Последните развития в различни части на света демонстрират възникваща, доста нестабилна международна система, която може да генерира сериозни политически рискове и рискове за сигурността за бъдещето. Това пише турският вестник Daily Sabah в свой анализ, цитиран от агенция "Фокус".
В действителност не е имало период на пълен мир и стабилност в човешката история, но степента на инциденти, случващи се за много кратък период от време, показва, че разгръщането на съществуващата международна система би могло да бъде по-предизвикателно, предвид нарастващите разрушителни способности на държави и недържавни участници.
Освен това фактът, че в различни части на света се случват няколко кризи едновременно, пречи на международната общност да обърне достатъчно внимание на всяко от тези явления. Търговската война между двете най-големи икономики в света превзе историята в днешно време. Китай и САЩ участват в икономическа конфронтация, която лесно би могла да се проточи в следващите години. Когато президентът на САЩ Бил Клинтън възхвали икономическия възход на Китай и членството му в Световната търговска организация (СТО), той сметна това за възможност за появата на силен партньор за САЩ Малко повече от две десетилетия по-късно, днес американският президент Доналд Тръмп счита възхода на Китай за най-съществената заплаха за националните интереси на САЩ и благосъстоянието на американците.
Подобна конфронтация вече създава отражение в световната икономика и по-опасно рисковете от тази конфронтация понякога засенчват потенциалните заплахи, възникващи в различни региони.
Неотдавнашното решение на индийското правителство да отмени автономния статут на Кашмир е един от тези въпроси. Решението и обсадата на района след него водят до голяма конфронтация между жителите на Кашмир и индийската държава, както и между две ядрени сили - Пакистан и Индия. Въпреки неотложността на ситуацията, международната общност все още не е обърнала достатъчно внимание, за да овладее и разреши кризата. По подобен начин кризата в Южнокитайско море напоследък е в радара по подобни причини. Натрупването на напрежение в региона, дължащо се на твърденията на множество държави за една островна група, създава значителни рискове за бъдещето на региона.
Миналата седмица имаше напрежение поради взаимни обвинения за нарушаване на териториалните води. Пекин обвини ВМС на САЩ, че се опитват да наложат „навигационна хегемония“ в Южнокитайско море. В разгара на всичко това събитията в Близкия изток също стават умопомрачителни. Твърденията за нападение върху саудитските петролни съоръжения от бунтовниците хути, нарастващото напрежение в Персийския залив, израелската предизборна кампания и по-нататъшните "обещания" на израелския премиер Бенямин Нетаняху за анексирането на територии сигнализират за опасна ескалация в Близкия изток.
Междувременно кризите в Сирия и нестабилността в Ирак са повтарящ се проблем за международната сигурност през последното десетилетие. Тези опасни ескалации стават по-притеснителни само когато човек разгледа различните дебати между потенциалните заинтересовани страни.
Несигурността и непредсказуемостта на американската администрация, която, що се отнася по-специално за външната политика, често споменава, но никога не разрешава предизвикателствата.
ЕС се справя със собствените си вътрешни проблеми - възходът на крайно десните партии и непрекъснатите дебати за Brexit. По същия начин протестите в Хонконг за последния месец демонстрират въпроса за бъдещите потенциални проблеми на Китай. Картината изглежда по-мрачна, отколкото се очакваше да се види непосредствено след Студената война и нещата стават все по-предизвикателни. Изглежда, че навлизаме в нова ера, началото на края на света, какъвто го знаем.
