Президентът на Украйна Володимир Зеленски прогнозира, че тази седмица руските войски ще преминат в решаващо настъпление на север и южно от Донбас. Прехвърлянето на подкрепления в района на предполагаемата битка е забелязано и от двете страни, но те още не са се появили на бойното поле. Когато (и ако) всички сили бъдат въведени в бой във войната ще започне съвсем нов етап, пише Медуза.ио*.
С какво този етап ще се различава от предишния?
Войските на Украйна и Русия сега ще се окажат една срещу друга на фронт от десетки километри. Плътността на войските и огъня ще се повишат - вместо сблъсъци на отделни бойни групи и артилерийски батареи се предполага, че на тесен участък от фронта ще се бият части, състоящи се от десетки хиляди военнослужещи.
Във война от първия вид руските войски не преуспяха - те, изглежда, нямаха числено превъзходство, нито предимство в осведомяването за бойното поле (т.е. разузнаването). Изходът от новата битка ще зависи от това дали руската армия ще получи такива преимущества в новите условия.
Подробно
Към 3 април руската войска напълно напусна територията на Киевска, Черниговска и Сумска области. Войските се изтеглиха на територията на Беларус и Русия. Линията на фронта сега фактически преминава по държавната граница на Русия и Украйна (там е относително спокойно).
От руското министерство на отбраната обявиха, че всички изведени войски ще бъдат използвани в решаващата битка за Донбас. В Харковска област вече пристигнаха десантни части, участвали в битката за Киев. За времето на тази битка, съдейки по всичко, са замразени и преговорите за бъдещия мир.
Формата на това предварително планирано сражение на пръв поглед, изглежда проста. Във всеки случай, относително еднакво си я представят и западните, и прокремълските аналитици от Русия. Руската армия ще концентрира всички достъпни сили в две направления:
На север (на границата на Харковска и Донецка области) ще бъде сформирана ударна група, която на относително тесен фронт ще започне настъпление на юг, заобикаляйки от запад главните украински сили в Краматорск и Славянск. Целият появил се през март фронт на този участък преминава по река Северски Донец. Реката е сериозна преграда - снабдяването на войските тук ще изисква инженерна подготовка, т.е. надеждни и безопасни мостове. Затова единственият участък, от който може да се започне настъплението, се смята плацдарма на южния бряг на реката, създаден от руските войски в района на Изюм.
От юг - от района на Донецк или от Запорожка област - трябва да настъпят руските войски и сили на самопровъзгласилата се ДНР. Предполага се, че те трябва да подсилят подразделенията, освободили се след щурма на Мариупол, но този щурм още не е приключил.
Доколкото може да се съди по видео и фотоматериалите от местата и съобщенията на прокремълските журналисти, групите, които трябва да вземат участие в настъплението, засега не са създадени.
Военният план на Русия да овладее Донбас - популярна руска медия разяснява
Откъслечните съобщения за прехвърлянето на резерви в посока на Изюм и Донецк има, но непосредствено на плацдарма в Харковска област и под Донецк засега не са забелязани войски. От това може да се направят следните изводи - или силите за настъпление още не са събрани и то няма да започне в близките дни, или руското командване ще избере други направления за удар.
Последното е по-малко вероятно - ако на юг има няколко относително удобни точки за настъпление (силно укрепените през последните 7 години предградия на Донецк - Адеевка и Маринка; Велика Новоселовка - източно от Донецк; районът Гуляй Поле в Запорожка област), то на север плацдармът на Северски Донец в района на Изюм практически е единственият възможен вариант.
Какво се случва сега в района на предполагаемото настъпление?
Боевете на юг в Харковска област, в района на Изюм, започнаха още през март. В средата на месеца руските войски прокараха зад границата на града няколко потонни моста през река Северски Донец. А през последната седмица на март те успяха да заемат южната част на Изюм (на десния бряг на Северски Донец) и разположеното южно село Каменка. С това те обезопасиха прехода през реката.
На 24 март боевете за Изюм престанаха, на 25 март - в Каменка. Сега предмостовата позиция е сериозно укрепена. Вече от около седмица там няма обстрели или поне нищо не гори, съдейки по картата на пожарите FIRMS от NASA.
Но още през март се изясниха и недостатъците на този район от гледна точка на бъдещето настъпление:
1. Тесният фронт на настъпление на юг и откритите флангове от запад (няколко десетки километра плътно до Чугуев, където украинските войски контраатакуваха в края на март и създадоха свой плацдарм на Северски Донец (в района на Малиновка) и от югоизток от страна на Краматорск и Славянск.
Украинските сили ще могат да атакуват фланговете на руското настъпление, както те правеха от на север и запад от Киев през март. Всъщност такива атаки вече се случват. Плътно до 11 април в района на предполагаемото съсредоточаване на руски войски спътниците на НАСА регистрираха пожари. Причината за тях вероятно е горяща руска техника или складове за боеприпаси след удари на украинската артилерия (само по спътниковите снимки на пожарите не може да се твърди това; други източници, за да се разбере случващото се почти няма - руските журналисти посещават само района на Изюм, Каменка и техните околности.)
Снимка: Getty images
2. На юг от плацдарма - т.е. там, където трябва да се развива настъплението се намира заета от украинските войски и артилерия хълмиста местност, възвишаваща се над долината на Северски Дон. Досега опитите да се преодолее долината са неуспешни (доколкото може да се съди по немногобройните публикувани видео и фотоматериали с руските загуби от този район.)
Бързото придвижване към границата на Донецка област от този плацдарм не се получи. Руските войски (вероятно бойните групи на 4-та танкова дивизия и 3-та мотострелкова дивизия, а така също и бригадите на инженерните войски) са понесли тежки загуби. Само в боевете за Каменка са документирани загуби в техниката - 5 танка, 15 БТР-а, няколко единици артилерия и над 10 камиона за снабдяване. В други райони (Гусаровка около град Балаклея) общите загуби не са били по-малки.
3. През последната седмица руските войски са разширили плацдарма в района на Изюм на юг от р. Северски Донец (от този плацдарм се предполага, че трябва да се състои ударът на юг около Славянск и Краматорск.) Но украинската армия тук отново противопостави срещу руските войски мобилна отбрана, опираща се на противотанкови засади и далекобойна артилерия. В такава отбрана загубата на една позиция за украинските войски не означава поражение: те (както разказват руските войници) отиват на следващата, при щурма на която руските войски понасят загуби от противотанкови засади и огъня на артилерията. Такава отбрана изтощи руските войски в околностите на Киев през март.
Ще се повтори ли сценарият за битка за Киев?
Едва ли. Не е ясно кой ще победи, но ако военните експерти от двете страни са прави, то операцията сериозно ще се отличава от това, което видяхме досега. Плътността само на задействаните войски на двете главни направления (поне от руска страна) трябва да бъде много по-голяма, отколкото на участъците по цяла Украйна преди месец. Концентрирайки сили и огневи средства, руските войски ще се опитат да пробият украинската мобилна отбрана чрез поредица последователни операции. Изходът ще зависи от това ще позволили ли концентрацията на сили на тесния фронт да реши тактическите проблеми, изникнали в първия месец на войната.
Какви проблеми има при руските войски?
Недостатъчно пехота в бойните групи. Руската армията остава армия от мирно време. В частите, състоящи се от наемници не достига личен състав. Месец след войната проблемът сериозно се усложнява от загубите на войските в жива сила. В резултат руските бойни групи не могат да контролират местностите. Украинската армия премина частична мобилизация от резервисти и се попълни с доброволци, затова и не изпитва дефицит от жива сила.
След няколко седмици нови интензивни боеве с големи загуби недостигът на жива сила може да стане критична. В този случай на руските власти ще се наложи да разгледат въпроса за частична мобилизация на резервистите и/или срочниците.
Този проблем може да се реши частично от руското командване, ако се откажат от бойни действия в безсперспективни участъци и свият района на настъплението (като по този начин увеличат плътността на войските). Ако успеят да получат преимущество в огнева мощ в тези тесни участъци и не позволят на противника да разгърнат там резервите си, то може да се надяват на ефективно настъпление.
Но с използването на преимуществата в огневата мощ май също има проблеми. През 2014 година руските войски водеха бойни действия в Донбас с обособени батальонни тактически групи (БТГ). Те представляват танкови и мотострелкови батальони, подсилени с артилерия, разузнавателни подразделения, комплекси ПВО, средства за радиоелектронна борба (800-1000 военни във всяка) През 2014-2015 година руските групи имаха преимущество в осведомеността за бойното поле пред украинските. Сега в условията на интензивна война с относително равен противник тази организация не работи (причините затова не са съвсем ясни.)
Вероятно основният проблем е същият този недостиг на пехотно покритие, което може да наблюдава бойното поле и да помага на основните сили да водят бойни действия. Друг вероятен проблем: Руските войски, за разлика от 2014-2015 година, нямат преимущество пред украинските в средствата за техническо разузнаване - дронове, спътниково и далечно авиационно разузнаване (тук информацията вероятно се доставя от НАТО), радари в това число способни да засичат източник на артилерийски огън. Изглежда, че връзката, обмяната на информация между подразделенията и общото качество на командването в украинските бригади често е по-добро, отколкото в руските групи и висшестоящите съединени. В крайна сметка (ако се съди по видеото и снимките от местата с бойни действия) опитите на руското настъпление са спирани основно от украинската артилерия, която числено и качествено е по-слаба от руската, по-малко мобилна, но (понякога) има преимущество в скоростта на установяване на целите.
За да получи количествено превъзходство в участъците на главните удари там трябва по-бързо да се прехвърлят резерви. Под Киев руските войски (най-вече авиацията) не успяха да спрат идването на украинските сили от съседните региони. Известно е, че сега украинските резерви отиват на изток - в това число и с жп транспорт.
Руското командване се опитва да възпрепятства тяхното прехвърляне в Славянск и Краматорск, нанася удари по жп инфраструктурата и запасите от гориво. Засега не е ясно успели ли са руските войски да прекъснат прехвърлянето на украинските резерви, освободени след края на битката за Киев.
Едновременно украинските войски се опитват да прекъснат съсредоточаването на руските резерви: според съобщенията на Киев, в Харковска област в района на град Велики Бурлук е била унищожена колона от руски резерви от стотици машини. Пълното унищожение на такава голяма колона на 60 км от линията на фронта под Чугуево е много съмнително, но изглежда е истина, защото компанията Maxar, занимаваща се със спътникови снимки, показа кадър на самата колона, разгърната на 13 км, а NASA съобщи за пожари в района северно от Велики Бурлук на 6-7 април.
Снимка: Getty images
Какви са главните проблеми на украинската армия?
Ако руската армия възнамерява да обкръжи големите сили на противника, то тя предварително трябва да реши как с помощта на обкръжението да постигне политическите цели на войната. От една страна руската армия вече месец и половина се бори с обкръжената украинска група в Мариупол, която е в пъти по-малка (полка "Азов"). От друга страна - Мариуполската група, при относително неголяма численост (до 15 000 военнослужещи) очевидно е имала големи запаси от амуниции и боеприпаси. Много по-трудно е да се набавят подобни запаси за много по-големи части в целия Донбас, които за повече от месец са изразходили част от тях. Затова е важно украинското командване да избегне обкръжаване на главните сили, при което армията не просто трябва да се отбранява, но и да контраатакува.
Това има своите проблеми: на украинската армия не ѝ достига (още от самото начало не достига) тежка техника. Преди всичко става въпрос за далекобойна ПВО, способна да противостои на руската авиация на всякакви височини, а така също и бойни машини, способни да направят украинската армия мобилна в настъплението. Загубите в техниката в предстоящите тежки боеве може да стане критичен проблем за украинската армия.
* Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията е ситуирана в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна...
