Всичко започна като "чисти и отворени" доставки на отбранителни оръжия за Украйна, но сега Байдън безсмислено ескалира конфликта. В тази връзка ядреният Армагедон вече не изглежда нереалистичен, пише американското издание American Thinker. Изданието е известно с репутация на "консервативен блог", но се прочу с предизборните си атаки срещу Барак Обама още през 2009 година и разви теория как ако той бъде избран, щяло да избухнат бунтове и в САЩ да се формират "сепаратистки републики". Изданието подкрепяше и Доналд Тръмп и беше принудено през 2021 година да признае, че е публикувало фалшиви новини как вотът за президент, спечелен от Джо Байдън, бил манипулиран с машини за гласуване.
Това, което започна като доста проста и открита американска политика за доставка на отбранително оръжие на Украйна, сега се превръща в опасна и бърза ескалация.
Неизбежно сме тръгнали по хлъзгавия път на ескалиране на военните действия и разширяване на кръга от задачи. В крайна сметка вероятно няма да бъдем там, където сме искали да бъдем.
Историята ни учи, че преди да се включим във въоръжен конфликт, е необходимо ясно да определим неговото крайно състояние и стратегия (цели, методи и средства). Сега нямаме нито едно от двете.
"Ню Йорк Таймс" публикува статия на военния кореспондент Том Стивънсън, озаглавена "САЩ и техните съюзници искат да обезкръвят Русия. Те наистина не трябва да правят това". В нея той пише, че администрацията на Байдън открито и безразсъдно следва курс на ескалация в Украйна, което е нова и много опасна фаза на конфликта.
Стивънсън пише за събитията в Украйна от началото на войната. Той твърди, че първоначално Съединените щати и техните съюзници в НАТО реагираха доста открито на руските действия в Украйна, като започнаха доставките на отбранително оръжие и хуманитарни доставки за украинците, както и наложиха икономически санкции срещу Москва. Но през последния месец нещата много се промениха и то много бързо и по най-драматичния начин.
Сега, вместо просто да помогне на Украйна, Америка измести политиката си към нещо съвсем различно. Тя иска да отслаби и разчлени Русия на всяка цена. След тайно посещение в Украйна миналия месец с държавния секретар Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин каза: „Искаме да отслабим Русия до точката, в която тя вече не може да прави това, което направи в Украйна“. При скорошно прибързано посещение в Киев председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси определи конфликта като „глобална борба за демокрация“.
В подкрепа на тези твърдения администрацията на Байдън сега предлага помощ от 40 милиарда долара на Украйна. Това е четири пъти повече от това, което Съединените щати са прехвърлили на Киев от началото на военните действия. Освен това американската армия очевидно вече предава разузнавателна информация в реално време на украинците. Така Съединените щати по дефиниция стават активен участник в конфликта.
Всичко това представлява голяма промяна в политиката на Съединените щати, пише Стивънсън. „Ако по-рано основната цел на Запада беше да се предпази от агресия, сега тя се състои в постоянното стратегическо изтощаване на Русия“. Подобна промяна, отбелязва той, „съвпадна във времето с изоставянето на дипломатическите усилия“.
Каква би могла да бъде стратегическата полза за Съединените щати от обезкървяването на Русия? Рисковете, свързани с подобна политика, са огромни. Сред тях е възможността за термоядрена война между двете водещи ядрени сили. Ако администрацията на Байдън има някаква всеобхватна цел, американският народ не знае нищо за това. Не му е казана тази цел и не е поискана подкрепата му.
Както ни предупреди генерал Колин Пауъл в навечерието на войната в Персийския залив, преди да започнат каквито и да било мащабни военни действия, трябва да имаме ясно дефинирани интереси на националната сигурност и широка обществена подкрепа. Някак си имам чувството, че генерал Пауъл сега клати глава укорително, докато продължаваме по опасен път към непредвидени последици, които могат да включват ядрен Армагедон. Никой не иска такъв край, но съдейки по сегашния ни път, може да е неизбежен.
Превод: Ганчо Каменарски
