Две години след началото на военната офанзива на Русия в Украйна, Киев и неговите западни поддръжници са в критична точка на вземане на решение и са изправени пред фундаментален въпрос: Как напредъкът на Русия на бойното поле може да бъде спрян и след това обърнат? След превземането на Авдеевка руските войски непрекъснато напредват в други сектори на фронта. Предимството на Русия в човешката сила, оборудването и военното производство нарасна драстично през последната година, докато доставките на боеприпаси от САЩ за Украйна стават ограничени и рискуват почти да пресъхнат поради безизходица във финансирането в Конгреса на САЩ. Запасите от критични боеприпаси за предните украински части намаляват и войниците от украинските въоръжени сили са принудени да ги пестят. Някои звена изпитват и остър недостиг на персонал. Още: Чехия обяви кога снарядите от нейната инициатива ще стигнат до фронта в Украйна
Сегашната динамика на бойното поле няма една посока. Основно се основава на решения, взети от есента на 2022 г. Тогава Русия мобилизира своята военна икономика, но Западът не го направи, а Украйна просто не можа да го направи. Когато Русия изгради мрежа от отбранителни укрепления с дължина стотици километри и няколко линии в дълбочина, Украйна не го направи (прави го сега). Русия получи повече от един милион артилерийски боеприпаса и хиляди безпилотни самолети от своите партньори, включително Иран и Северна Корея. Западът не можеше да се конкурира с това, тъй като вече беше достигнал дъното на запасите си от подобни ресурси. Москва положи огромни усилия за ротация на армейския персонал и попълване на силите си, докато Киев не успя да постигне това и все още работи по въпроса.
Без увеличена военна помощ от Запада и големи промени в стратегията на Киев, военната позиция на Украйна ще продължи да се влошава, докато достигне точката, от която няма връщане, може би още през това лято. В настоящата ситуация, когато нуждите на Украйна от боеприпаси и жива сила не се задоволяват, частите на украинските въоръжени сили вероятно ще бъдат почти напълно изтощени, което ще направи руския пробив твърде вероятен. Но сега не е време за отчаяние, време е за спешни действия. Руските сили имат уязвимости, които могат да бъдат използвани, и предимства, които могат да се стопят с времето. Но това е възможно само ако Украйна получи това, от което се нуждае сега.
Увредена, но опасна руска армия
За да създадат ефективна стратегия, която да се възползва от слабостите на Русия, западните политици и наблюдатели трябва да видят руската армия такава, каквато е сега: не разбитата и изтощена сила, която мнозина биха искали да бъде днес, но все още опасен организъм, напредващ през Украйна. Разбирането на текущото състояние на руската бойна мощ изисква правилно обработване на противоречива информация и отговор на редица сложни въпроси.
Може би най-ясният отговор за руската армия е анекдот, разказан от украински войници и наскоро публикуван в The New York Times: Руската армия не е нито добра, нито лоша, тя е просто голяма. Още: Украйна в НАТО няма да спре Путин. Какво тогава?
В първите месеци на войната Кремъл не желаеше да признае, че първоначалният му удар срещу Украйна е бил провал. До август 2022 г. руските части, които претърпяха загуби, бяха отслабени и под натиска на украинските войски се сринаха в Харков и се оттеглиха от Херсон. Но оттогава Русия се адаптира към условията и се примири с цената на един продължителен конфликт. Осъзнавайки, че военните му усилия са застрашени, Кремъл направи това, за което преди не беше склонен: мобилизира 300 000 войници (и продължава с мобилизацията в сянка след есента на 2022 година, по западни оценки до по 25 000 - 30 000 души месечно), рязко увеличи разходите за отбрана и закупи необходимите оръжия от своите партньори;
Сега Киев е в системна криза, подобна на тази, която Москва преживя преди две години. Но за разлика от Русия, Киев не може да мобилизира отбранителната си индустрия по същия начин и бързо да увеличи производството. Той е принуден да разчита много на западната военна помощ. Украйна също има значително по-малко население от Русия, което означава, че нейните загуби се усещат много по-дълбоко.
Въпреки това, когато са достатъчно окомплектовани, оборудвани и имащи укрепени позиции, украинските сили показват, че могат да нанесат значителни загуби на руската армия. Битката при Авдеевка е най-пресният пример: дори с използването на постоянни въздушни удари и до 30 000 войници в дузина части, на Русия все пак ѝ трябваха пет месеца, за да превземе опустошения град. Русия наистина искаше Авдеевка и я получи ... прескъпо: по време на обсадата на града тя загуби повече от 600 единици бронирана техника и хиляди войници. Тези тежки загуби подчертават, че офанзивните способности на Русия остават недостатъчни, когато се опитва да надвие подготвената отбрана на Украйна.
От другата страна на украинската фронтова линия обаче има малко места, които са толкова добре защитени, колкото Авдеевка, което означава, че руската офанзива може да бъде по-ефективна в близко бъдеще. Нещо повече, отделните руски слабости вече няма да имат толкова голямо значение, ако отслабените украински части вече не могат да осигурят достатъчно силна отбрана или ако не могат бързо да възпроизведат видовете защита, изградени в Авдеевка в продължение на десетилетие. Още: Инструкторите ни могат да станат мишени за Русия, алармират в Чехия
Последният удар на руската армия
Двете основни предимства на Русия са нейните оръжия и жива сила, въпреки че те не са толкова силни, колкото Кремъл би искал враговете му да вярват. Вземете огромния парк от бронирани превозни средства на Русия: от 2022 г. нейните войски са загубили най-малко 14 000 единици. Руският генерален щаб компенсира част от тези загуби чрез "ексхумация" на военното гробище на Съветската армия и възстановяване на хиляди консервирани танкове и други бойни машини за употреба.
През 2023 г. Русия разконсервира 1200 танка и 2500 бронирани машини, които преди това бяха на дългосрочно съхранение, като същевременно пусна само 200 нови или модернизирани танка. Но тези резерви не са безкрайни. Някои изследователи отбелязват, че Русия вече е разположила на бойното поле от 25% до 40% от стратегическите си резерви в зависимост от вида на техниката, като най-добрата част от тях вероятно е била изпратена на фронта още по-рано. Ако Русия продължи да използва своята военна техника с този темп, оставащите ѝ запаси ще намалеят през следващите няколко години и в резултат на това бъдещите бойни способности на руската армия ще бъдат ограничени. Това, разбира се, до голяма степен зависи от това дали Украйна има ресурс да организира активна защита и да възстанови собствената си бойна мощ.
Западът не е в крак с руското производство на боеприпаси. Въпреки че Русия използва стари запаси, тя също така е ускорила производството на артилерия. До края на тази година РФ планира да произведе два милиона 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски боеприпаса и е закупила приблизително един до три милиона артилерийски боеприпаса от Северна Корея и Иран. Ако САЩ и Европейският съюз постигнат производствените си цели, те възнамеряват съвместно да произведат около 2,6 милиона артилерийски боеприпаса, но не всички от тях ще отидат в Украйна. В началото на март Чехия обяви, че може да достави на Украйна 800 000 артилерийски боеприпаса от трети страни.
Още: Украинците вярват все по-малко, че Запада ще помага с оръжие
Украинската противовъздушна отбрана също трябваше да ограничи използването на своите ракети-прехващачи. От края на 2022 г. руските ракетни атаки станаха по-сложни и усъвършенствани, което доведе до спад в степента на тяхното прехващане в Украйна. В началото на януари украински официални лица заявиха, че системите за противовъздушна отбрана около Киев ще могат да издържат само на още няколко големи руски атаки.
Намаляването на предимствата на Русия в технологиите и боеприпасите няма да има дори малък смисъл, ако Украйна не получи ресурси за самоотбрана през 2024 г. Няма да има значение, че танковете от съветската епоха ще станат по-малко боеспособни и издръжливи, ако Украйна не получи средствата да ги унищожи. Няма да има значение дали чуждестранните артилерийски боеприпаси имат по-висок процент на дефектни снаряди от украинските версии, ако руските сили могат да поддържат предимство в огневата мощ приблизително 5:1 и западното производство и забавяне на доставките продължават. Няма да има значение дали руското производство на далекобойни, прецизно управляеми ракети ще достигне своя връх, освен ако Украйна не може да защитава небето си.
Човешки ресурси
Първоначалната мобилизация на Русия през 2022 г. беше хаотична и с необучен персонал, бързо развърнат на предните линии. През следващите месеци обаче руските военни организираха система за възстановяване на части на полигони в Украйна и Беларус. Сега Русия възстановява достатъчно жива сила, за да поддържа стабилността на позициите си и да провежда настъпателни операции поне до края на годината. След като отблъсна украинското контранастъпление миналата есен, тя изпрати допълнителни войски в окупираната част на Украйна. Например през септември 2023 г. руските и украинските войски в Донецк бяха приблизително равни. Към февруари обаче Русия вече имаше предимство 2:1. По-рано тази година украинското командване отбеляза, че много руски части са по-добре подготвени от миналата година. Други обаче все още използват брутални (за тях) тактики, за да смажат или изтощят украинските сили - атаки тип "месомелачка". Още: "Розовият сън на Запада трябва да приключи": Украйна се нуждае от помощ!
Въпреки способността на Русия да набира повече войници, липсата на жива сила остава ограничение за амбициите на Кремъл. Русия не може лесно, без риск, да превърне по-големите си човешки ресурси в превъзходство на бойното поле. Макар руската армия да твърди, че разполага с 25 милиона войници, на практика има само това, което може да създаде чрез канали за набиране на персонал по договор. От загриженост за вътрешната стабилност и сигурност на режима, Кремъл предпочита да не призовава за нова мобилизация, ако тя може да бъде избегната.
И Украйна, и Русия изпитват затруднения да наемат достатъчно войници на възраст между 20 и 30 години, предпочитаната възрастова група за пехотата. За Киев това е въпрос на политика: мобилизират се само мъже на 27 и повече години, поне засега - има план със законови поправки възрастта да стане от 25 години нагоре. Въпреки че общото население на Русия е по-голямо, проблемите с наборната военна служба се утежняват от възникващия недостиг на работна ръка в икономиката на страната и емиграцията на стотици хиляди мъже от 2022 г. насам. Ако Русия разшири обхвата на своите настъпателни операции през 2024 г. и 2025 г., настоящият приток на сключващи договор няма да бъде достатъчен сам по себе си и страната вероятно ще се нуждае от допълнителни кръгове на мобилизация.
Руските власти оценяват недостига на работна ръка в страната на 4,8 милиона. Този недостиг обхваща много индустрии и повечето руски региони. Резервите от работна ръка, които бяха използвани за попълване на предишен недостиг на работна ръка (мигранти, затворници и студенти), сега са необходими за военна служба. За съжаление, задаващите се проблеми на Русия с човешката сила на бойното поле през 2025 г. и след това няма да имат голямо значение, ако бруталната тактика на Русия надвие украинските войски през 2024 г.
Колко скоро е това?
През по-голямата част от последните пет месеца стратегията на Русия беше да започне атаки с комбинирани оръжия, за да изтощи и задуши украинските сили по фронтовата линия. Тогава руската армия направи Авдеевка своя основна цел. Веднага след като градът падна в средата на февруари, Русия засили атаките си в тази посока и на други места.
Има много малко причини руската армия да не продължи настъплението си. С постоянство руснаците максимизират настъпателния импулс, преди земята да се размрази и калта да се върне, да се възползват от недостатъчния брой боеприпаси на украинските сили и да се сблъскат с тях, преди да успеят да се окопаят напълно, докато американската помощ е в застой.
Като цяло фактът, че Русия сега е толкова уверена както в собствените си възможности, така и в несигурната позиция на Украйна, че засилва атаките си преди руските президентски избори в средата на март, е лош знак за Украйна и нейните поддръжници. Тези офанзиви вероятно нямаше да бъдат разрешени, ако Кремъл не беше сигурен в изгледите си за успех. С други думи, Русия очаква нови победи на бойното поле. Още: Война с НАТО: Козовете на Русия
Сегашните цели на Русия изглежда са да напредне до границите на Донецк и да елиминира резултатите от украинската контраофанзива в Запорожие през 2023 г. В Донецк войските ѝ може да се опитат да стигнат до град Покровск, за да осигурят ключови пътни и железопътни мрежи и да превземат останалата част от региона на Донецк, откъдето в крайна сметка биха могли да атакуват останалите украински крепости близо до Краматорск и Славянск. Руските войски вероятно също ще се опитат да навлязат в района на Запорожие, особено в района на Орехов, където теренът е открит и има по-малко украински отбранителни позиции. На север руските войски се опитват да се приближат до Купянск, който може да стане техен плацдарм в района на Харков, пише Foreign Affairs.
Като се има предвид сложността на терена, изглежда малко вероятно Русия да успее да си върне пълния контрол над град Херсон - въпреки факта, че разполага с достатъчно жива сила и оборудване. В допълнение, разрушаването на язовир Каховка миналата година сега ограничава маршрутите през река Днепър в Херсонска област. Също така няма признаци, че Русия натрупва необходимите сили, за да превземе района на Харков до края на 2024 г.
За да може Русия да започне нова офанзива в целия регион, останалата част от фронтовата линия трябва да е стабилна (с украински войски, които стоят неподвижно или не могат да се предислоцират), и Русия ще трябва да създаде поне още една армия, но може би и повече (от 50 хиляди до 100 хиляди души, в зависимост от състоянието на отбраната на Украйна). Тези обстоятелства днес не съществуват. Но ако условията на бойното поле не се променят и ако Русия концентрира достатъчно сили, това може да струва бъдещето на Украйна.
За да запазят позицията си през 2024 г., украинските въоръжени сили се нуждаят от спешно попълване на боеприпаси и жива сила. Ако пристигне подкрепление, Украйна ще може да защити фронтовата си линия и да възстанови бойната си мощ, докато индустриалната база на Запада се разшири през 2025 г. Западната военна помощ – особено американската – трябва да бъде одобрена бързо, за да се гарантират доставките на критични боеприпаси за Украйна и да се подпомогнат нейните бойни системи. След това Киев трябва да формира и обучи персонал за попълване на напредналите части. За съжаление, набирането на повече войници вероятно ще изисква непопулярна мобилизация. Забавянето на западната помощ допълнително изостря проблемите на Киев. И накрая, Украйна трябва да ускори изграждането на подготвени отбранителни позиции.
Без тези спешни стъпки ограничаването на боеприпасите в Украйна ще трябва да продължи през пролетта и лятото. Изправени пред постоянни руски атаки, украинските войски може още повече да се изтощят и да не способни да се защитават. Ако не бъдат направени незабавни промени, това е пътят, по който ще поемат Украйна и Запада.
Съществуващите слабости на руската армия няма да имат голямо значение, ако Украйна не получи помощ тази година. Украинските фронтови части са във все по-голяма опасност – не защото им липсва воля за бой или не познават недостатъците на противника си, а поради липса на боеприпаси и жива сила. Ако Запада, особено Съединените щати, не искат фронтовите линии в Украйна да продължат да се огъват или, още по-лошо, да се скъсят, те трябва спешно да одобрят помощта за Киев. И ако украинците искат да продължат своите военни усилия, те ще трябва да направят труден избор за това как да привлекат повече жива сила в армията. За Украйна времето изтича.
Автор: Дара Масикот, за Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
