса отвори очите на света за истинската природа на китайския режим - безброй статии ни разказват за това през последните няколко седмици. И може би авторите им не грешат. В Европа обаче реакцията на САЩ, дори повече от реакцията на Китай, разтревожи дълбоко политиците и широката общественост. Това пише Ноа Баркин от германския фонд "Маршал" в материал за авторитетното списание Foreign Policy, цитиран от агенция "Фокус".
В понеделник бяха публикувани резултатите от проучване на фондация Körber и те служат като допълнително потвърждение на гореизложеното. Резултатите са просто невероятни, те трябва да накарат сериозно да се замислят всички онези хора във Вашингтон, които вярват, че ще бъде създаден ръководеният от САЩ фронт срещу Китай в резултат на настоящата криза.
Резултатите от проучването показват, че германците днес са разделени почти наполовина на въпроса кой е по-важният партньор - Вашингтон или Пекин, докато 37% от анкетираните са избрали САЩ, 36% са избрали Китай. Тези данни показват значителна промяна в сравнение с резултатите от предишното проучване, проведено от Фондация Кьорбер през септември 2019 г. Тогава германците дадоха на САЩ впечатляващо предимство от 26% пред Китай.
Това не означава, че германците дават на Китай „безплатен билет“ и са готови да се съгласят с всичко. 71% от анкетираните германци са съгласни, че по-голяма прозрачност от страна на китайското ръководство е могла да ограничи въздействието на коронавируса или дори да спре разпространението на тази пандемия. Само 6% от анкетираните обаче са казали, че техните мнения за Китай са се влошили, докато 73% от анкетираните смятат, че техните мнения за САЩ са се влошили по време на настоящата криза.
Какво означава всичко това? На първо място, това е категорично предупреждение. Малцина очакват прозрачност от Китайската комунистическа партия (ККП). Много хора класират Съединените щати по по-висок стандарт и са е по-лесно да бъдат разочаровани, когато става въпрос за провала на Вашингтон.
Нещо повече, мнението на германците за Съединените щати е сред най-негативните в цяла Европа и това продължава откакто Доналд Тръмп се появи в Белия дом. Такъв беше случаят с президента Джордж Буш, но мнението на германците рязко се промени в положителна посока веднага след като той бе заменен от Барак Обама като президент. Общественото мнение в Германия е променливо, независимо дали е добро или лошо, а отношението му към Съединените щати е силно повлияно от човека, който седи в Овалния кабинет.
„Мнението на германците за Съединените щати беше в свободно падане дори преди кризата, причинена от кронавирус“, заяви Нора Мюлер, изпълнителен директор на фондация Кьорбер, в интервю за списание „Форин Полиси“. „Съмненията за действията на администрацията на Тръмп в контекста на пандемията от коронавируса и предполагаемата липса на глобално лидерство в Съединените щати очевидно изостри отчуждението“.
От друга страна, германските политици трябва да вземат предвид по-широки съображения, когато балансират отношенията с Вашингтон и Пекин. САЩ са демокрация и тази страна споделя основните ценности с Европа. Докато Китай не е демокрация. Съединените щати гарантират сигурността на Германия, както и на други европейски държави в продължение на повече от 75 години. През по-голямата част от това време Китай беше зает сам със себе си.
Светът обаче се променя. Може би сме свидетели на възхода на азиатския век. Политиците в Германия и други европейски страни виждат промяна в геополитическите линии и това се отразява на техните изчисления. Те виждат как Китайската комунистическа партия, която през първите седмици криеше данни за вируса и след като вирусът се разпространи по света, започна агресивна пропагандна и дезинформационна кампания, като по този начин се опита да промени наратива в своя полза. Те също така виждат как Китайската комунистическа партия успешно сдържа разпространението на коронавируса у дома - въпреки че използваните за това тактики не са приемливи за либералните демокрации - когато си поставят такава задача. Поради тази причина китайската икономика изглежда се възстановява по-бързо.
И когато погледнат САЩ, виждат хаос – в страната, където повече от 91 хиляди американци починаха в резултат от пандемията, политиците не са в състояние да преодолеят противоречията си и да действат единно. Те виждат администрация, която се отклонява от контактите с науката и от сътрудничеството в момент, когато те са особено необходими. И виждат президент, който изглежда е готов да приложи тактиката на „изгорената земя“ в китайско-американските отношения, ако е необходимо, за да спаси намаляващите си шансове за преизбиране.
Важното е, че Тръмп се възприема в Европа не като причина за нарушаване на нормалното функциониране на Съединените щати, а по-скоро като симптом на този процес или негов катализатор. Дори ако Джо Байдън седне в Белия дом следващия януари, парализиращият разкол между партиите няма да изчезне. Същото може да се каже и за икономическите щети, причинени от кризата, с която американците, както изглежда, изобщо не са готови да се справят след десетилетия на все по-малко способни правителства. Може би работата със САЩ ще бъде по-лесна, след като Тръмп напусне. Но ще бъде по-лесно за колко време? Реакцията на САЩ на коронавируса задълбочи тези съмнения в Германия, както и в други европейски страни.
Според проучване, проведено този месец от British Foreign Policy Group, само 28% от британците са изразили увереност, че САЩ се държат отговорно по света и това е с 13% по-малко от януари т.г. Консервативните избиратели, които преди това проявяваха много високо ниво на доверие в Съединените щати, осигуриха най-значителната загуба на доверие.
В проучване, проведено от Ifop, французите бяха запитани този месец коя държава е в най-добрата позиция да се справи с основните проблеми през следващите десетилетия. Само 3% от анкетираните избраха САЩ. Проучване, проведено през април от изследователския институт SWG, показа: 36% от италианците смятат, че страната им трябва да се съсредоточи върху отношенията с Китай, докато 30% са избрали САЩ.
Това не означава, че Европа се придвижва към политика на равни разстояния към САЩ и Китай. От много години насам нараства тревогата относно посоката, в която Китай се движи под ръководството на президента Си Дзинпин: повече държавен контрол, повече надзор, повече сплашване извън границите му. Това обаче не означава, че Европа ще продължи да проявява предпазливост, ако е необходимо да се изправи на страната на Вашингтон и да се противопостави на Пекин.
Бихте ли се съгласили да се опълчите на училищния хулиган заедно със стар приятел, ако този приятел е ненадежден? А какво ще стане ако същият този приятел започне да ви тормози, както САЩ направиха с Европа по въпроса за съдаването на 5G мрежата? Очевидно Вашингтон сега прави същото по отношение на Обединеното кралство, настоявайки то да избере между търговска сделка с Вашингтон или Пекин. Вероятно няма да искате да се противопоставите на училищния побойник с такъв приятел.
Вместо това Европа се опитва да се застрахова. В момента тя преговаря с Пекин за цялостно инвестиционно споразумение и съвместни действия по изменението на климата. Заключването на тези сделки ще изисква значително време. Но ако те все пак бъдат сключени, и то по време на президентската кампания в Съединените щати, това ще бъде още един сигнал, че САЩ губят Европа и я губят от своя основен външнополитически приоритет - Китай.
Темата продължава и в нашия блог.
