Каква ще бъде реакцията на НАТО, ако руски войски влязат на територията на сепаратистките Донецка и Луганска Народни републики? (ВЕЧЕ БЕШЕ СТАРТИРАНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ) Вярно ли е, че отношенията между Русия и Запада сега са по-трудни, отколкото са били по времето на Студената война, и че е неизгодно за НАТО да приеме Украйна в редиците си? На тези и други въпроси отговаря Никълъс Уилямс, старши изследовател в Центъра за анализи European Leadership Network, работил в продължение на над 40 години в НАТО и в британското военно министерство, пред руското издание Lenta.ru. Публикуваме интервюто с малки съкращения.
- Как решението на Русия да признае независимостта на ДНР и ЛНР ще се отрази на отношенията ѝ с НАТО?
- Това е повратна точка, тъй като признаването на независимостта на тези две републики се възприема от много страни като приближаване на руската заплаха към сърцето на Европа и особено до границите на уязвимите страни по източния фланг на НАТО, като Прибалтика и Полша.
- Чуваме изявления от различни държави за възможен отговор в случай, че Москва изпрати войски на територията на отцепническите републики в Донбас. Как би реагирало на това НАТО?
- НАТО ще ускори подготовката и изграждането на ефективна система за колективна отбрана. Това означава разширяване на военното присъствие на Алианса във всички източноевропейски страни – от балтийските страни до България. Макар че това няма да бъде връщане към нивото на военно присъствие от времето на Студената война, то ще бъде много осезаемо психологически. Както аз го разбирам, идеята е следната: разширеното присъствие на НАТО в балтийските страни и Полша ще бъде възпроизведено в Румъния, Унгария, България и Словакия. Този въпрос в момента се проучва от НАТО, но след като Русия призна Донецката и Луганската народни републики, военното ръководство на Алианса вероятно ще приключи вътрешните дискусии и ще приложи новата конфигурация на силите възможно най-скоро. Възстановяването на отношенията между НАТО и Русия изглежда много малко вероятно в обозримо бъдеще.
- Какво мислите за писмената реакция на Русия от миналата седмица на отговора на САЩ по гаранциите за сигурност? Ако се съди по тона и съдържанието на писмото, самата Москва беше ли заинтересована от този диалог?
- Отговорът на Русия на Съединените щати беше доста твърд, изчерпателен и аргументиран. Но той остави малко място за диалог и дипломация. Имам чувството, че той беше подготвен по такъв начин, че да постави Русия в добре обоснована и рационална позиция за онова, което ще последва. Също както отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения бяха добре изчислени за пред обществото. И двете страни поддържат наратива, че възнамеряват да участват в диалог и дипломация. Но Путин вярва, че европейската архитектура на сигурността, замислена от НАТО, изтласква Русия в периферията на Европа и минимизира нейното въздействие върху сигурността на континента. И дори аз, като относителен оптимист, смятам, че дипломацията се е изчерпала.
- Значи преговорите са обречени на провал? Има ли дори мъничка надежда за успех?
- Да се настоява, че Украйна никога не трябва да става член на НАТО, е абсурдно. Иронията е, че доскоро НАТО изобщо не обсъждаше въпроса за членството на Украйна, този въпрос не присъстваше в дневния ред на Алианса.
Още през 2008 г. НАТО обеща, че Украйна един ден ще се присъедини, ако изпълни съответните критерии. Но Украйна все още е много, много далеч от това. Тя трябва да премине през дълъг и труден период на реформи, преди дори да може да се смята за кандидат за членство. Но от гледна точка на НАТО, перспективата за членство, колкото и да е далечна, насърчава Украйна да се реформира. Затова за Алианса е неприемливо Русия да диктува чрез военно изнудване кой може и кой не може да членува в НАТО.
- Изглежда, че НАТО не се интересува особено от приемането на Украйна и Грузия? Може би е по-изгодно за него да остави тези страни като един вид "буфер"?
- Сега границата между Русия и НАТО минава през балтийските страни. Но от гледна точка на руската сигурност Украйна и Грузия са по-значими. И ако Украйна и Грузия се реформират и приемат идеалите и ценностите на НАТО, Алиансът ще се окаже в много трудна позиция. Много от членките на НАТО ще се противопоставят на приемането на двете страни заради разногласията им с Русия. Докато в момента НАТО не го безпокои особено този въпрос, тъй като няма изгледи за приемането им в Алианса в близко бъдеще.
Аз лично вярвам, че възможният изход е поддържането на тясно партньорство между НАТО и Украйна и Грузия, но без членство, по примера на Финландия и Швеция, ако, разбира се, самите Киев и Тбилиси го искат. Просто близки партньори, но без интеграция във военните структури на НАТО.
- Ако неутралитетът на Украйна е в интерес на НАТО, защо тогава Алиансът толкова упорито настоява за обратното?
- Проблемът е, че когато беше взето това решение на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., отношенията с Русия бяха обтегнати, но не толкова проблематични. Настоявайки НАТО да се откаже окончателно от членството на Украйна, Русия всъщност поставя под въпрос самата концепция за НАТО, предлагайки то да се откаже от идеята си, че всяка европейска страна трябва да бъде свободна да кандидатства в Алианса. Следователно настояването на Русия НАТО да промени политиката си на „отворени врати“ само сплотява Алианса, карайки го да разглежда Русия като проблематичен играч, какъвто беше по времето на Студената война, и да реагира по съответния начин.
Това засили и решимостта на източноевропейските членки на НАТО да се противопоставят на Русия. Страните от Източна и Централна Европа имат по-голяма отвсякога тежест в НАТО и по-голямо влияние в ЕС по въпросите на сигурността. Те са силно подозрителни към такива грандиозни концепции в стила на Ялтенската конференция, каквито предлага Франция. Затова прекрояването на цялата архитектура на европейската сигурност, което Макрон предложи на Путин, ще се провали.
Източноевропейските страни добре разбират, че САЩ не са най-надеждният защитник, но въпреки това той е по-надежден и силен от Франция, Германия и други. За съжаление Русия игнорира Централна и Източна Европа, тъй като Путин иска да преговаря само с американците, лице в лице. Така че мисля, че преоформянето на архитектурата на сигурността е напълно нереалистично.
- Ситуацията се усложнява допълнително от решението на Русия да признае ДНР и ЛНР.
- Сегашната ситуация е истинска древногръцка трагедия. И началото ѝ датира от ерата след Студената война, когато преди 25 години се подписа Основополагащият акт Русия - НАТО. Този документ създаде впечатлението, че Русия се е съгласила с разширяването на НАТО в замяна на определени отстъпки по отношение на военната конфигурация на Алианса. Въз основа на този документ в страните от НАТО се създаде илюзията, че Русия е управляема по отношение на архитектурата на сигурността. А в Москва доведе до крайно разочарование и осъзнаването, че обещанията, съдържащи се в Основополагащия акт, не отговарят на своя потенциал.
- Едно от най-обсъжданите посещения на западни политици в Русия стана визитата на британския външен министър Лиз Тръс. Според вас това ли беше точката, след която няма връщане назад в отношенията между Москва и Лондон?
- Аз бях държавен служител в продължение на 22 години в британското министерство на отбраната и 20 години в НАТО. Не мога да критикувам британски политици. Но обективно погледнато посещението на Лиз Тръс беше лошо планирано и зле изпълнено. Лавров води много тежък разговор с нея. Затова вярвам, че Лиз Тръс се завърна от това посещение още по-категорично настроена срещу Русия и убедена в нейните зли намерения.
Ако Русия търси дипломатическо решение на проблемите си, грубата дипломация не е начинът да убеди нито британците, нито западноевропейците като цяло, че е доброжелателна страна, която НАТО заплашва.
- През 2000 г. Владимир Путин не изключи възможността Русия евентуално да се присъедини към НАТО. Според вас възможен ли е подобен сценарий в някаква дългосрочна перспектива?
- Сега вече не може и дума да става за това. Речта на Путин от 21 февруари показа ясно колко е огорчен, че НАТО и Западът като цяло не са се отнесли сериозно към проблемите на Русия, за да се избегне тази криза.
За НАТО концепцията за членство на Русия е върхът на абсурда. На теория, ако НАТО е вярна на концепцията си, че всяка страна има право да кандидатства за членство, тогава, разбира се, никой не може да каже, че Русия трябва да бъде изключение, че всички останали имат право да се присъединят, само Русия - не. Но, за съжаление, Русия е твърде голяма и съществуващата структура на НАТО, която ми се струва много крехка, няма да може да я „смели“.
Алиансът функционира само благодарение на САЩ - в противен случай той ще изчезне. И ако Русия се присъедини към НАТО със своята гледна точка по въпросите на сигурността, тогава Алиансът просто няма да може „да служи на двама господари“.
Още: Президентът и премиерът с първи думи заради войната в Украйна: Това е недопустимо (ВИДЕО)
Превод: Елена Страхилова
