Китайският президент Си Дзинпин казва, че се готви за война. Това пише Foreign Affairs в обширен анализ, базиран на речите на лидера през март 2023 г. и на подготовката на Пекин за подобно развитие.
По време на годишната среща на китайския парламент и на висшия политически консултативен орган през март Си включи темата за готовността за война в четири отделни речи, като в един от случаите каза на генералите си да "се осмелят да се бият, да не се плашат да влязат в битка". Правителството му също така обяви 7,2% увеличение на бюджета за отбрана на Китай, който се е удвоил през последното десетилетие.
През последните месеци Пекин представи нови закони за военната готовност, нови убежища за въздушно нападение в градовете от другата страна на пролива - към Тайван и нови комисариати за "мобилизация на националната отбрана" в цялата страна.
Все още е твърде рано да се каже със сигурност какво означава това развитие. Но в Пекин се е променило нещо, което политиците и бизнес лидерите по света не могат да си позволят да пренебрегнат. Ако Си казва, че се готви за война, би било глупаво да не му вярваме, пише Foreign Affairs.
Плачещи призраци, треперещи врагове
Първият признак, че тазгодишните срещи на Общокитайското събрание на народните представители и на Китайската народна политическа консултативна конференция, известни като "двете сесии", може да не са нещо обичайно, дойде на 1 март. Тогава водещото теоретично списание на Китайската комунистическа партия (ККП) публикува есе, озаглавено "Под ръководството на мисълта на Си Дзинпин за укрепване на армията ще напредваме победоносно".
Есето се появи под името "Джун Джън", изразяващо "военно правителство". Това вероятно се отнася до висшия военен орган на Китай - Централната военна комисия. В написаното се твърдеше, че "модернизацията на националната отбрана и армията трябва да се ускори". Призоваваше се за засилване на военно-гражданския синтез - политиката на Си, която изисква частни компании и граждански институции да служат на усилията за военна модернизация на Китай.
В речта, която Си Дзинпин произнесе пред китайските военни лидери през октомври 2022 г., бяха отправени леко завоалирани подмятания към САЩ. Президентът заговори, че Щатите са най-големият опонент на Китай и че осъществявали натиск над Пекин.
Още преди публикуването на есето имаше признаци, че китайските лидери планират евентуален конфликт. През декември Пекин обнародва нов закон, който ще позволи на Народната освободителна армия (НОАК) по-лесно да активира резервните си сили и да задейства система за попълване на бойните части в случай на война.
Подобни мерки, както отбелязват анализаторите Лайл Голдстийн и Нейтън Уечтър, подсказват, че Си може би е извлякъл поуки за военната мобилизация от неуспехите на руския диктатор Владимир Путин в Украйна.
През февруари пък висшият съвещателен орган на Националния народен конгрес на Китай прие решение, което дава на Централната военна комисия правомощието да адаптира към война правните разпоредби, включително "юрисдикцията, защитата и представителството, принудителните мерки, завеждането на дела, разследването, обвинението, съдебния процес и изпълнението на присъдите".
Въпреки че е невъзможно да се предвиди как ще бъде използвано решението, то би могло да се превърне в оръжие срещу лица, които се противопоставят на превземането на Тайван - демократично управлявания остров, който Китай смята за свой.
ОЩЕ: Столтенберг: Ако Путин победи в Украйна, Китай ще нахлуе в Тайван
НОАК може също така да използва решението, за да претендира за правна юрисдикция над потенциално окупирана територия, каквато би била Тайван. Пекин може да го използва, за да принуди китайските граждани да подкрепят решенията на Си по време на война.
От декември насам китайското правителство е открило и множество комисариати за мобилизация на националната отбрана в цялата страна, включително в Пекин, Фуджиан, Хубей, Хунан, Вътрешна Монголия, Шандун, Шанхай, Съчуан, Тибет и Ухан. В същото време градовете в провинция Фудзиен, от другата страна на пролива, където се намира Тайван, са започнали да изграждат или модернизират убежища за въздушни нападения и поне една "болница за спешни случаи по време на война", според китайските държавни медии.
Речите на Си - какви са посланията му?
Ако тези събития загатват за промяна в мисленето на Пекин, две сесии в началото на март почти я потвърдиха. Сред предложенията, обсъждани от консултативния орган на Комунистическата партия, беше план за създаване на черен списък на активисти и политически лидери, подкрепящи независимостта на Тайван. Внесен от популярния ултранационалистически блогър Джоу Сяопин, планът предвиждаше да разреши убийството на лица от черния списък - включително на вицепрезидента на Тайван Лай Чинг-те - при определени обстоятелства. Тази идея в момента се разглежда. Предложения като това на Джоу не са случайни, твърди Foreign Affairs.
По време на срещите на двете сесии премиерът в оставка Ли Къцян обяви военен бюджет в размер на 1,55 трилиона юана (приблизително 224,8 милиарда долара) за 2023 г., което представлява увеличение със 7,2% спрямо миналата година. Ли също призова за засилена "подготовка за война". Западните експерти обаче смятат, че Китай харчи даже повече за отбрана, отколкото твърди.
Най-показателните моменти от двете сесии бяха свързани със самия Си. Китайският лидер произнесе общо четири речи - една пред делегати на Китайската народна политическа консултативна конференция, две пред Националния народен конгрес и една пред военни и паравоенни лидери. В тях той описа мрачния геополитически пейзаж, посочи САЩ като противник на Китай, призова частния бизнес да служи на военните и стратегическите цели на Китай. И отново заяви, че смята обединението на Тайван и континентален Китай за жизненоважно за успеха на подписаната от него политика за постигане на "великото подмладяване на китайския етнос".
В първата си реч на 6 март Си изглеждаше така, сякаш подготвя индустриалната база на Китай за борба и конфликти. "През следващия период рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени, само ще се увеличават и ще стават все по-тежки", предупреди той. "Само когато всички хора мислят на едно място, работят усилено на едно място, помагат си в една и съща лодка, обединяват се като един, осмеляват се да се борят и са добри в борбата, могат да продължат да печелят нови и по-големи победи". За да помогне на ККП да постигне тези "по-големи победи", той обеща да "насочва правилно" частния бизнес да инвестира в проекти, които държавата е определила като приоритетни.
В речта си Дзинпин отправи и директна критика към САЩ, нарушавайки практиката си да не назовава Вашингтон като противник, освен в исторически контекст. Той определи Съединените щати и техните съюзници като основни причинители на настоящите проблеми на Китай. "Западните държави, начело със САЩ, прилагат сдържане от всички посоки, обкръжаване и потискане срещу нас, което доведе до безпрецедентни тежки предизвикателства за развитието на страната ни", каза той.
На 5 март Си произнесе втора реч, в която заяви, че походът на Китай към модернизация зависи от преодоляването на технологичната зависимост от чужди икономики - имайки предвид САЩ и други индустриализирани демокрации. Си заяви също, че иска Китай да прекрати зависимостта си от вноса на зърно и промишлени стоки. Ли Къцян каза по темата, че Пекин трябва "неотклонно да държи оризовите купи на повече от 1,4 млрд. китайци твърдо в собствените им ръце". Понастоящем Китай зависи от вноса за повече от една трета от нетното си потребление на храни.
В третата си реч, произнесена на 8 март пред представители на НОАК и Народната въоръжена полиция, Си Дзинпин заяви, че Китай трябва да съсредоточи усилията си в областта на иновациите върху укрепването на националната отбрана и да създаде мрежа от национални резервни сили, които да могат да бъдат използвани по време на война. Призова за кампания "Образование за национална отбрана", която да обедини обществото зад националната армия.
В четвъртата си реч (и първата като президент с трети мандат), на 13 март, Си обяви, че "същността" на неговата голяма кампания за подмладяване е "обединението на родината". Въпреки че е намеквал за връзката между поглъщането на Тайван и така възхваляваната от него кампания за превръщането на Китай в "отново велик", той рядко го е правил с такава яснота.
Към Си Дзинпин трябва да се подходи сериозно
Едно от нещата, които са ясни след десетилетие управление на Си, е, че е важно да го възприемаме сериозно. Когато китайският лидер започна поредица от агресивни кампании срещу корупцията, частните предприятия, финансовите институции, имотния и технологичния сектор, много анализатори прогнозираха, че тези кампании ще бъдат краткотрайни. Но те издържаха. Същото важеше и за драконовската политика на Си за "нулев ковид" в продължение на три години, докато в края на 2022 г. той не беше принуден по необичаен начин да промени курса.
Сега Си засилва десетилетната си кампания за прекъсване на ключови икономически и технологични зависимости от демократичния свят, ръководен от САЩ. Той прави това в очакване на нова фаза на идеологическа и геостратегическа "борба", както сам се изразява.
Неговите послания за подготовка за война и приравняването на националното подмладяване с обединението бележат нова фаза в кампанията му за политическа война с цел сплашване на Тайван. Той очевидно е готов да използва сила, за да завладее острова. Това, което остава неясно, е дали смята, че може да го направи, без да рискува неконтролируема ескалация със САЩ.
ОЩЕ: Военна симулация: Китай ще загуби при инвазия в Тайван, но и пораженията за САЩ ще са огромни
