По-американизирана Великобритания и пообеднял ЕС с продължителни сблъсъци в конфликта между националното и европейското. Това се очертава след Брекзит (Brexit), според политическия анализатор Мирослав Попов.
След няколко години дебат във Великобритания за Брекзит (Brexit) - вън или вътре, да остане или да излезе от ЕС, британското общество е дълбоко разделено на "брекзидъри" (напускащи) и "римейнъри" (оставащи). Същата противоречивост на британския елит е била достатъчно отчетлива преди поне 50 години, посочи Попов, убеден, че "не сегашният премиер на Великобритания е човекът, докарал Брекзит (Brexit), а става въпрос за тенденции, които много отдавна зреят в британското общество - от преди приемането на англичаните в ЕС". Той разказа за попаднала му показателна карикатура в старо британско списание от преди 50 години – "малка лодка с кормчия, наподобяващ тогавашния премиер, който командва гребците: In! Out! In! Out!.. (Навътре! Навън! Навътре! Навън!..) и коментира: "Разграничението между Континента и Острова в британското светоусещане е много отчетливо, но това господата от Брюксел не го осъзнаваха или се правеха, че не го осъзнават".
Мотивът
Брекзит (Brexit) има финансови измерения, но те са маскирани, манипулирани съзнателно, понякога – объркани, отбеляза Попов. Той припомни значителните вноски на Великобритания за ЕС и предричанията на някои анализатори, че всичко, което е дала като членски внос е нищо, в сравнение с това, което сега ще изгуби заради излизането си. "Ясно е, че сегашният премиер Борис Джонсън усилваше мащабите на плюсовете, които ще получи Великобритания ако излезе от ЕС, но едва ли това е водещият мотив, за да се разгърне такава антибрекзит кампания, каквато се развива в самата Великобритания", коментира Попов. Според него, става дума за много пари, но не само и изглежда водещият мотив на значителна част от британския елит е "да спрат началниците от Брюксел да ни дават ценни указания". Попов е категоричен: "Ясно се разграничават две геополитически концепции – на Острова и на Континента. Прикривана е била тяхната конкуренция, но тя очевидно е съществувала".
Резонансът
Тежък продължителен правен спор предстои в ЕС след излизането на Великобритания от ЕС, убеден е Попов.
"Великобритания постигна доста сериозни успехи в ЕС, включително в опита ѝ да овладее европейската администрация и повече – европейските правораздавателни органи", отбеляза той и предположи, че Брекзит ще доведе до нови изненадващи ефекти в сферата на европейското правосъдие, но не веднага, а в близките 10 – 15 години. "По британската правораздавателна система всяко решение се наслагва над предните, а не се вписва и опира на предходните - оттук ще следват много интересни спорове и колизии", поясни Попов. Ако се анализира от каква правна доктрина са произнесени решенията на Европейския съд, ще проличи, че много от тях се основават повече на прецедентното право – търсят за едно решение предходен прецедент, за да решат по него сегашния казус, което е конструкцията "следвай решението", каквато е англосаксонската система - различна от континенталната, която е по-скоро френско-германска, отбеляза още той.
"Ясно е, че за брюкселските бюрократи най-важното нещо ще са си парите - транзакциите колко от бюджета ще се дадат по какви формули и формуляри и т.н., но наред със спора за парите, все повече ще има спор за правото вътре в европейските съдилища", убеден е Попов. Той е категоричен: "Не може в една осиротяла от английско институция да продължава толкова дълго да доминира англосаксонската правна доктрина".
Накъде ще се ориентира Великобритания?
След Брекзит, вероятно Великобритания ще търси статут като на държавите, асоциирани към ЕС в предните фази, т.е. обширно споразумение, смята Попов. Той отбеляза, че проектът на споразумението е от 495 страници тежък евробюрократичен труд и че наред с тези 495 страници има много въпроси, които предстои да се договарят. "Хиляди неща трябва да се уточнят и договорят и както досега е вървял преговорният процес, доста подводни камъчета ще има", убеден е Попов. Цяла година ще се уреждат тънкостите по Брекзит, но според Попов това ще отнеме повече от година и половина – две.
"Сега са си дали 11 месеца, считано от 31 януари - период, за който Борис Джонсън е с оптимистичната представа "ние ще се справим", отбеляза анализаторът и изрази "усмихнати резерви срещу политическата реакция "ние ще се справим".
"Ние ще се справим", беше казала преди няколко години и Ангела Меркел, когато пропусна на територията на Германия над 1 милион души - хора без документи, без основания. Били бежанци, но се оказа, че не са бежанци – правният им статут е на мигранти и то мигранти, които не съвсем законно са допуснати на територията на Германия", припомни Попов.
Перспективата за Континентална Европа
Най-често допусканата версия е, че след Брекзит ще има една доста по-американизирана Великобритания. Според Попов - 40% по-американизирана. "Великобритания ще се отвори доста повече за американски стоки, но тъй като Британия ще съхрани добри търговски отношения с ЕС, вносът от САЩ през Великобритания за Европа ще стане много по-значим", отбеляза той и допусна, че някой ще пострада от този внос в резултат на Брекзит.
Континентална Европа ще посрещне промените с противоречиви чувства, убеден е Попов. "Излизането от ЕС безспорно ще намали вноските в общия европейски бюджет с около една четвърт, но ще намали и геополитическата тежест на ЕС, а ЕС в последните години доста се притеснява от своето геополитическо олекване", отбеляза той и посочи, че в последните 20 години делът на ЕС в световното, особено индустриално производство намалява.
"Великобритания се произнесе за Брекзит и с разбирането, че може би тук трябва да преповторим опита на Доналд Тръмп за реиндустриализация. Тази философия е много възможно да бъде възпроизвеждана във Великобритания", смята Попов. В бъдеще той вижда по-американизирана Великобритания и пообеднял ЕС, в който назряват аналогични процеси на тези в САЩ и Великобритания. "В редица европейски държави зреят политически тенденции за по-активно, самостоятелно структуриране на икономическа и външна политика", посочи анализаторът.
Скритият сблъсък в рамките на Брекзит
Срещу Брекзит и в полза на оставането в ЕС, на "римейнърите" действат много външни за Велкобритания фактори, отбеляза още Попов и се позова на тиражираните информации, че Джордж Сорос се бори активно срещу Брекзит - дал няколко милиона да стимулира движенията срещу Брекзит. Според Попов, мотивът на Сорос толкова активно да работи срещу Брекзит е концептуален. "Концепцията му за "Отворено общество" е привлекателна, но въпросът е как се случва - отварянето се оказва еднопосочно: от големия и силния към малкия и слабия, при което големият и силният преработва, преобразува малкия и слабия", поясни Попов.
По думите му, пред очите ни в последната година - две протече колосален сблъсък и не го осъзнахме като такъв - в нашия свят ясно се очертават две неолиберални тенденции. Едната е, уточни той - неолиберални политици, икономисти, бизнесмени, които са повече глобално ориентирани, разчитат повече на глобалистките решения. "Това виждане се родее с концепцията за "Отвореното общество", то приема че в името на някои принципи - безпределна свобода на търговията и свободното придвижване на хора и капитали, националните регулации трябва да отпаднат като нещо ненужно и пречещо ни", посочи Попов. Другата тенденция е, продължи той - на национално базираните икономически и политически кръгове, които казват - ние сме част от единния глобален свят, но сме малко повече англичани, французи, германци, българи и това е не по-малко важно и значимо за нашето самоопределение и начина, по който изграждаме своята политика в този свят.
"Ако това е така, сблъсъкът между Сорос и Тръмп е именно сблъсък между тези две виждания – национално ориентираният неолиберализъм и глобално ориентирания неолиберализъм", заключи Попов. "С Брекзит самата Великобритания излиза от познатия ни досега глобално ориентиран неолиберализъм - разкриват ѝ се шансовете за национално развитие", посочи той и отбеляза, че това е изненадващо за структурите, които са глобално ориентирани. "Те не очакваха, съпротивляваха се до последния момент и ще продължат - минава след 4 дена 31 януари и те продължават борбата си по друг начин", убеден е Попов.
Европейско напрежение
Продължителни сблъсъци на много плоскости ще вървят едновременно в конфликта между национално и европейско - държава по държава със самия ЕС и брюкселските институции. Това ще бъде нашата съдба в близките няколко години, поне на сегашния Европейски парламент това ще му бъде драмата, прогнозира Попов. Според него в близките 5 – 7 години ще има последователни малки победи на национално ориентираните политици. "Тенденцията е тази в близко бъдеще - национално ориентираните политици ще печелят избори за сметка на глобално ориентирани", смята той.
"Зелената проблематика ще е доминираща - ще харчим една четвърт от парите на ЕС за зелена политика, което ще поражда други напрежения, а напреженията в ЕС съществуват отдавна и Брекзит е връхчето на този конфликт, но той съществува по сходен начин във всички европейски държави", отбеляза Попов.
"Когато страните от периферна Европа се присъединяваха към ЕС във всяка една от държавите поотделно в основните ѝ политически сили се обособиха ясно две тенденции – проевропейска и национална и навсякъде националното загуби – в Испания, в Португалия, в Италия донякъде, в Гърция и навсякъде в Източноевропейските страни", посочи той. "Навсякъде съществуваше този сблъсък - той протече, разви се и завърши с подчиняване на националните тенденции", подчерта Попов. "Сега процесът е по-скоро обратен, но не е реванш за онзи", смята Попов. Според него, "не е грешка влизането в ЕС, грешка е неговото нереформиране и неадаптирането към националните държави".
Европа след Давос
"На елита отдавна не му пука за човечеството. Въпросът е как това да не бъде разбрано от човечеството". С тези думи Попов коментира резултатите от Световния икономически форум в Давос и не пропусна да разкритикува концепцията на екоактивистката Грета Тунберг. "Оставете говеждото и другите гастрономични особености на концепцията ѝ, това е опит да се спре технологичното развитие на света и специално на Европа", възмути се той. "Светът не може да спре да се развива, технологичният напредък не може да бъде спрян, а Грета Тунберг говори такива неща – спрете вашия растеж", посочи той и подчерта, че срещу това трябва да се води борба. "Решенията да ограничим ядрената енергетика са престъпни решения", категоричен е Попов. Според него винаги може да се говори за повече сигурност, отговорност, но представата да отидеш да спираш постиженията е абсурдна и идва неслучайно.
Като обяснение той посочи "съществуващата настройка към Европа - Европа много много да не знае, Европа много много да не проявява амбиции, Европа да си гледа там културно-историческото наследство и с това да се приключи нейното историческо време". Попов е категоричен, че Европа има бъдеще само като технологичен фактор - водещ, ако не може да бъде технологичен лидер на света, както и че онзи, който иска да спира атомна енергетика, модерни технологии на европейска територия не й мисли доброто.
