Меденият месец между Варшава и Киев приключи, пише Михал Кранц в статия за UnHerd. Всичко, което остава от ентусиазираната подкрепа за модела 2022, са спомените.
В продължение на почти година полски фермери и шофьори на камиони организираха демонстрации, шествия и блокади по границата с Украйна, протестирайки срещу редица мерки на Полша и ЕС, които се считат като причина за заливане на страната с украинско зърно и подкопаване на вътрешния пазар. Въпреки че протестите бяха до голяма степен мотивирани от икономическите последици за живота на фермерите, те често разкриваха нотки на шовинизъм и така ги възприемаха самите украинци. Веднъж в своя профил в социалните мрежи украинският президент Володимир Зеленски предположи, че поляците, като отслабват Киев по въпроса за зърното, играят в полза на Москва, което провокира гневен укор от президента Анджей Дуда.
От началото на тази година полската държава, основните медии и самите фермерски синдикати осъждат категорично антиукраинските лозунги като тези на демонстрациите във Варшава. Но самата им поява бележи драматична промяна за страна, която наскоро единодушно прие с отворени обятия украинските бежанци. В допълнение към разгневените фермери, много са промените на дипломатическо ниво: бурната солидарност от 2022 г. отново отстъпи място на прагматичните отношения, над които ехото от кървавите кошмари на 20-ти век никога не спира. Още: НАТО е определила две "червени линии", след които ще се намеси в Украйна?
След месеци на преговори полското правителство се съгласи да предостави субсидии на селскостопанския сектор и фермерите най-накрая прекратиха блокадата си. Но щетите вече са нанесени. Ново проучване, проведено в края на април, показа, че само 58% от украинците имат положителна оценка за Полша, докато в началото на 2023 г. тази цифра е била 94%. Отношението на поляците към украинските бежанци също се е влошило значително: трудно е да се получат по-нови данни, но през 2023 г. делът на поляците, подкрепящи приемането на украински бежанци, е намалял с 10% до 73%, а сред някои демографски групи като младите жени - дори 47%.
Според друго проучване от 2023 г. делът на поляците, желаещи да подкрепят Украйна във военните усилия, е спаднал от 83% в началото на 2022 г. на 65%. Тази нарастваща умора беше доста предвидима.
В началото на 2022 г. поляците в цялата страна буквално отвориха вратите си за семейства, бягащи от руските войски и това изглеждаше рядък момент на трансгранична солидарност. За кратко време сложните политически и исторически превратности, които преди определяха отношенията между Варшава и Киев, отстъпиха място на национални прегръдки не само на държавно, но и на национално ниво. Но необузданата любов между държавите и техните народи приключи и реализмът, така типичен за отношенията им до 2022 г., се завърна с нова сила. Това е най-ясно отразено в двойствения подход на правителството на Доналд Туск, което се стреми да поддържа тесни връзки с Киев по отношение на сигурността, но продължава да поддържа протекционистични политики в търговията и селското стопанство. Още: Полша предложи "тежка бригада" от войски на ЕС за бърза реакция
В основната си реч пред парламента външният министър Радослав Сикорски потвърди интереса на Полша да защитава Украйна от Русия. Но начинът, по който той формулира ангажимента на Варшава, се различава значително от уверенията за братство, които президентът Дуда предложи през първата година от войната. "Очевидно е, че е в интерес на Полша да държи агресора далеч от нашите граници, така че суверенна Украйна е длъжна да победи.Благодарение на саможертвата на украинците, ние ще успеем да преместим границите на свободния свят на стотици километри на изток", каза Сикорски.
Макар подкрепата да остана, алтруизмът и солидарността са заменени от самосъхранение. И новата реалност беше колоритно илюстрирана от друга скорошна драма: министърът на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш каза, че Полша е готова да помогне за връщането на украинските мъже в наборна възраст в родината им за служба. В същия ден Киев обяви, че спира да издава паспорти на мъже на военна възраст в чужбина. В отговор украинците незабавно изляха гнева си в консулствата в Полша.
Техният гняв може скоро да се прехвърли върху самата полска държава, тъй като политиците обмислят нови правила, които биха намалили социалните помощи за украинци без валидни паспорти. Освен това Косиняк-Камиш дори не изключи депортирането на мъже по искане на Киев и тази стъпка със сигурност ще развали отношенията още повече, макар колегата му по външните работи в полското правителство да отрече, че това ще стане. Помощта за натрупване на военна сила на фронтовата линия е очевидно в националните интереси на Полша, но отминаха дните, когато Варшава охотно приемаше всички украинци без изключение. И ако за да се държи Русия на разстояние е необходимо по един или друг начин да се окаже натиск върху бежанците, Полша е готова да сътрудничи. Още: Полша и Германия обещаха да не депортират украинци с изтекли паспорти
Това не е нищо ново за дългогодишните полско-украински отношения. През 1919 г. бащата-основател на съвременната полска държава Йозеф Пилсудски каза: „Без независима Украйна не може да има независима Полша“. Оттогава тази поговорка остава крайъгълният камък на полската политика спрямо Украйна, но Варшава не е умишлено приятелски настроена към Киев, а само когато това отговаря на нейните интереси. Така през 1920 г. Пилсудски влиза в съюз с лидера на независима Украйна Семьон Петлюра и му помага за кратко да си върне Киев от ръцете на болшевиките и да възстанови властта си. Но само няколко години по-рано, в последните дни на Първата световна война, полските войски водят брутална етническа война в Западна Украйна, като Пилсудски завзема земя, която украинците смятат за своя. Още: Доналд, ти можеш да направиш много силен ход за Украйна
Киев подхожда към тези отношения прагматично, воден от собствената си изгода и това често води до изключително кървави последствия. По време на Втората световна война, когато радикалите от Украинската въстаническа армия (УПА) най-накрая имат възможността да отцепят земя от Полша, за да изградят национална държава, те се възползват от нея с най-голяма жестокост. От 1943 до 1945 г. УПА унищожава до 100 000 поляци на територията на днешна Западна Украйна, като във Варшава случилото се нарича Волинско клане. Отчасти в отговор на това следвоенното полско правителство осъществява обмен на население: през 1947 г. почти 150 000 украинци от Югоизточна Полша са депортирани в нови територии на запад.
В края на Студената война, когато и двете страни бяха напълно освободени от съветската зависимост, Полша и Украйна се отказаха от взаимни териториални претенции и обещаха да живеят рамо до рамо като „равни и сродни народи“. Оттогава те поддържат сравнително топли отношения – по време на „сенчестата“ руска война в Донбас след 2014 г. Полша дипломатично подкрепи Украйна и осъди анексирането на Крим. Но тежкото историческо наследство продължи да тежи и от 2015 г. противоречията около ексхумацията на полски жертви на военни престъпления и почитането на радикални групи, включително прословутата УПA, заплашваха да отворят стари рани. Още: Уроците, които Полша трябва да научи от войната в Украйна
От 2022 г., когато суровата реалност на руската инвазия отново събра поляци и украинци, Москва се опита да се възползва от това, за да противопостави Варшава и Киев, но не успя. Напротив, по-скоро икономическите проблеми ще вбият клин между тях, а спорът за зърното е само началото. Икономиките на Киев и Варшава са тясно свързани помежду си и украинските мигранти отдавна са се превърнали във важна част от полския пазар на труда. В този смисъл те са взаимозависими и притокът на украинци от 2022 г. насам в крайна сметка облагодетелства Полша – въпреки всички опасения на Варшава, че украинските бежанци ще стоварят непоносима тежест върху социалните услуги.
Търговските спорове, които включват внос на зърно и храни, могат да ескалират. Макар че Варшава преди това подкрепи присъединяването на Киев към ЕС, евтините украински селскостопански и потребителски стоки с включването в единния пазар ще има драматично въздействие върху полската икономика. Освен това Киев ще стане най-бедният член на блока и ще бъде първият, който ще се класира за помощ от Брюксел, измествайки Варшава и други настоящи източни столици - това ще се отрази на икономическия растеж на Полша. Парадоксално е, че преодоляването на тези неотложни материални проблеми може да бъде дори по-трудно от примиряването с призраците на споделеното минало, пише още UnHerd. Още: Търговска война? Какво се случва с отношенията между Полша и Украйна?
Тези материални проблеми обаче са следствие от една и съща реалност: геополитическа близост и суровата логика на оцеляването. Тези две сили обединяват поляци и украинци от векове във вражда и приятелство - и отношенията между тях се подобряват точно когато осмелилата се руска мечка започва да им диша в гърба. Докато тази заплаха продължава, Полша и Украйна ще имат много причини да си сътрудничат. Миналото на всеки европейски съсед е изпълнено с дългогодишни оплаквания. И въпреки че най-безоблачният меден месец рано или късно приключва, няма причини, които да попречат той да бъде заменен от неразкрасен и по свой начин несъвършен, но честен и плодотворен брак.
Автор: Михал Кранц
Превод: Ганчо Каменарски
