В резултат на украинския конфликт се очертават контурите на нова Европа, пише британското издание Economist. Тук изключително важна е позицията на флагманите на ЕС Германия и Франция, чиито лидери се опитват да разберат как да преодолеят различията помежду си.
В европейските източни и северни покрайнини Финландия и Швеция се присъединяват към НАТО. Украйна и Молдова получиха от Европейския съюз статут на кандидати за членство в този клуб, състоящ се от 27 членове. Дълбоки промени настъпват и в историческия център на Европа. След неловка пауза лидерите на Франция и Германия се опитват да разберат какво означава всичко това за страните им и как могат да преодолеят различията си.
Френско-германското рестартиране започна, поне символично. На 6 юни германският канцлер Олаф Шолц прие френския президент Еманюел Макрон в Потсдам. Те се разходиха из китното градче, а след това вечеряха почти три часа. Това е част от усилията да се преодолее периода на взаимно раздразнение. Ситуацията достигна връх миналата есен, когато Франция отмени съвместно заседание на кабинета. Сега то е изпълнено. И германците поканиха Макрон да дойде през юли на пълно държавно посещение, първото по рода си от 23 години. Още: Крим е ключът: Анализ на украинската контраофанзива от генерал Бен Ходжис (ВИДЕО)
Почти всяка страна е изправяна пред предизвикателства, които застрашават нейните основи. Въоръженият конфликт в Украйна обърна с главата надолу следвоенния икономически модел на Германия, който се основаваше на евтини руски енергийни ресурси и износ за Китай. Страната отказа руския газ. Десетилетия наред Берлин не признаваше самата идея за използване на твърда сила, но сега Германия прави щедри военни доставки на Украйна. Тя ще похарчи допълнителни 100 милиарда евро за собственото си превъоръжаване. Ще мине много време преди Zeitenwende (исторически повратен момент) да даде желания резултат, но Германия вече се променя.
Във Франция промените са по-малко забележими, но са също толкова значими. Не става въпрос за икономически модел, който е по-малко зависим от износа, отколкото германската икономика. Благодарение на ядрената енергия Франция не зависи от руския газ. По-скоро Париж днес е зает с преосмисляне на европейските граници, съюзи и проблеми със сигурността. Франция традиционно не е толкова ентусиазирана относно разширяването на ЕС и третира страните от Централна и Източна Европа като младши партньори. През 2003 г. президентът Жак Ширак пренебрегна източноевропейските страни, които се стремяха към членство в ЕС, когато те пожелаха да подкрепят американската инвазия в Ирак (Франция се противопостави на инвазията, като каза, че са "пропуснали възможността си да замълчат"), пише още Economist.
Руската военна инвазия ускори структурните промени. Новината беше подкрепата на Франция за идеята за разширяване на ЕС. По време на посещение в Киев през юни миналата година Макрон се застъпи за предоставянето на Украйна и Молдова на статут на кандидатки за членство в ЕС. Франция отмени ветото върху кандидатурите на Албания и Северна Македония, които искаха да станат членове на Европейския съюз.
В реч на 31 март в Словакия Макрон неочаквано обяви, че разширяването на ЕС трябва да стане „възможно най-скоро“. „За нас въпросът не е дали трябва да се разширим или не“, каза той, „а как да го направим“. Спомняйки си за Ширак, Макрон призна пред публиката от Централна и Източна Европа, присъстваща там: „Понякога пропускахме възможността да слушаме“. ОЩЕ: Руска жалейка за успешния украински натиск в Запорожието: Готови сме да се бием, но с какво? (ВИДЕО)
Подобни изказвания са успокояващи за онези, които притеснено считат, че предложението на Макрон за Европейска политическа общност е трик за забавяне на процеса на разширяване на ЕС. Създадена да обедини държави от Великобритания до Грузия, тази платформа трябва да провежда конференции два пъти годишно.
Вторият път срещата на общността се състоя на 1 юни, само на 20 километра от украинската граница. Тъй като президентът Володимир Зеленски присъства на срещата на върха, форумът беше демонстрация на единство с воюващата Украйна. Сега Франция вижда границите на ЕС като простиращи се на изток. Бившият съветник на Макрон по европейските въпроси Александър Адам написа наскоро, че руският териториален ревизионизъм е превърнал разширението в „геополитическа необходимост, вече няма повече сива зона между ЕС и Русия и тя не е възможна”.
Втората структурна промяна във Франция е свързана със сферата на сигурността. Макрон иска Европа да направи повече за собствената си защита и да разчита по-малко на САЩ, особено преди изборите през 2024 г. Европейците все още се опасяват, че подобни разговори ще отслабят решимостта на Америка да запази континента в безопасност. Въпреки това, поради новите геополитически тенденции, Франция става все по-войнствена. В Братислава Макрон отправи призив да се даде на Украйна "пътя към членство в НАТО" на срещата на върха на Алианса във Вилнюс през юли. Това е радикален обрат за френския лидер, който обяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“ през 2019 г. и все още не е съгласен Алиансът да действа извън Европа.
Във Франция днес се водят сериозни разговори как да се дадат на Украйна пълни и надеждни гаранции за сигурност. Министрите на отбраната ще се срещнат в Париж на 19 юни, за да обсъдят европейската въздушна отбрана и „дълбоките оръжия“. Макрон дори предложи да се проведе дискусия за френските ядрени оръжия.
Сега, когато Германия и Франция мислят за оформянето на нова Европа и как да се адаптират към новите й условия, те ще срещнат много трудности в своите дискусии. Единият лидер е лаконичен и предпазлив, другият е претенциозен и готов да поема рискове. Поради това им е трудно да намерят общ език. Сега те са съгласни с идеята за разширяване, но ще се изправят пред трудни дискусии за новите правила на вътрешното функциониране на ЕС, което ще бъде прелюдия към по-нататъшно разширяване. Остават разногласия относно ядрената енергия, военните поръчки и бюджетните правила. Още: С взрива на язовир "Каховка" Херсонска област става пустиня, каналът за Крим пресъхва (ВИДЕО и СНИМКИ)
Германия, подобно на Америка, се притеснява от приемането на Украйна в НАТО. Тя е раздразнена от периодичните пристъпи на прямота на Макрон. А Франция е недоволна от объркванията в управляващата коалиция на Шолц и нейната мудност.
Руските военни действия в Украйна научиха европейците, че тяхната континентална организация, под каквато и форма да е, е много по-обширна от връзките между Париж и Берлин. Днес Германия е по-малко притеснена и раздразнена от преди за Франция. А Франция е по-склонна да се срещне с други страни от ЕС. В Европейския съюз обаче почти нищо не се прави без взаимното съгласие на Франция и Германия. По правило те не са съгласни по повечето въпроси, но имат достатъчно воля, за да преодолеят различията. Тази способност на Париж и Берлин е много важна за оформянето на контурите на тази нова Европа.
Превод: Ганчо Каменарски
