На фона на всички разговори на срещата на върха на НАТО за единството и подкрепата за Украйна, един по-голям проблем беше пренебрегнат: стратегията на САЩ за Алианса. Това пише в американското издание Responsible Statecraft.
Изданието се издава от американския мозъчен тръст Quincy Institute. Интересното е, че през 2019 година половината от първоначалния капитал т.е. 500 000 долара е осигурен от "Отворено общество" на Джордж Сорос.
Анализът: Стратегията на САЩ за НАТО е под заплаха
Дългоочакваната контраофанзива на Украйна – нейният опит да принуди Кремъл да капитулира чрез изтласкване на руските сили от Донбас и Крим – буксува пред лицето на масивните отбранителни укрепления на Русия, големия брой попълнения с войници и нарастващото господство в небето близо до фронта на войната.
Украйна бързо изчерпва резервите си от войници, запасите от артилерийски снаряди и ракети за противовъздушна отбрана, а Западът не може да обучи достатъчно войски или да произведе достатъчно оръжия, за да промени тази нерадостна картина в скоро време. САЩ също не могат да продължат да намаляват съществуващите си военни запаси, без да компрометират способността си да се справят с потенциална криза с Китай. В резултат на това стратегията на НАТО за прекратяване на войната, която се основава на успеха на контранастъплението, изглежда все по-кичозна.
По-широката стратегия на Америка в Европа също се проваля. Първоначалната цел на НАТО беше да предотврати възхода на нов европейски хегемон, който може да застраши сигурността и икономическия просперитет на Америка. Тя имаше за цел да увери партньорите на САЩ, че Вашингтон нито ще ги изостави пред лицето на съветската агресия, нито ще остави Германия свободна да изгради отново независима армия и да възроди старите стремежи за доминиране на континента. В замяна на защитата под военния чадър на Америка, Западна Европа успя да се съсредоточи върху икономическия растеж, който я направи все по-малко податлива на комунистически подривни действия, като същевременно печелеше време съветската система да изсъхне и изгние. Тази стара стратегия имаше забележителен успех.
С падането на Берлинската стена обаче външнополитическите елити на Америка промениха погледа си: вместо да блокират възхода на съперничещ хегемон, който може да доминира в Европа, Съединените щати маневрираха да станат върховната сила на континента, целейки да обърнат цяла Източна Европа в американски протекторат. Двойното разширяване на НАТО и Европейския съюз разпространи просперитета на целия континент, но направи Европа почти неспособна да създаде автономен военен капацитет или да следва външна политика, независима от Вашингтон, оставяйки Русия извън ключовите институции на Европа, все повече стимулирана да ги подкопава, вместо да ги подкрепя.
Този подход можеше да успее само ако руснаците се съгласят. Но всеки лидер на Кремъл след Горбачов отхвърли идеята за НАТО-центрична Европа, в която Москва има малък или никакъв глас при вземането на ключови решения, засягащи нейната сигурност. Американските шансове да го прокараме насила на Путин или който и да е вероятен наследник намаляват с всеки изминал ден, тъй като украинската контраофанзива буксува.
Междувременно самата Европа все повече се разделя относно стратегията на Вашингтон. Германският просперитет - двигателят на по-големия растеж на Европа - от години се основава на ниските разходи за отбрана и достъпа до евтина руска енергия, която подхранваше ориентираната към износ икономика. Нахлуването на Путин в Украйна на практика сложи край на този достъп, увеличавайки зависимостта на Германия от скъпата американска енергия.
И за да се справи с двойните опасности, породени от Русия и Китай, Вашингтон оказва все по-голям натиск върху Германия и други части на "стара Европа", както да увеличат разходите си за отбрана, така и да ограничат търговията и инвестициите в Китай. Бавният темп на доставките на германско оръжие за Украйна и високопоставеното търговско посещение на канцлера Шолц в Китай миналата есен са признаци, че "харчете повече и печелете по-малко" едва ли ще бъде привлекателна сделка за Берлин.
Междувременно много от по-новите членове на Алианса, водени от Полша и балтийските държави, оказват натиск върху САЩ да подкрепят гаранциите за сигурност, които са предоставили, но никога не са искали да наложат. За тях инвазията на Русия в Украйна е непосредствена заплаха за собствената им сигурност, така и като косвен тест за договорния ангажимент на Вашингтон да ги защити. Те призовават за мащабно качествено и количествено увеличаване на западната военна помощ за Украйна, като твърдят, че Русия е много малко вероятно да рискува пряк сблъсък с НАТО в отговор, дори ако нейните сили са изправени пред поражение. Затова се настоява да се осигури на Украйна членство в НАТО възможно най-скоро, като се твърди, че такъв ангажимент за сигурност ще предотврати, вместо да провокира повече руска агресия.
Вашингтон се опита да избегне трудния избор, който този противоречив натиск изисква. САЩ изключиха всякакви компромиси, които биха могли да увеличат шансовете за договорен мир с Русия, вярвайки, че могат да я принудят да се предаде в Украйна евтино, без да рискуват много по-дълбоко участие на НАТО във войната и всички опасности, които биха го съпътствали.
САЩ настояваха за по-голямо споделяне на европейското бреме и намалена търговия с Русия и Китай, но все още очакват Европа да се откаже от своята независимост по ключови въпроси на външната политика. Голямата група ястреби във Вашингтон третира американските гаранции за сигурност като магически талисман, който ще попречи на Русия или друг съперник да ги оспори, облекчавайки необходимостта от налагане.
Новата американска стратегия е отдавна закъсняла. Американската непосредствена цел трябва да бъде да се попречи на способността на Русия да завладее отново Украйна, което е постижимо без по-ангажиращото участие на НАТО във войната, вместо само да бъдат изгонени руските сили от Донбас и Крим, което не е постижимо без въвличането на НАТО.
ОЩЕ: Гневният туит на Зеленски за членството в НАТО едва не доведе до обратен ефект
"Трябва да съчетаем тази отбранителна подкрепа с дипломатическа офанзива, която да стимулира Москва да прекрати сраженията, а не да ги удължава, за да блокира реконструкцията на Украйна и да попречи на членството ѝ в НАТО. Вместо да продължим да разширяваме списъка на членове на Алианса и да поемаме нови мисии извън сегашната зона на сигурност, трябва да върнем НАТО към първоначалната му отбранителна цел, да увеличим ролята на Европа във въоръжаването и ръководенето на Алианса и да подкрепим по-голямата европейска автономия в света, което би намалило рисковете и тежестите за Америка в отношенията с Русия и Китай.
Не видяхме такава промяна във Вилнюс. Неуспешният бунт на групата наемници от "Вагнер" породи надежди във Вашингтон, че Русия може да се разпадне, да загуби войната в Украйна и да позволи на Съединените щати да избегнат трудни компромиси.
НА ЖИВО: Пригожин тръгна открито срещу Кремъл, обвиниха го в опит за преврат
Но надеждата, както се казва, не е стратегия.
Автор: Джордж Бийби, за Responsible Statecraft
Превод: Ганчо Каменарски
