Докато Запада търси скъпи алтернативи на руските въглеводороди, по-малко принципните страни получават достъп до енергия на много атрактивни цени, пише в анализ, публикуван в британското издание The Telegraph. В опит да изолират Русия, САЩ и техните съюзници са принудени да флиртуват с други държави като Саудитска Арабия и Иран, за да се противопоставят на опустошението от цените на петрола.
По думите на покойния управляващ англо-американски фонд мениджър Джон Темпълтън, "този път всичко е различно" са петте най-ценни думи що се отнася до процеса на инвестиции. Следователно, прогнозите, че високите цени на петрола ще останат за дълго време, може да изглежда като върха на глупостта. Това противоречи на целия исторически опит, според който шокове в цените на петрола, каквито изпитваме днес, неизбежно се саморегулират.
Традиционно цикълът на цените на петрола следва напълно предвидим модел. Високите цени, независимо от непосредствената им причина, носят огромни печалби и следователно насърчават бързите инвестиции. Но същите тези високи цени също стимулират унищожаването на търсенето, което често води до явни рецесии, тъй като икономиките се борят да покрият стремглаво растящите разходи за енергия. Търсенето спада точно, когато целият този нов капацитет идва онлайн, което води до срив на цените и спиране на новите инвестиции. След това търсенето се уравновесява с производителността и в крайна сметка я надхвърля. Цените започват да растат и цикълът започва отново.
Този път обаче има две големи разлики – дневният ред за изменението на климата и санкциите, наложени на Русия заради инвазията в Украйна. Още преди нейното начало беше ясно, че изпълнението на целите по изменение на климата, което започна по-активно около 2017 г., ще доведе до сериозен проблем.
Въпреки продължаващата зависимост от въглеводородите за осигуряване на почти всички наши блага и удобства, се казва, че индустрията е остаряла и следователно по същество неподходяща за инвестиции. Инвестициите в проучване и разработка постепенно се забавиха и след това почти спряха, когато пандемията удари. Изглежда, че времето на големите петролни компании - "големият петрол" - свърши. На петролните компании е категорично казано, че вече не са необходими, запасите от петрол и газ ще бъдат изоставени, няма кой да ги продаде и затова не си струва да се развиват находища.
В допълнение, струпаха се корпоративни инвеститори с екологични, социални и управленчески критерии за управление (ESG), на които трябва да съответстват. Но тогава на сцената се появи злодеят Владимир Путин. Оказва се, че тепърва ще имаме нужда от тези големи "лоши" и неадекватни петролни компании и може би дори такова отхвърлено гориво като въглищата.
Като наложи ембарго върху руския нефт и газ, Европа на практика изключи един от най-големите доставчици в света, което значително увеличи недостига на капацитет. И това стана очевидно, когато икономиката почна да се възстановява от принудителното затваряне на предприятия поради пандемията. В резултат на това на световните пазари на петрол и газ се появи своеобразна бифуркация (раздвояване). Западните страни са принудени да търсят скъпи алтернативи на руските въглеводороди, докато по-малко принципни държави като Китай и Индия могат да имат достъп до руски петрол и газ на цени, които изглеждат под себестойността по днешните стандарти. (бел. ред. - все по-често в западни медии излизат материали как САЩ се готвят да убедят колкото може повече съюзници и партньори да бъде наложен таван на цената на руския петрол, който да е под пазарния т.е. да не може Русия да печели от високи цени. Така ще е по-лесно да има ефект, отколкото при ембарго, което ще се търси как да се заобикаля)
Там, където някога са се радвали на конкурентното предимство на евтината работна ръка, сега се възползват от относително евтиния петрол и газ.
Ще отнеме много време, за да се създадат алтернативи на Москва, от които Запада се нуждае сега. В опит да изолират Русия, САЩ и техните съюзници са принудени, по ирония на съдбата, да флиртуват с други "проблемни" държави като Саудитска Арабия и Иран, за да се противопоставят на опустошението от цените на петрола над 100 долара за барел.
Може да изглежда странно, че все още не сме видели пълната "реабилитация" на големите петролни компании, отразена в цените на акциите на BP или Shell. Да, акциите започнаха да се покачват отново, но далеч от нивата, исторически свързани с петрола от $100+.
Защо? Това отчасти се дължи на необходимостта да се отдалечим от големите инвестиции в руския нефт и газ. Освен това е необходимо да се вземе предвид изнудващият данък върху непредвидените печалби. Но най-вече това е нашият стар "приятел" - изменението на климата. И двата базирани в Обединеното кралство петролни гиганта имат амбициозни планове да преминат към възобновяема енергия.
Разбираемо е, че инвеститорите са притеснени. Колкото и да е ограничен във времето бизнесът с нефт и газ, има определени ползи да правите това, което можете да направите. Както ExxonMobil, Chevron и Occidental обикновено правят, плащайки огромни дивиденти, вместо да се вслушват в сладките сирени за "възможностите", които предоставят възобновяемите източници.
Но BP и Shell изглежда са решени да пропилеят богатството от избор, налично днес, и да направят нещо, което не разбират. Във всеки случай всичко това ще зарадва представителите на "зеленото" лоби. Високите цени на въглеводородите ускоряват енергийния преход, правейки възобновяемите източници да изглеждат по-конкурентоспособни.
Докато Русия остава извън играта, ще отнеме много време търсенето и предлагането на Запад се балансират, дори и с потискащия ефект на рецесията върху търсенето.
Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги могат да бъдат критикувани, че се опитват да "продадат" на безценица териториалната цялост на Украйна в търсене на мирно споразумение с Путин. Но те поне признават тази горчива истина. Докато продължава въоръженият конфликт в Украйна, цените на енергията ще останат катастрофално високи, поне за Запада.
Автор: Джереми Уорнър; Превод: Ганчо Каменарски
