В Европа цари истерия във връзка с миграционната криза на полско-беларуската граница. Докато всички са насочили вниманието си натам обаче, същото се случва във Великобритания, но в пъти по-голям мащаб. Въпреки това европейската преса (с изключение на медиите в самата Великобритания) засега упорито не обръща внимание на това, фокусирайки се изключително върху Полша и Беларус.
Междувременно миграционната криза във Великобритания придобива безпрецедентни размери. И това изобщо не е преувеличение. Миналия четвъртък британското министерство на вътрешните работи регистрира абсолютен рекорд по брой чужденци, влезли нелегално на Албиона за едно денонощие: почти 1200 души. Общият брой на мигрантите, достигнали британските брегове по море, вече се приближава до 25 000 тази година. За сравнение: за цялата минала година те са били три пъти по-малко - 8420, а през 2018 г. - под 300 души.
Най-поразителното в тази статистика е фактът, че настъпването на есенните студове не доведе до значително намаляване на миграционния поток за разлика от предишни години. Традиционно пикът се пада през летните месеци и през все още топлия септември. С наближаването на зимата броят на нелегалните мигранти досега винаги намаляваше. Тази година обаче септември стана рекорд за Великобритания - 4,7 хиляди мигранти само за месец (през 2020 г. тази цифра е била по-малко от 2 хиляди души!). И сега, за изненада на мнозина, ноември чупи всички рекорди. Само през първите 11 дни на месеца са регистрирани 3,8 хиляди незаконни прониквания на нелегални мигранти по море (миналата година за целия ноември тази цифра е била само 791 души).
Ясно е, че в почти всички тези случаи мигрантите идват от територията на Франция, която е длъжна да контролира границите си и да не допуска толкова много нарушения на нея. Но самите британци не без основание предполагат, че френските граничари подхождат към тази работа, меко казано, небрежно. Според данни на британското министерство на вътрешните работи, в този рекорден четвъртък, когато броят на прекосилите Ламанша за първи път надхвърли 1000 души, французите са прихванали едва 99 души на седем лодки. Тоест ефективността на тяхната работа е била около 8%.
Британците приписват тази ниска ефективност на факта, че във Франция този ден беше неработен в чест на Деня на ветераните, на който присъства и вицепрезидентът на САЩ Камала Харис. Затова значителен брой френски служители на реда са били отклонени към събития във връзка с празника. Но това само потвърждава обвиненията, които Лондон все по-често отправя към Париж за бездействие и нежелание да се решават миграционните проблеми. Оказва се, че ключът към решаването им е във Франция.
Това е още по-възмутително от гледна точка на британците, тъй като те се задължиха да плащат ежегодно на Франция сумата от 54 милиона паунда от бюджета си, за да пази тя контрола по северното си крайбрежие. Тази сума беше договорена през юли. Тогава сделката предизвика сериозно възмущение сред британските анализатори, учудени, че французите ще вземат от британците пари за нещо, което всъщност им влиза в задълженията и освен това е регламентирано в международните договори. Вярно е, че сумата очевидно не е платена след като преди месец френският вътрешен министър Жералд Дарманен гневно коментира, че британците не са превели „нито едно евро“ и поиска те да спазят обещанията си. А може би именно това обяснява и отслабването на бдителността на френските граничари на брега на Ламанша?
Да се запитаме колко плащат Полша или Европейският съюз на Беларус, за да ограничи потока от мигранти през нейната територия. Правилният отговор е: нито стотинка. Напротив, те въвеждат нови и нови санкции. Неслучайно руският външен министър Сергей Лавров изтъкна двойните стандарти на политиката по отношение на мигрантите – на Турция в аналогична ситуация беше отделено определено финансиране, за да задържа на своя територия мигрантите, не помните ли?
Нека подчертаем: мащабът на кризата на морската граница между Великобритания и Франция е несравним с този на полско-белоруската граница. В първия случай говорим за десетки хиляди мигранти, а във втория – за 3-4 хиляди. Но Европа не призовава да се накаже Париж, че използва мигрантите за политически цели както го прави с Беларус.
Нещо повече, самата Великобритания изглежда е загрижена повече за проблемите на полско-беларуската граница отколкото за своите собствени. В неделя новоназначената британска външна министърка Лиз Тръс лично написа есе за The Daily Telegraph. В него тя призова Путин да сложи край на позорния скандал с мигрантите без да спомене нито дума за катастрофалната миграционна криза в самата Великобритания.
Когато Тръс призовава Путин спешно да се намеси и да реши проблемите на Полша, би било логично тя също така емоционално да подкани и Вашингтон да разреши много по-сериозната миграционна криза в самата Великобритания, оказвайки натиск върху своя съюзник Франция. Особено след като Камала Харис по това време беше в Париж на приятен разговор с Макрон.
Но това не се случи. Вицепрезидентът на САЩ не каза и дума за не особено привлекателната роля на Франция в най-сериозната миграционна криза във Великобритания. Вместо това Харис обсъди с Макрон ситуацията на полско-беларуската граница. И заяви: "Смятам, че режимът на Лукашенко е въвлечен в много обезпокоителна дейност. Това обсъдих с президента Макрон. Очите на света и неговите лидери наблюдават какво се случва там."
След като британският премиер Борис Джонсън многократно критикува френските власти за ситуацията в Ла Манша, може би е време Великобритания да се заеме първо с решаването на този проблем. И да остави по-далечните за Обединеното кралство проблеми на Полша или Украйна. Есето на Тръс и милитаристичните заглавия в британските вестници за готовността на Лондон да изпрати стотици свои военни в „руско-украинската война“ обаче показват, че отново Великобритания се опитва да отклони общественото внимание от собствените си реални проблеми чрез разпалване на истерия относно митичната "руска заплаха“.
Анализът е на Владимир Корнилов, „РИА Новости“
