Американско издание: Време е да се преговаря с Владимир Путин

Дъг Бендоу, бивш помощник на президента Рейгън и имащ проруски симпатии, пише в американското издание The American Spectator, че е време американците да възприемат нов подход към отношенията с Русия, като срещата между Байдън и Путин може да бъде добро начало.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

След няколко седмици президентът Джо Байдън ще се срещне с руския президент Владимир Путин. Сега е моментът да се възприеме нов подход към Русия.

Британският премиер Маргарет Тачър изигра ключова роля за прекратяване на Студената война. Най-важният момент в нейната политика е може би фактът, че тя каза: „Харесвам г-н Горбачов. Можем да правим бизнес заедно."

Именно тя успя да убеди Роналд Рейгън, че Михаил Горбачов, който скоро стана генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, се различава от своите предшественици. И той беше наистина различен. Отне няколко години, но след като той пое контрола и задържа Червената армия в казарми в Източна Европа, безнадеждният комунистически режим, като Хъмпти Дъмпти, падна от стената и се разпадна завинаги.

По същия начин Байдън и Путин трябва да „правят бизнес заедно“.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Вторият от тях не е демократ. Твърде много от нас, които бяха вдъхновени от краха на комунизма, подцениха трудностите на прехода към либерална демокрация в страна, която никога не е била свободна от имперско потисничество (живяла векове при царската автокрация и много десетилетия при съветския тоталитаризъм).

Борис Елцин постъпи с добри намерения, но беше некомпетентен и пияч. Само наглото и безцеремонно намесване на американците му помогнаха да победи в изборите през 1996 г. А когато той подаде оставката си в навечерието на новата 2000 година, много хора почувстваха облекчение.

Неговият наследник Путин, който е повишен от министър-председател до временно изпълняващ длъжността президент, уви се оказа по-авторитарен и компетентен. Но той никога не е бил особено антиамериканец. По правило офицерите от КГБ не бяха фанатични идеолози, а цинични и земни хора. Всъщност те бяха необходими, за да наложат тирания именно защото СССР беше толкова отвратителен за човешката природа и опит.

След атентатите от 11 септември Путин беше готов да се притече на помощ на САЩ, а Русия отдавна им предлагаше логистична подкрепа в операциите им в Афганистан. Дори днес между Америка и Русия няма конфликти на основни интереси. Между тях няма териториални претенции, няма глобално съперничество, няма враждебни идеологически противоречия. Руската федерация е преродена руска империя. И Москва днес се държи по същия начин като Санкт Петербург тогава, като изисква уважение от чужди държави и най-важното е те да вземат предвид нейните геополитически интереси, така че тя да бъде включена в процеса на международно вземане на решения и да зачита неприкосновеността на нейните граници.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

За съжаление Вашингтон и Брюксел пропуснаха шанса и безразсъдно пропиляха първоначалната добронамереност на Путин. Някога великата руска мечка бе победена и, изглежда, остана неспособна за заплаха за дълго време. Затова западните правителства се присмиваха на своя победен „партньор“. Съюзниците излъгаха и Горбачов, и Елцин за разширяване на НАТО, съсипаха Сърбия, дългогодишен приятел на Русия, насърчиха и подкрепиха „цветните революции“ в Грузия и Украйна, обещаха да включат и двете страни в трансатлантическия съюз и насърчиха „площаден” преврат срещу избран, макар и корумпиран, изцяло проруски президент в Украйна. През цялото това време Западът оправдаваше своите действия, заявявайки, че никой няма право на сфера на влияние, а Вашингтон, намесвайки се в делата на други държави, влиза там от името на цялото човечество.

Западът не забелязва своето лицемерие. След войната в Грузия, провокирана от нападението на Тбилиси върху сепаратистката територия, където бяха разположени с мандат от ООН руски войски, забравящият Джон Маккейн заяви, че „през 21 век страните не нахлуват в други страни“. Очевидно е забравил, че пет години по-рано категорично е настоявал САЩ да нахлуят в Ирак. (И като цяло той беше пламенен привърженик на войната, застъпваше се Америка да атакува няколко държави. Той дори изпя песента на Beach Boys за бомбардировките над Иран).

Човек може само да си представи как ще реагира Вашингтон - и особено Маккейн, ако Русия се държи като Америка: ще разшири Варшавския договор, за да включи и страни от Централна Америка; Спонсорирани революции срещу избраните правителства в Отава и Мексико Сити; Предлагане на членство във Варшавския договор на Канада и Мексико; Унищожаване на щата Колумбия заедно с Вашингтон. Писъци щяха да се чуят отвъд Атлантическия океан, а цитати от доктрината Монро щяха да запълнят страниците на вестниците, ефира и киберпространството. Маккейн щеше да отведе тълпата от Капитолийския хълм до Белия дом, изисквайки незабавна и всеобхватна война.

Разбира се, всичко това все още не оправдава твърдата реакция на Москва към събитията в Украйна. Но САЩ унищожиха Ирак, изхождайки от лъжи, като по този начин дестабилизираха ситуацията в региона, дадоха свобода на действие на Ал-Кайда и ИД. После бяха разширени възможностите на Иран за разработване на ядрено оръжие, унищожиха се малцинствени религиозни общности... Затова Вашингтон трябва да изостави лицемерието си.

Открояват се четири точки. Първо, докато Москва се държи лошо спрямо Украйна, това няма голямо значение за сигурността на САЩ и Европа. Дълго време Украйна беше част от Руската империя (както в старата, така и в новите й версии). Вашингтон никога не се тревожеше за статута на Киев, тъй като Москва беше ключов играч.

Украйна се намира по-близо до Европа, която следователно трябва да се интересува повече от стабилността на тази страна. Европейците обаче признават, че малтретирането от Русия на Украйна - завземането на Крим и подкрепата за сепаратизма в Донбас на изток - е специален случай. Путин не е направил нищо, за да покаже, че иска да се опита да „погълне Украйна“, което е невъзможна задача. И тъй като не го прави, е малко вероятно той да започне блицкриг, за да завладее Европа (с население три пъти по-голямо от населението на Русия).

За Украйна основните негативни последици от хазарта на Москва са, че членството на Киев в НАТО е малко вероятно, тъй като съществуващите правила забраняват приемането на държава с нерешени гранични спорове със съседна държава в Алианса. Но това е и в съответствие с възражението на Европа срещу включването на Украйна. Откакто конфликтът започна през 2014 г., по-отдалечените САЩ, задвижвани от странна коалиция от провоенни републиканци и демократи срещу Тръмп, са по-решителни от всякога да се изправят срещу Москва.

Второ, правителството на Путин не заплашва САЩ. Пряката атака срещу Америка е немислима. Що се отнася до европейските държави, дори и те, във всеки случай тези от тях, които не са разположени на границата с Русия, отричат вероятността от война: ако се притесняват, те ще отделят повече от 1% за своята защита. Има много спорове и конфликти между Америка и Руската федерация в периферните райони (в Сирия, Куба, Венецуела, Либия), но те са от второстепенно значение. И ако Вашингтон не се отнасяше към Москва като враг, не налагаше санкции и не предприемаше много други стъпки, щеше да е по-малко вероятно да й отвърне адекватно, редовно представлявайки заплаха за интересите на САЩ. Положението с правата на човека в Русия е ужасно: убийства, отвличания, изтезания, масови присъди и чужда агресия не предизвикват у американските чиновници безпокойства, когато ги извършва Египет, Бахрейн, Саудитска Арабия и други страни.

Трето, настоящата политика на САЩ допринася за сближаването между Москва и Пекин. Ричард Никсън преобрази Студената война, като намери общ език с Китай и превърна по-малкото геополитическо разделение между Москва и Пекин в пропаст. Сега Русия и Китай действат заедно срещу Америка. Някои анализатори се опитват да успокоят страховете, като твърдят, че неизбежно ще настъпи разрив между двете страни. Други смятат, че е невъзможно да се възпрепятства това сътрудничество.

Бъдещето обаче е несигурно и ще зависи от действията на САЩ. Тези две държави заедно са в състояние да нанесат много вреда на САЩ. Съвсем естествено е, че колкото по-лоши са отношенията на Америка с Москва, толкова повече Русия има тенденция да възпрепятства Вашингтон. В периферията блокът Пекин-Москва може да играе по-важна (и пагубна) роля в Бирма, Иран, Куба, Венецуела, Сирия, Либия, Северна Корея, Централна Азия, Балканите и другаде.

Четвърто, САЩ не могат да си позволят нови големи международни кръстоносни походи. Вашингтон пропиля трилиони долари - и загуби хиляди убити хора - в Афганистан и Ирак. Нещо повече, САЩ всъщност фалираха.

Президентът Доналд Тръмп и републиканският Конгрес пропиляха пари, като същевременно увеличиха разходите и намалиха приходите. Поради увеличените социални разходи и намаляване на данъците на фона на пандемията covid-19, държавният дълг в крайна сметка ще се увеличи с 16 трилиона долара. Администрацията на Байдън подклажда цунами от лични и национални разходи. В резултат на това Америка скоро ще счупи предишния си рекорд по публичен дълг, поставен след Втората световна война, когато достигна 107% от БВП. За съжаление последиците от застаряващото население само ще се влошат. Бюджетната служба на Конгреса смята, че до 2050 г. националният дълг ще достигне ужасяващите 200%.

Време е Америка да преговаря и да сключи сделка. Президентът Доналд Тръмп имаше възможност, но не го направи. Вярно е, че възможността му за маневриране беше ограничена от измислена инкриминираща информация за тайно споразумение на изборите през 2016 г., съчетана с клеветническа кампания и от двете партии. Републиканците не бяха склонни да изоставят традиционния си враг от Студената война, Москва, който демократите изведнъж намериха за политически изгодно да осъдят.

Байдън, от друга страна, осъжда Русия от много години. Освен това той нарече Москва заплаха, а Китай „конкурент“. Но това му дава възможност да играе ролята на съвременния Ричард Никсън. Байдън може да „отиде в Русия“ в преносен смисъл (срещата на върха се провежда в Швейцария) и да стабилизира отношенията, които са твърде важни, вместо да ги унищожи напълно.

Не е трудно да се очертаят контурите на възможните предложения. Намесата в изборите трябва да бъде забранена и за двете страни - всъщност САЩ са много по-виновни за такава намеса, отколкото Русия. Също така под забрана трябва да бъдат "операции" в киберпространството, с изключение на събирането на разузнавателни данни, което е неразделна част от международните отношения. Вашингтон трябва да е готов да отвърне на удара, но намаляването на дипломатическия персонал в отговор е погрешна и контрапродуктивна мярка.

Европейските правителства също трябва да възприемат подобен подход. Например, те биха могли да предложат да се откажат от постоянните твърдения, че Русия не е демокрация. (Наистина ли бяха изненадани да открият това?) В замяна, да речем, Москва да спре да извършва политически убийства на територията на европейските страни... В този смисъл хуманитарната чувствителност на европейците изчезва моментално, когато става въпрос за получаване на пари от Саудитска Арабия като плащане за оръжия, използвани за убиване на йеменски цивилни. Брюксел се среща и с Турция, която насилствено извежда от Европа своите предполагаеми врагове, тоест по-голямата част от онези, които критикуват президента Реджеп Ердоган.

По-важното е, че САЩ и техните съюзници в Алианса трябва да предложат край на разширяването на НАТО. Включването на Северна Македония и Черна гора (във всеки случай втората от тях е отлична украса) показва, че този процес е отишъл много по-далеч, отколкото би могъл да се счита за полезен и целесъобразен. Какво следва? Да се приеме ли херцогството Велики Фенуик в Алианса? (измислено име от романа на Ленард Уибърли „Ревът на мишката“). Най-важното е, че САЩ трябва да обещаят, че нито Грузия, нито Украйна ще бъдат добавени към списъка на НАТО. И като цяло това решение трябваше да бъде взето отдавна. Включването им в НАТО не е в интерес на Америка - те ще предизвикат конфликти и противоречия в Алианса - и биха могли да предизвикат ескалация от стана на Русия.

На свой ред Москва трябва да спре да подкрепя украинските сепаратисти, а Киев трябва да изпълни обещанието си и да предостави по-голяма автономия на Донбас. В политическо и военно отношение Украйна ще бъде неутрална, но ще може самостоятелно да решава икономическата си съдба. Подобен компромис може да разочарова украинците, които, разбира се, ще продължат да избират своя курс. Но те не отговарят на условията за членство в НАТО и американска защита. САЩ просто трябва да дадат ясно да се разбере, че американците там няма да отидат - независимо дали става въпрос за военна помощ днес или за военен персонал (и вероятно ядрено оръжие) утре.

САЩ и Русия трябва да признаят, че освен сериозни проблеми, ще има и геополитическа конкуренция. Следователно Байдън и Путин биха могли да започнат труден процес на преговори, някакъв вид „пазарлък“. Вашингтон и Москва биха могли да си сътрудничат в борбата срещу тероризма, след като Вашингтон изтегли войските си от Афганистан. Руснаците могат да се откажат от участието си в работите на Куба и Венецуела и да затегнат санкциите срещу Северна Корея. А САЩ биха могли да напуснат Сирия и Либия, за да може Москва да се справи с пъстрата тълпа от европейски и близкоизточни държави, действащи там. Може да има произволен брой допълнителни споразумения, които могат да се окажат интересни.

По време на мандата си като кандидат за президент Байдън обеща да „защитава нашите демократични ценности и да се противопоставя на автократи като Путин“.

Той вече се отказа от подобно обещание за Саудитска Арабия. Русия като велика сила (макар вече не суперсила) с ядрени оръжия заслужава още повече внимание. Не защото Путин е невинен и не защото действията на Москва не представляват опасност, а защото авторитарната мечка е днешната реалност. Америка е по-добре да взаимодейства продуктивно с Москва, отколкото да си представя, че изолацията и конфронтацията ще направят Русия по-добро място и по-безопасен свят.

Бих искал да се надявам, че някой ден руският народ ще заживее в демократична, честна и отворена система. В краткосрочен план приоритетът на Вашингтон трябва да бъде поддържането на мира и решаването на общи проблеми.

Държавният секретар Антъни Блинкен наскоро се срещна с руския външен министър Сергей Лавров и каза: "Има много области, в които нашите интереси се пресичат и съвпадат, и ние вярваме, че можем да работим заедно въз основа на точно тези интереси." Това би било достоен дневен ред за предстоящата среща на върха Байдън-Путин.

Вашингтон вече преживя една „студена война” с Москва. С все по-мощния Китай на хоризонта, Америка трябва да избягва повторение на войната.

Превод: Ганчо Каменарски