Европа беше геополитически несъществуваща от 90-те години насам. С най-голямата икономика в света, 450 милиона души население и бюджет за отбрана, който е сравним с руския, континентът би могъл да е същински колос, коментират от списание Foreign Affairs, цитирани от "Фокус". Въпреки това Европа така и не успя да свърже всички държави на територията си в един общ блок. Задържан от постоянни икономически, политически и институционални ограничения и кризи, Европейския съюз в последните три десетилетия упражняваше удивително малко влияние върху световните процеси. Най-силните му членове или затъваха, какъвто бе случаят на Франция, или по подобие на Германия, отказваха да облекат мантията на световното лидерство.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Американски анализатори приеха негодността на Европа за нещо хронично. През 2011 г. Ричард Хаас, председател на Съвета за международни отношения написа, че в 21 век „европейското влияние отвъд граници на стария континент ще бъде рязко ограничено“. Не само че Брюксел разочарова Вашингтон, отказвайки да сподели тегобите на общата сигурност, но и удари много по-ниско, отколкото е собствената ѝ височина, що се отнася до дипломатическа тежест в глобален аспект.
А сега изведнъж, Европа се оживи. Пандемията от Ковид-19 изглежда е събудила континента от десетилетния икономически и политически сън и засили интеграционните процеси в ЕС по начин, който бе немислим само преди половин година. Жан Моне, един от известни основоположници на Съюза, е казал, че „Европа ще бъде изкована по време на кризи“. Сегашната криза може да създаде Европа, която да е по-уверена и твърда на световната сцена – такава, която би могла да подсили и дори определя световния ред на нашия век.
В началото Ковид-19 опустоши Европа, както направи и с много други места по света. Но чрез въвеждане на строги ограничения, следване на изследователските препоръки и подкрепяне на работниците, ЕС и държавите-членки успяха да поставят пандемията под сравнителен контрол и избегнат икономически колапс. Вследствие на това, Европа получи престиж – и увереност. В последните няколко месеца европейските лидери предприеха редица от нехарактерни ходове. След като Китай наложи нов закон за сигурността в Хонконг през юни, ЕС заклейми Пекин и нарече закона „плачевен“. Съюзът прие да спре износа на важни стоки към Хонконг, като например технологии, които биха могли да се използват за следене. През юли пък, за пръв път, ЕС наложи киберсанкции над Русия, Китай и Северна Корея. А сега европейските лидери разкритикуваха подправените избори в Беларус и започнаха диалог с Москва, целящ предотвратяване на руска намеса там.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Но най-важната стъпка, която те са предприели от началото на пандемията, бе да одобрят възстановителен план възлизащ на два трилиона евро. С един рязък замах, ЕС затръшна вратата на цяло десетилетие икономическа немощ, заради която се издигна популизма, вярата в Съюза се срина, а еврото се намираше постоянно на ръба на кризата. Комбинирано с индивидуалните разходи на отделните държави-членки насочени за справяне с пандемията, планът за възстановяване отваря възможността за бързо икономическо съвземане. Но освен всичко друго ще спомогне и за разрастване на федералните правомощия, които ще има Брюксел. Сделката може да позволи на ЕС да взема, таксува и харчи като една единна държава. А ако някоя друга криза се появи – икономическа, дългова, миграционна или друга, ЕС ще има възможността да събере ресурси и да отговори.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Съюзът никога не се е радвал на подобни правомощия. Процесите на интеграция за създаването на обединена Европа със силна федерална структура започнаха малко след края на Втората Световна война, но няколко пъти бяха прекъсвани. След подписването на Договора от Лисабон през 2009 г., който все още действа, ЕС се сдоби с двойна политическа система – отчасти федерация, отчасти съюз на независими държави. Там, където ЕС имаше единна политика, като например икономиката, Брюксел бе водещ фактор. Но в сфери, в които се изискваше съгласието на всички държави-членки, именно там Съюзът накуцваше.
Споразумението за възстановителния пакет отваря нов набор от опции. Изправени пред икономическа криза с мащабни пропорции, европейските лидери изведнъж се оказаха съгласни да разширят границите на правомощията на Брюксел, дори може би чрез промяна на някои правила, включително отпадането на изискването външнополитическите решения да се взимат единодушно. Според Хосеп Борел, който ръководи външната политика на Съюза, „ще е много по-добре да се премине към силна и постоянна позиция чрез обикновено мнозинство, вместо единодушно да се приема слаба позиция с малки или никакви последици“. Такава промяна обаче, иронично или не, ще изисква единодушно решение на всички държави-членки, което в момента изглежда малко вероятно. Но пандемията все пак вдъхна нов живот и в германо-френския съюз, който в исторически план винаги е защитавал идеята за по-силен ЕС. Ако организацията, спирана от своята хибридна система, не успее да промени подхода си към външната политика, то лидерите на ЕС и най-вече Франция и Германия, ще поискат реформи по-силно от всякога.
Политическото пробуждане обаче не падна от небето. Докато се водеше съревнованието между Китай и САЩ, ЕС внимателно наблюдаваше и променяше своята позиция на фона на свят, който е доминиран и извайван от супер сили. ЕС започна да защитава позицията за „стратегическа автономия“, според която Европа трябва да защитава своя суверенитет и интереси отделно от САЩ. Но в рамките на пандемия, стратегическата автономия изглежда по-малко като концепция, която трябва да бъде обсъдена, а по-скоро като спешна политика, която е нужно да бъде приложена. Вместо да се гледа към обидчив съюзник като САЩ, или агресивен Китай, европейските лидери със сигурност започнаха да осъзнават идеята, че трябва да потърсят себе си за помощ. Тази идеята е основана на факта, че САЩ не успяха да се справят успешно с пандемията, както и някои други техни грешки, като например глобалната криза от 2008 или войната в Ирак. Вашингтон трябва да се справя и с вътрешни проблеми, като например расовите различия, които отнемат от неговото внимание.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Но промяната е също така и отговор срещу Китай. Европа дълго време гледаше Пекин през икономическа призма. Надяваше се, че отвореният пазар и търговия ще доведе до либерализация и може би дори до демократизация в Китай. Но докато икономиката на поднебесната цъфтеше, политиката се затегна още повече. Отвореността се оказа еднопосочна улица, което предизвика недоволство от нечестните китайски търговски практики. А пандемията обърна Европа категорично срещу Китай.
ЕС ням да се превърне в суперсила за ден, а може и никога да не го направи. Проектът за изграждане на федерален съюз може да си оставен в безкрайна фаза на строеж, а организацията все още трябва да се справя с много проблеми – от популисти, чрез икономически различия на базата север-юг до вътрешни демократични проблеми. Но не бива да има съмнение, че Европа ще излезе от кризата по-силна и може би по-обединена като световен играч.
Това е добра новина за САЩ. Европа може да бъде ценен съюзник на Вашингтон, особено що се отнася до борбата с Китай, така че Белият дом трябва да помага на европейското развитие, когато може. А вместо да сочи грешките на ЕС – като например липсата на адекватен бюджет за отбрана, да се съсредоточи върху силните страни: ценен дипломатически опит, добро икономическо развитие и растящо световно присъствие.
