Дефектът на руските танкове в Украйна, който Западът познава от десетилетия (ВИДЕО)
28 април 2022, 14:25 часа • 37433 прочитания
Снимките на руски танкове с взривени покриви са едни от последните сигнали, че плановете на Русия на фронта в Украйна не се развиват по плана на Кремъл. Според британския министър на отбраната Бен Уолъс - Москва е загубила най-малко 580 бронирани машини от началото на войната (24 февруари).
Снимките на руски танкове с взривени покриви са един от последните сигнали, че плановете на Русия на фронта в Украйна не се развиват по плана на Кремъл. Според британския министър на отбраната Бен Уолъс - Москва е загубила най-малко 580 бронирани машини от началото на войната (24 февруари).
Проблемите на Русия обаче не са свързани само с високия брой танкове, излезли от строя. Експерти твърдят, че кадрите от бойното поле издават дефект на руската бронирана техника, с който западните военни са запознати от десетилетия насам. Москва знае, че не може да го прикрие, пише в свой анализ военният кореспондент на CNN Брад Лендън.
Големият проблем е свързан с начина, по който се съхраняват боеприпасите на руските танкове. За разлика от съвременните западни бронирани машини, руските побират множество снаряди в оръдейните си кули. Това ги прави изключително уязвими, тъй като дори индиректен удар може да предизвика верижна реакция, която да взриви целия им капацитет боеприпаси (до 40 снаряда).
Възникналата ударна вълна може да бъде достатъчна, за да взриви кулата на танка, висока колкото двуетажна сграда.
"Това, което наблюдаваме с руските танкове, е дефект в дизайна", казва Сам Бендет - съветник в Програмата за руски изследвания към Центъра за нова американска сигурност. "Всяко успешно попадение бързо възпламенява боеприпасите, предизвиквайки мощна експлозия, и кулата буквално се взривява".
Недостатъкът означава, че военните в един танк - обикновено двама в кулата и трети, който шофира - представляват лесна мишена, смята бившият британски офицер Никълъс Дръмънд.
Той каза, че експлодиращите боеприпаси създават проблеми за почти всички танкове, които Русия използва в Украйна. Дръмънд даде пример с бойната машина на пехотата BMD-4, която обикновено се обслужва от трима души и може да превозва още петима войници. Според думите му, BMD-4 е "подвижен ковчег".
Конструктивният недостатък на танковете би трябвало да е особено болезнен за Москва, тъй като проблемите бяха широко разгласени. Те станаха достояние на западните военни по време на войните в Залива срещу Ирак през 1991 г. и 2003 г., когато голям брой танкове Т-72 на иракската армия, произведени в Русия, претърпяха същата съдба - кулите им бяха откъснати от корпуса при удари с противотанкови ракети.
Дръмънд заяви, че Русия не е научила уроците от Ирак и че поради това много от нейните танкове в Украйна са имали подобни конструктивни недостатъци с автоматичните си ракетни системи.
Когато серията Т-90 - наследник на Т-72 - влезе на въоръжение през 1992 г., бронята ѝ беше подобрена, но системата за зареждане на ракети остана подобна на тази на предшественика ѝ. Тоест, тя остана уязвима.
Т-80, друг руски танк, участвал в инвазията в Украйна, има подобна система за зареждане с ракети.
Подобна конструкция обаче носи и ползи. Чрез нея Русия спестява пространство и придава по-нисък профил на танковете, което ги прави по-трудни за поразяване в битка.
Съдбата на Т-72 в Ирак обаче подтикна западните военни към действие. "Те научиха от войната в Залива, че боеприпасите трябва да се разделят ", казва Дръмънд, цитиран от CNN. Бившият военен посочва бойните машини на пехотата Stryker на американската армия, разработени след първата война в Ирак: "Имат кула, която се намира най-отгоре и не влиза в отделението за екипажа. Всички боеприпаси са в нея, така че, ако кулата бъде ударена и се взриви, войниците все още са в безопасност долу. Това е много интелигентен дизайн".
Други западни танкове като M1 Abrams, използвани най-вече от американската армия, са по-големи и са без карусел. При Abrams четвъртият член на екипажа на машината извлича снарядите от запечатано отделение и ги прехвърля към оръдието за стрелба. Отделението има врата, която военният отваря и затваря между всеки изстрел, произведен от танка. Това означава, че ако машината бъде улучена, в кулата ще има максимум един снаряд.
"Точното попадение може да повреди танка, но не е задължително да убие екипажа", казва Сам Бендет. А Дръмънд твърди, че снарядите, използвани от западните армии, понякога изгарят под въздействието на високата топлина, генерирана от наближаваща ракета, но не се взривяват.
Не е лесно да се установи колко руски танка са унищожени до момента в Украйна. На 28 април уебсайтът за наблюдение на разузнаването Oryx съобщи, че са унищожени най-малко 300 руски танка, а други 279 са повредени, изоставени или пленени. Сайтът обаче отчита само случаите, за които има визуални доказателства, така че загубите на Москва може да са много по-големи.
Според британския министър на отбраната Бен Уолъс по време на войната до момента са убити над 15 хиляди руски военни. Трудно е да се определи колко от тях са част от екипажи на танкове.
Обучението на един такъв екипаж може да отнеме до 12 месеца, казва Алески Ройнила, бивш танкист във Финландските отбранителни сили. А за Русия подмяната на стотици екипажи на този етап от войната би била безкрайно трудна задача - особено когато бронираните ѝ машини са толкова дефектни.Снимките на руски танкове с взривени покриви са едни от последните сигнали, че плановете на Русия на фронта в Украйна не се развиват по плана на Кремъл. Според британския министър на отбраната Бен Уолъс - Москва е загубила най-малко 580 бронирани машини от началото на войната (24 февруари).
Проблемите на Русия обаче не са свързани само с високия брой танкове, излезли от строя. Експерти твърдят, че кадрите от бойното поле издават дефект на руската бронирана техника, с който западните военни са запознати още от десетилетия насам. Москва знае, че не може да го прикрие, пише в свой анализ военният кореспондент на CNN Брад Лендън.
Големият проблем е свързан с начина, по който се съхраняват боеприпасите на руските танкове. За разлика от съвременните западни бронирани машини, руските побират множество снаряди в оръдейните си кули. Това ги прави изключително уязвими, тъй като дори индиректен удар може да предизвика верижна реакция, която да взриви целия им капацитет боеприпаси (общо до 40 снаряда). Възникналата ударна вълна може да се окаже достатъчна, за да взриви кулата на танка, висока колкото двуетажна сграда.
"Това, което наблюдаваме с руските танкове, е дефект в дизайна", казва Сам Бендет - съветник в Програмата за руски изследвания към Центъра за нова американска сигурност. "Всяко успешно попадение бързо възпламенява боеприпасите, предизвиквайки мощна експлозия, и кулата буквално се взривява".
Недостатъкът означава, че военните в един танк - обикновено двама в кулата и трети, който шофира - представляват лесна мишена, смята бившият британски офицер Никълъс Дръмънд.
Той каза, че експлодиращите боеприпаси създават проблеми за почти всички танкове, които Русия използва в Украйна. Дръмънд даде пример с бойната машина на пехотата BMD-4, която обикновено се обслужва от трима души и може да превозва още петима войници. Според думите му, BMD-4 е "подвижен ковчег".
Конструктивният недостатък на танковете би трябвало да е особено болезнен за Москва, тъй като проблемите ѝ в това отношение вече са широко разгласени. Те станаха достояние на западните военни по време на войните в Залива срещу Ирак през 1991 г. и 2003 г., когато голям брой танкове Т-72 на иракската армия, произведени в Русия, претърпяха същата съдба - кулите им бяха откъснати от корпуса при удари с противотанкови ракети.
Снимки: Getty Images
Дръмънд заяви, че Русия не е научила уроците от Ирак и че поради това много от нейните танкове в Украйна са имали подобни конструктивни недостатъци с автоматичните си ракетни системи.
Когато серията Т-90 - наследник на Т-72 - влезе на въоръжение през 1992 г., бронята ѝ беше подобрена, но системата за зареждане на ракети остана подобна на тази на предшественика ѝ. Тоест, уязвима.
Т-80, друг руски танк, участващ във войната в Украйна, има сходна система за зареждане с ракети.
Подобна конструкция обаче носи и ползи. Чрез нея Русия спестява пространство и придава по-нисък профил на танковете, което ги прави по-трудни за поразяване в битка.
Съдбата на Т-72 в Ирак обаче подтикна западните военни към действие. "Те научиха от войната в Залива, че боеприпасите (б.а. - в танковете) трябва да се разделят", казва Дръмънд, цитиран от CNN. Бившият военен посочва като пример бойните машини на пехотата Stryker на американската армия, разработени след първата война в Ирак: "Имат кула, която се намира най-отгоре и не влиза в отделението за екипажа. Всички боеприпаси са в нея, така че ако кулата бъде ударена и се взриви, войниците все още са в безопасност долу. Това е много интелигентен дизайн".
Други западни танкове като M1 Abrams, използвани най-вече от американската армия, са по-големи и са без карусел. При Abrams четвъртият член на екипажа на машината извлича снарядите от запечатано отделение и ги прехвърля към оръдието за стрелба. Отделението има врата, която военният отваря и затваря между всеки изстрел, произведен от танка. Това означава, че ако машината бъде улучена, в кулата ще има максимум един снаряд.
"Точното попадение може да повреди танка, но не е задължително да убие екипажа", казва Сам Бендет. А Дръмънд твърди, че снарядите, използвани от западните армии, понякога изгарят под въздействието на високата топлина, генерирана от наближаваща ракета, но не се взривяват.
Не е лесно да се установи колко руски танка са унищожени до момента в Украйна. На 28 април уебсайтът за наблюдение на разузнаването Oryx съобщи, че са унищожени най-малко 300, а други 279 са повредени, изоставени или пленени. Сайтът обаче отчита само случаите, за които има визуални доказателства, така че загубите на Москва може да са много по-големи.
Според британския министър на отбраната Бен Уолъс - по време на войната до момента са убити над 15 хиляди руски военни. Трудно е да се определи колко от тях са част от екипажи на танкове.
Обучението на един такъв екипаж може да отнеме до 12 месеца, казва Алески Ройнила, бивш танкист във Финландските отбранителни сили. А за Русия подмяната на стотици екипажи на този етап от войната би била безкрайно трудна задача - особено когато бронираните ѝ машини са толкова дефектни.