Когато украинският военнослужещ Богдан Пантюшенко се изправя пред съда за повдигнати измислени обвинения в тероризъм, за които може да бъде наложено дори смъртно наказание, съдията говори по мобилния си телефон, обсъждайки предстоящия си час за маникюр. Назначеният на Пантюшенко адвокат пък директно казва на клиента си, че не е там, за да го защитава. Това е част от дългата серия абсурдни процеси на Русия срещу заловени в окупираните територии от 2014 насам, пише Politico.
"Осъзнах, че всичко това е абсолютна измислица", казва Пантюшенко, припомняйки си ужасяващото преживяване. Той е бил затворник в самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР), която от 2014 г. служи като параван на руската окупация в Източна Украйна.
Мъжът, който е шофьор на танк, е заловен през януари 2015 г., когато украинската армия се сражава с руските и подкрепяните от Кремъл сили близо до летището в Донецк. В продължение на близо пет години той е разкарван по мазета и центрове за задържане, преди да попадне в псевдосъдебна зала през 2019 г. Там бързо му е повдигнато обвинение и е осъден на 18 години затвор. Но само два месеца по-късно, на 30 декември 2019 г., е изпратен у дома като част от последната голяма размяна на затворници в Украйна преди войната тази година.
Сега подобни сценарии на залавяне, осъждане и размяна се разиграват в същия регион, но с по-голям международен контингент от затворници. Същите обвинения в тероризъм, повдигнати срещу Пантюшенко, вече важат срещу поне трима чужденци в рамките на същата непризната правна система на ДНР.
Британците Ейдън Аслин и Шон Пинър, както и мароканецът Брахим Саадун - всички от тях членове на украинските въоръжени сили, бяха осъдени на смърт на 9 юни в кратък показен процес. Известно е, че още двама британци и двама американци са задържани в ДНР, като за първите се твърди, че са обвинени по същия закон. Междувременно Украйна бързо осъди трима руски войници за военни престъпления и започна още няколко съдебни процеса - макар и в далеч по-различна (и законна) обстановка, а и те признаха вината си.
Много от осъдените от двете страни вероятно ще бъдат разменени в рамките на силно политизиран и непрозрачен процес, тъй като Украйна се опитва да докаже по законен начин вината на Русия за инвазията и да върне гражданите си у дома, а Москва прокарва пропагандата си за „денацификацията" на Украйна и се опитва да принуди света да легитимира властите в украинските територии, които окупира от 2014 г. насам.
Резултатът е потенциално подкопаване на върховенството на закона, дори когато Украйна се стреми да спазва международното хуманитарно право и да преследва Русия за нейното нахлуване и военни престъпления в национални и международни съдилища. "Има толкова много украински военнопленници, държани от Русия", казва Тетиана Катриченко - координатор на Медийната инициатива за правата на човека, която следи украинските пленници в окупираните от Русия територии. "И затова Украйна се опитва да разследва конкретни случаи на военни престъпления. Но въпросът е дали тези, които са осъдени, действително ще излежат присъдите си. От гледна точка на ООН, това е принципен въпрос. Но от гледна точка на Украйна, тя също иска да си върне гражданите".
Откакто Русия анексира Крим и разпали война в Източна Украйна през 2014 г., хиляди бойци и цивилни са задържани, осъдени по обвинения, свързани с конфликта, и разменени. Няколко случая получиха международен отзвук - като Надя Савченко, украински пилот, задържан в Източна Украйна, или Олег Сенцов от Крим, който беше осъден за "тероризъм" в Русия в съдебен процес, всеобщо осъден като несправедлив.
Въпреки това много задържани, като Пантюшенко, тънат с години в затвори в окупираната Източна Украйна, извън рамките дори на руското законодателство. Освобождаването на тези задържани попада в обхвата на вече несъществуващите Мински споразумения, които имаха за цел да сложат край на конфликта в източната част на Украйна.
Всяка от страните обвини другата, че е създала "фонд за размяна" - по същество е вземала затворници единствено с цел да ги разменя за други затворници. Пантюшенко и други украински военнослужещи бяха държани като заложници и непризнати за военнопленници със защитата, произтичаща от Женевските конвенции, тъй като преди 24 февруари конфликтът в Източна Украйна не беше признат от нито една от страните за война. В началото на 2022 г. списъкът на Службата за сигурност на Украйна с пленници, които все още са държани в източната част на страната за размяна, включва 301 души, според Катриченко.
Всичко това се променя след пълномащабното нахлуване на Путин на 24 февруари. По оценки на Катриченко - в момента Русия държи до 8000 военни и цивилни затворници, задържани в Украйна, включително 2500 военнослужещи и жени, пленени в „Азовстал“ - последното убежище на украинците в Мариупол, което в крайна сметка падна. Стотици от задържаните в „Азовстал“ вече са регистрирани като военнопленници.
Много от цивилните, задържани в новоокупираните територии, са заловени чрез т.нар. „филтрационни лагери“. Общият брой на затворниците включва най-малко осем чуждестранни граждани.
От началото на инвазията са проведени 15 размени, като най-голямата от тях се състоя на 29 юни и в нея участваха 144 бойци от всяка страна, включително 95 от "Азовстал".
Украйна, която държи много по-малко затворници, свързани с конфликта, обвинява Русия, че за пореден път задържа хора за своя "фонд за размяна" в нарушение на международното хуманитарно право, според което задържането и размяната на цивилни е военно престъпление.
Представители на Русия и нейните пълномощници в Източна Украйна призоваха пленените бойци от "Азовстал" да бъдат съдени в масов трибунал за военни престъпления. При подлагането на тримата чуждестранни граждани на показен процес за "тероризъм", те заобиколиха задълженията по Женевските конвенции, като заявиха, че са наемници. "Очевидно е, че тези обвинения са политически и не могат да се прилагат към военнослужещи и военнопленници, независимо дали са граждани на Украйна или не", заяви Катриченко.
Твърдението за наемници е неоснователно, казва Дамиен Магру - адвокат и говорител на Международния легион за защита на Украйна, който включва бойци от 55 държави, подписали договори с украинската армия.
Женевските конвенции определят наемника като лице, което е "мотивирано да участва във военните действия основно от желанието за лична изгода и на което в действителност е обещано от страна в конфликта или от нейно име материално възнаграждение, значително надвишаващо обещаното или изплащаното на бойците". В документите се посочва още, че наемниците "не са членове на въоръжените сили на страна в конфликта".
Пинър, Аслин и Саадун - тримата заловени чуждестранни бойци - са живеели в Украйна и са се присъединили към украинските въоръжени сили по договори преди войната. "Правната реалност е много ясна и фактът, че руснаците напълно пренебрегват международното право, не бива да изненадва никого, тъй като те пренебрегват цялото хуманитарно право още от началото на войната", казва Магру.
Руските адвокати, които твърдят, че са представлявали Пинър, Аслин и Саадун в ДНР, нарекоха тримата мъже наемници в интервю за руски медии, като не оспориха, че те са имали договори с украинската армия. Този етикет подсилва руския пропаганден наратив, че случващото се в съседната страна е война, водена от НАТО и САЩ срещу Москва. Историите за западни наемници са основна тема от 2014 г. насам в руските медии и медиите на ДНР. Всъщност чуждестранни бойци са документирани и от двете страни на конфликта.
Освободени бойци и цивилни граждани, заловени след февруари в контролираните от Русия райони на Украйна, говорят за изтезания и малтретиране. Тези минали и настоящи случаи, в съчетание с факта, че признанията на тримата заловени чуждестранни бойци са били публикувани предварително, както и бързината, с която мъжете са били осъдени, са все причини за тревога, казва официалният представител на ООН, наблюдаващ спазването на човешките права в Украйна – Матилда Богнер.
"Нашата загриженост е, че това не беше справедлив съдебен процес", казва тя. "При тези обстоятелства провеждането на съдебен процес без гаранции той да е справедлив, значи, че целият процес може да е военно престъпление“.
Русия прилага такива публични „признания“ и показни процеси на окупираната украинска територия от 2014 г. насам. Много от задържаните са принудени да "признаят" пред камера, че са украински шпиони, че са нападали беззащитни рускоговорящи цивилни в Източна Украйна или че са били подвеждани по темата за "нацистка Украйна".
Петте години на задържане на Пантюшенко в ДНР включват побоища и инсценировки на екзекуции, както и почти година, в която той няма връзка със семейството си. Съдебният му процес през 2019 г. е закрит и той и още двама военнослужещи нямат възможност да се защитят пред "прокурорите".
"Те не се интересуваха", казва той. "Трябваше им само да изопачат думите ни и да ги извадят от контекста, за да могат да ни осъдят по закона за тероризма, каквото и да сме казали“.
Той и други затворници са били интервюирани от руски пропагандисти, а някои са били принудени да дадат признания или да научат текстове, които да повтарят на пресконференции.
"Когато те извикат да говориш с пресата и става въпрос за жена с микрофон и снимачен екип - това е едно, но когато те заведат в стаята за разпити и видиш службата за сигурност и куп полковници от армията, които поставят микрофон и започват да ти задават въпроси - това е страшно", казва украинецът. "Знаеш, че ако не кажеш това, което искат, може да ти се случи всичко. Така че заявяваш точно това, което мислиш, че им е нужно“.
Самият той дава интервю на похитители, за които знае, че са убили няколко други затворници. За семействата на задържаните такива видео "признания" понякога са единственото доказателство, че техните роднини са все още живи.
