Днес никой не си спомня американския затвор в залива Гуантанамо в Куба. Никой, освен Владимир Путин. Неговата пресконференция след срещата му с президента Джо Байдън в Женева може да бъде озаглавена „Зов за завръщане 2“. На нея той отново припомни всички грехове на Америка - нахлуването в Ирак, изоставянето на Афганистан и, разбира се, „държавния преврат“ в Украйна през 2014 г. Това пише Константин Егерт в анализ за „Дойче Веле“, преведен от БГНЕС. Ето какво гласи още той:
Отстъпките на Путин в Женева бяха предвидими
Освен това Путин ловко сравни поддръжниците на Алексей Навални (когото той все още отказва да назове по име) както с десните, които нахлуха в Капитолия през януари, така и с крайните леви, използвайки лозунгите на движението „Black Lives Matter“. Това е, за да не оставя без храна за размисъл всички негови фенове в Америка. На пресконференция във вила „Ла Гранж“ руският лидер буквално излъчваше оптимизъм.
Преговорите с Джо Байдън на брега на Женевското езеро от три часа и половина изведоха режима му от международна изолация. Нещо повече, фактът, че Байдън дойде на срещата на върха с подкрепата на европейските си съюзници, парадоксално дава зелена светлина на многобройните „привърженици на Путин“ в Европейския съюз да се наредят на опашка пред вратите на президентската дача в Ново-Огарево. В края на краищата, ако лидерът на свободния свят не се срамува лично да общува с нейните обитатели, тогава това им е разрешено.
Когато Путин говори за Байдън на пресконференцията, той подходи с преувеличено уважителен тон - един от най-често срещаните начини за изразяване на неуважение в публична реч. Мисля, че това не е просто желание да се хареса на домашната аудитория, а искрено удовлетворение от резултатите от срещата. В допълнение към домашните задачи на президентските екипи - завръщането на посланиците на двете страни - той направи предсказуеми отстъпки на Байдън. Най-вероятно в близко бъдеще американците Пол Уилън и Тревър Рийд ще бъдат освободени и заменени за руски граждани. Може би банкерът Майкъл Калви ще бъде освободен от домашен арест. Освен това за известно време, очевидно, хакерските атаки срещу САЩ ще спрат - за това Владимир Владимирович трябва да осъществи само едно телефонно обаждане до своите „специалисти“ от ГРУ. Путин несъмнено разбра, че киберсигурността е основната тема за Байдън от гледна точка на американската вътрешна политика. Не напразно той влоши ситуацията през последните месеци, за да направи сега предсказуема стъпка към американския си колега и да намали напрежението.
Белият дом всъщност призна: Режимът на Путин ще е задълго
В замяна той получи не само изход от международната изолация, но и преговори за много широко понятна „стратегическа стабилност“, която ще включва не само нов договор СТАРТ и други въпроси на ядреното разоръжаване, но и киберсигурността и неразпространението на оръжия за масово унищожение. Диалогът и изготвянето на различни документи по тези теми могат да отнемат години. По този начин, макар и косвено, Белият дом всъщност призна: режимът на Путин ще е задълго. За това Кремъл ще бъде готов да даде на американците не един хакер.
Освен това Москва нямаше как да не обърне внимание на решението на Белия дом да отмени санкциите срещу няколко ирански функционери и компании. Администрацията на Байдън се готви да върне Америка към иранския ядрен договор. Тук Путин ѝ е нужен като партньор. В замяна той най-вероятно ще иска Вашингтон да следва по-гъвкава линия по отношение на режима на Башар Асад.
Екипът на Байдън допусна концептуална грешка
Байдън дойде на срещата на върха блестящо подготвен, без съмнение в това. Но изглежда той и екипът му допуснаха концептуална грешка. Те въпреки всичко решиха да правят бизнес с Кремъл в стила на Студената война, сякаш техни партньори са Леонид Брежнев или Михаил Горбачов. Сякаш казват: не искаме любов, искаме предсказуемост. Преди срещата на върха вече писах: проблемът с този подход е, че днешна Русия не е СССР, а Путин и обкръжението му не са Политбюро на ЦК на КПСС. Путин защитава не само националните интереси на страната (както и старейшините на Кремъл от моята младост), но и своите, плюс гигантските активи на руския управляващ елит. При тези условия да искаш от Путин стабилност и предсказуемост може само като му се даде твърда гаранция за имунитет и неформално отдаване под контрола на Москва на Украйна, Грузия и Молдова - това са обектите на имперските мечти, толкова важни за поддържане на лоялността на "мнозинството на Путин" в самата Русия...
Никой няма да даде такива гаранции на руския президент. Но и радикални стъпки за интегриране на страните от постсъветското пространство в западната общност също никой няма да предприеме. И ако Белият е смятал, че окончателното комюнике от последната среща на върха на НАТО, в която Украйна се споменава 25 пъти, ще накара Кремъл да се замисли, то това е поредната грешка. На пресконференцията в Женева Путин даде да се разбере: членството на Украйна в НАТО не е тема.
Байдън, който говори след него, не реагира на тези думи на руския лидер. Това само ще затвърди убеждението на руското ръководство, че „Ялта-2“ е възможна, просто трябва да отстоява своето. Както във всичко останало.
--
Автор: Константин Егерт, „Дойче Веле“
