Европа се опитва да премине към "зелена" енергия, но по пътя ѝ се изправи сериозна пречка - липсата на всички основни компоненти, пише авторът на американското издание Oil Price Ирина Слав. И не се очаква помощ от САЩ.
В неотдавнашен доклад, озаглавен World Energy Outlook 2022, консултантската фирма McKinsey прогнозира, че вятърната и слънчевата енергия ще станат гръбнак на производството на електроенергия до 2030 г. Авторите на доклада не скъпяха похвалите на технологичния напредък, който позволи значително да се намалят разходите за вятърна и слънчева енергия, както и за електрически превозни средства и батерии през последните няколко години.
Но в доклада се мълчи за факта, че "сценарият за базово натоварване" ще бъде реализиран само ако има достатъчно количество суровини. Европа е лидер в зелената надпревара и следователно е особено уязвима от всякакъв недостиг. Поради липсата на суровини преходът може да приключи, без да започне реално.
Засега нещата изглежда вървят добре. Електрическите автомобили поскъпват, но продажбите все още са силни отчасти заради правителствените стимули и отчасти заради рязък скок в цените на горивата.
Но на хоризонта има облаци.
Китайската CATL, един от най-големите производители на батерии в света, наскоро отчете по-ниски печалби за първото тримесечие поради по-високите производствени разходи. Това предполага, че компанията до момента е компенсирала успешно увеличението на разходите, причинено от намаляването на доставените суровини, но докога ще продължи да го прави, е открит въпрос.
Междувременно главният изпълнителен директор на Rivian, компания за електрически превозни средства под чадъра на Amazon, предупреди за недостиг на батерии. Думите му прозвучаха като строго предупреждение: "С други думи, общото световно производство на батерии няма да покрие дори 10% от това, от което се нуждаем само за 10 години", каза Ар Джей Скариндж в интервю за The Wall Street Journal.
Може да си помислите, че поне във вятърната и слънчевата енергия веригите на доставка са налични и работят. Може би, но притокът на ключови метали е под въпрос – особено в Европа.
Както при изкопаемите горива, Европа има малко добивна промишленост и е силно зависима от вноса. Това, което усложнява нещата още повече, е, че основният доставчик на алуминий, никел и цинк е Русия. Европа също така внася почти всичкия литий и редки земни метали от чужбина.
"Глобалният енергиен преход протича по-бързо от минните проекти и съществува риск от опустошително нарастване на търсенето на мед, кобалт, литий, никел и други редкоземни метали преди 2035 г.", пишат учени от Католическия университет в Льовен в Белгия. В своето изследване те предупреждават Европа за липсата на всички основни компоненти за енергийния преход.
Местното производство е желателно, но малко вероятно - поне в разумен мащаб. Анди Хоум, в анализ за "Ройтерс", отбеляза, че поради пречки от регулаторен характер на ниво ЕС ще бъде възможно да се създаде производство в нова мина едва след 15 години.
С други думи, самата Европа лиши миньорите от възможността да добиват метали и без тях континентът няма да може да се откаже от изкопаемите горива. В същото време заради позицията ѝ спрямо Русия и Китай рискува да загуби текущи доставки и други критични материали. И този път няма нужда да очакваме помощ от САЩ, защото те самите се борят с вносното заместване на най-важните метали и минерали.
Решение? Учените от KU в Льовен препоръчват рециклиране. От 2040 до 2050 г. ЕС ще може да получи от 50% до 75% от ключовите минерали чрез преработка. Но само ако веригите за рециклиране и доставки бъдат създадени от Брюксел сега. И ако измисли как да преодолее разликата между търсенето и предлагането на минерали преди 2040 г.
ОЩЕ: Перфектната буря - рецесия в САЩ, Китай и Европа
Превод: Ганчо Каменарски
