Вашингтонските ястреби продължават да кълват президента Джо Байдън, принуждавайки го все по-дълбоко да навлезе във въоръжения конфликт в Украйна. Това пише в свой анализ за британското издание The Guardian Кристофър Чивис, директор на правителствена програма на САЩ във фондацията "Карнеги", бивш служител на американското национално разузнаване и доктор по международна история и американска външна политика, като преподава в университета "Джонс Хопкинс".
Каква е неговата гледна точка:
Ястребите искат да изпратят повече оборудване в Киев и си поставят все по-максималистични военни и политически цели - от пълното изгонване на руските войски от Украйна до разделянето на самата Русия и отстраняването на руския президент Владимир Путин от власт. Прави са, когато казват, че Москва трябва да загуби, а Украйна да спечели. Но те грешат как да се постигне това.
Украинските и руските войски водят бавна и изтощителна борба. Страните търпят тежки загуби, но особено големи са загубите на Киев. През следващите седмици Русия може да засили позициите си в Донбас, Украйна може да си върне малко повече територия или боевете може да спрат.
Изкушен съм да се надявам, че Украйна ще продължи да се бори, поне докато се върне в границите през февруари и може би ще продължи напред и ще си възвърне контрола над териториите, загубени през 2014 г. Но бившият анализатор от разузнаването в мен вижда рискове навсякъде. Дори и при най-добри обстоятелства, със сигурност ще отнеме дълга и напрегната военна операция, за да се върне голяма част от земята. Рискът от ескалация ще бъде постоянен. Разходите за САЩ и Европа ще се увеличат.
И това е особено лошо за Киев. Украйна няма да спечели този конфликт чрез изтощителна и продължителна борба с надеждата да изтръгне няколко допълнителни хектара земя от Русия. Истинската победа не е на бойното поле. Тя е в следвоенното възраждане. И колкото по-рано започне, толкова по-добре.
Украйна ще спечели като се възползва, докато все още е възможно, от финансовата подкрепа на Запада, като започне незабавно процес на възстановяване, който ще засили нейната политическа и икономическа интеграция с Европа, ще укрепи сигурността ѝ и ще ускори движението на страната към демократично бъдеще. Украйна ще спечели, като демонстрира на целия свят изключителната си сила и устойчивост на своя политически и икономически либерализъм и като започне този процес в близко бъдеще, а не след пет години, когато страната ще бъде унищожена и светът ще продължи напред, оставяйки я зад себе си. Украйна ще спечели, като попречи на Русия да унищожи нейната независимост, която по чудо успява да запази, но която ще бъде в опасност, докато сраженията не спрат.
Подкрепата, която Запада оказва на Украйна, е колосална (дали е така: Украйна свършва боеприпасите. Управлението на Порошенко ли е отговорно да няма резерви?). Тя достига ниво, което никой не би могъл да очаква в навечерието на избухването на военните действия. Но това няма да продължи вечно. Цените на горивата и храните се покачват по целия свят. През първите 100 дни от конфликта НАТО беше изключително единен, но с течение на времето в редиците му ще се появи разединение. Мнозина гледат на Украйна като на ежедневие и колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голям е рискът моралната яснота постепенно да избледнее.
Украйна трябва умело да се разпорежда с благосклонността, която съществува днес спрямо нея. Трябва да я използва за възстановяване на икономиката, инфраструктурата и демокрацията, а не за купуване на повече оръжия. Възстановяването само по себе си е мащабно начинание и при най-добри условия ще отнеме 10 години дори и повече. Ще са необходими и стотици милиарди долари западна помощ. Колкото по-дълго продължи конфликтът, толкова повече разрушения ще бъдат нанесени в Украйна и толкова по-скъп ще бъде този процес. Удължаването на военните действия значително увеличава риска от нарастване на корупцията, води до по-нататъшна централизация и персонализиране на властта в Киев. Украйна е страдала от всичко това в миналото. И това е в противоречие с нейната всеобхватна цел за укрепване на демокрацията.
Разбира се, фактическото признаване на разделението на Украйна — дори и да не е формализирано юридически — означава, че на нейните граници ще се намира враждебна Русия, способна на по-нататъшни подривни действия. Това очевидно ще попречи на възстановяването на страната, особено ако Москва я лиши от достъп до Черно море. Но присъствието на Русия на украинската граница е неизбежно без преврат в Москва или без по-голяма война. Незабавният преход към реконструкция ще създаде по-малко трудности от безкрайната борба, в която повече украински градове ще бъдат изравнени със земята и милиони граждани ще търсят убежище в чужбина.
Ще бъде трудно да се убедят украинските лидери, че това е най-добрият вариант за тях, защото страната пострада ужасно от действията на Путин. Малко вероятно е президентът Володимир Зеленски да се съгласи, че дългосрочните интереси на Украйна са в проспериращо бъдеще с Европа, освен ако Съединените щати и европейските държави, които протегнаха ръка за икономическа и военна помощ на Киев, не използват влиянието си и не го подтикнат към подобни действия.
Признаването на ограничена победа ще изисква и дипломатическа инициатива от Вашингтон, тъй като ще трябва да преодолее съпротивата в някои от съюзническите столици. Според антагонистичната логика, която преобладава в различни среди, Украйна може да спечели само ако на Русия бъде нанесен решителен и унизителен удар. Естествено, Путин трябва да плати висока цена за хаоса и разрушенията, които донесе на Украйна, и за съпътстващите щети на европейската и световната сигурност. Справедливостта го изисква. Санкциите, дипломатическият остракизъм и военните загуби са реални разходи, които с времето ще ударят Русия още по-силно. Междувременно активите на кремълския елит са конфискувани и светът им затръшна всички врати.
Може би най-известната поговорка в областта на стратегията е, че войната е продължаване на политиката с други средства. Затова западните лидери трябва да помнят: Украйна няма да спечели този конфликт на бойното поле. И Запада също. Тя ще спечели, когато стане здрава и просперираща демокрация. Това само по себе си е сериозно предизвикателство. И проточването на военните действия няма да улесни тази задача.
Коментар на главния редактор на Actualno.com Ивайло Ачев, магистър по "Международни отношения" от СУ "Климент Охридски": Звучи чудесно и аргументирано в много отношения - но разумно ли е Киев да спре доброволно военните действия сега, а не защото е принуден и да започне възстановяване след като режимът на Путин няма да е понесъл достатъчно тежък удар, за да бъде застрашено съществуването му и ще има възможност също да се възстанови с годините напред, като през това време всячески пречи на Украйна да се развива, докато дойде моментът за нова и кой знае колко по-лоша и голяма война?
Предвид това, интересна и гледната точка на Андрю А. Михта за "Политико". Той е декан на Колежа за международни изследвания и изследвания на сигурността към Европейския център за изследвания на сигурността "Джордж Маршал". И ето какво пише той (в превод от БГНЕС):
Сред западноевропейските политици и експерти по национална сигурност се надига глас за необходимостта от незабавно прекратяване на огъня, като няколко европейски правителства се опасяват, че ако не се спрат бойните действия, войната може да ескалира до степен, в която руският президент Путин ще прибегне до химически или ядрени оръжия. Оттук и осезаемата колебливост, особено във Франция и Германия, относно предоставянето на тежки оръжия на Украйна, особено такива, които биха ѝ позволили да обърне гръб на Русия и да освободи завзетите територии.
Въпреки това нарастващият глас на Запада за прекратяване на огъня разкрива и недостатъчното стратегическо въображение за това как би могла да изглежда Европа, ако на Киев бъдат предоставени достатъчно оръжия и подкрепа, за да победи руската армия на терен. Тази липса на въображение, повече от всички други фактори, обяснява сдържаната траектория на френската и германската подкрепа за Украйна, която позволява на Киев да продължи да се бори, но не предлага ясен път към победата.
Но в действителност всички тези разговори са пропити с остатъчно мислене от епохата на Студената война, като Руската федерация се разглежда като продължение на бившия Съветски съюз по отношение на военните си възможности. Този манталитет на "не дразни мечката" отразява продължаващия страх на Запада от Русия, който от своя страна създава силен импулс за самоограничаване, особено сега, когато през последните три десетилетия на фактическо разоръжаване по-голямата част от Европа не разполага с реален военен потенциал, който да използва в случай на криза. Така ставаме свидетели на безкрайно умуване кои оръжия не трябва да се изпращат в Украйна, за да не се разглежда помощта като "ескалираща".
Но през последните три месеца Запада, и особено САЩ, постоянно увеличаваше военната си помощ за Украйна, карайки Русия да плаща скъпо за глупостта на Путин. А структурата на последния пакет от американска помощ е признание, че това ще бъде дълга и продължителна война.
Докато украинците не получат достатъчен капацитет, за да потиснат руската артилерия и ракети с далечен обсег, това ще си остане нечестна битка с предсказуем край. Силите на Путин ще продължат да напредват - сега държат коридор по Черно море в южната част на Украйна - докато бавно, но неумолимо се разширяват в Донбас.
Всяка нация има точка на пречупване и във война на изтощение като тази в крайна сметка надделяват тези, които разполагат с повече ресурси и възможности. Но не е задължително да е така - превъзходната мотивация, обучението и особено западното оборудване могат да компенсират численото предимство на Русия.
Нека първо разгледаме последиците от поражението на Украйна. На този етап всяко прекратяване на огъня би позволило на Путин да задържи завладените територии, а останалата украинска държава - лишена от индустриалния си басейн на изток и с продължаваща черноморска блокада от страна на Русия - няма да може да се издържа икономически. Още по-важно е, че след няколко години Путин ще се прегрупира, ще възстанови армията си и ще може да започне нов кръг от завоевания, за да завладее цяла Украйна - особено ако споразумението за прекратяване на огъня включва отмяна на санкциите върху западния внос, което е от решаващо значение за производството на оръжия.
Дали в една такава бъдеща "трета война" украинският народ все още ще има достатъчно решителност и сила на духа, за да отвърне на удара, и дали Запада ще бъде готов отново да предостави необходимите оръжия и доставки? В момента най-голямата пречка пред Запада да окаже пълна военна и икономическа подкрепа на Украйна е неспособността ни да си представим нова конфигурация на силите в Източна Европа - такава, която да се опира на коридора на НАТО от Балтийско до Черно море, съставен от държави, които са в тясна връзка със САЩ.
Защитата на Украйна е свързана не само с националния суверенитет и териториалната цялост - исторически два основополагащи принципа на демократичното управление, но в крайна сметка и с изтласкването на Русия от Европа, като по този начин се сложи край на тривековния ѝ имперски стремеж. Независимостта на Украйна, а оттам и на Беларус - защото, след като Украйна защити суверенитета и териториалната си цялост, Минск няма да остане дълго в орбитата на Москва - ще сложи край на претенциите на Русия да бъде ключова "евразийска сила в Европа". Така Москва ще трябва да се примири с това какво е необходимо в икономически и политически план, за да се превърне в "нормална" национална държава.
На геостратегическо ниво появата на свободна, независима и успешна Украйна, съюзена със Запада, също така би сложила край на кризата на два фронта, която китайско-руският съюз се опитва да създаде за САЩ. Като подсигурят източния фланг на Европа, разчитайки на държави, които смятат, че продължаването на тесния съюз с Америка е от жизненоважно значение за тяхната сигурност, и са готови да дадат своя принос за укрепване на отбраната, САЩ ще могат да се съсредоточат върху предстоящото съревнование с Китай в Индо-Тихоокеанския регион, което ще направи така наречения дебат за "обръщане към Азия" до голяма степен безсмислен.
Не на последно място, разгромът на руската армия в Украйна би проправил пътя за фундаментално пренастройване на разпределението на силите в Европа, измествайки центъра на тежестта от френско-германския тандем към централноевропейско съзвездие, включващо Германия, Полша, скандинавските страни, Прибалтика и най-вече Украйна. С огромния си набор от природни ресурси и като една от най-богатите земеделски земи на планетата, една възстановена Украйна - възстановена не като постсъветска държава, а като процъфтяваща демократична държава и тясно интегрирана в европейската икономика, ще промени из основи динамиката на силите както в Европа, така и в световен мащаб. Бел. главен ред: Което, вероятно, кара Германия и Франция да действат така, както сега - защото при такова развитие на нещата те ще изгубят от лидерството си на Стария континент. Според украинския посланик в Германия Андрий Мелнюк, цитиран от Kyiv Independent, Германия е увеличила вноса на стоки и услуги от Русия с 60% през първите 4 месеца на 2022 година. Мелнюк нарече това "лудост".
Тази война, която бе наложена на Украйна и Запада от неоимперския план на Путин, вече промени Европа. Тя предостави на демократичния Запад възможност, каквато се появява веднъж на четири или пет поколения - шанс да преработи геополитическата карта на континента.
Анализ: Флиртът на Макрон с Русия е смъртоносен за Украйна и Финландия
Превод: Ганчо Каменарски
