Как ще приключи конфликтът в Украйна? Този въпрос задава американското издание The Hill в свой анализ.
Киев разбираемо вижда оцеляването на Украйна като свободна, независима и суверенна държава като неотложен проблем. В резултат на това президентът Володимир Зеленски си постави крайната цел да си върне всички и почти всички 20% от изгубената украинска територия и поиска безусловни репарации от Москва.
Целите на Зеленски обаче изглежда са непостижими – освен ако няма смяна на режима в Русия или военен бунт. САЩ и Западът задържат част от подкрепата си, за да не провокират допълнителна ескалация от Москва. В резултат на това ситуацията на бойното поле е достигнала задънена улица, която рискува да стане постоянна и да ескалира в замразен конфликт. Малко вероятно е Украйна да получи достатъчно средства за ефективна комбинирана офанзива и да си върне всички загубени земи.
Целите на Москва са по-малко очевидни. Някои твърдят, че руският президент Владимир Путин се стреми към мирно уреждане - Русия да запази пълния контрол над Крим и Донбас. Издаденият миналата седмица указ за увеличаване на числеността на руската армия със 137 000 има за цел да засили позициите на Москва. Сигналът за готовност да се бори до край може да направи преговорите по-приемливи за Киев. Оборудването и обучението на по-голяма армия обаче ще отнеме време, а увеличаването на наборната повинност няма да се хареса на руснаците.
Освен това руската военна доктрина предполага използването на ядрено оръжие за защита от екзистенциална заплаха за държавата (тоест режима). Дали „поражението“ в Украйна (което означава значителна загуба на окупираните в момента територии) ще доведе до ядрен удар в стил „шок и ужас“, който ще доведе до капитулация на Киев или ще му наложи мир? Това е един от онези горещи въпроси, които не могат нито да бъдат отхвърлени, нито да се даде недвусмислен отговор.
Като се има предвид, че всички войни свършват рано или късно, каква е стратегията на САЩ и Запада да прекратят военните действия при благоприятни или приемливи за Украйна условия? Изглежда, че изобщо няма такава. Стремежът да се убият достатъчно руски войници и да се наложат разходи на Москва, които биха я принудили да преговаря или поне да приеме прекратяване на огъня при условията на Зеленски, е не само глупав, но и безразсъден. Разбира се, една от неизказаните цели все още може да бъде да обезкървяване на Русия, колкото е възможно повече (точно както Съединените щати се опитаха да отслабят СССР в Афганистан и в крайна сметка да го принудят да напусне).
Вече започна седмият месец на военните действия (или осмата година, ако анексирането на Крим през 2014 г. се счита за начало на конфликта). С наближаването на зимата отношенията на Европа и НАТО с Русия все повече ще се определят от енергийните доставки. Путин ще продължи енергийното изнудване, за да отслаби коалицията. В това му помагат високата инфлация и политическата нестабилност на Запада.
Американската и италианската политика са капризни и непредвидими. Обединеното кралство ще бъде ръководено от своя четвърти министър-председател само за няколко години - като трима от неговите предшественици бяха безцеремонно изгонени. Горещият въпрос е колко дълго ще продължи западното единство и последователност в подкрепа на Украйна, особено ако боевете ескалират или се поддържа постоянна безизходица?
Междувременно Китай и Русия се сближиха, като Пекин играе водеща роля в стратегическото партньорство. Той едва ли ще възрази срещу преговори или прекратяване на огъня. Напротив, ескалацията няма да му хареса, защото ще навреди на и без това болната му икономика.
Следователно единственият разумен изход са преговори под една или друга форма, а те ще започнат с прекратяване на огъня при изпълними условия. Но във военен конфликт първи се губят здравият разум и рационалното мислене. Изглежда, че най-добрият начин е да убедите Путин и Зеленски, че е в техен собствен интерес да търсят споразумение. Путин може да се съгласи с това, но Зеленски определено не. Следователно съдбата на по-нататъшно споразумение не бива да зависи само от Зеленски. Той трябва да разбере, че битките трябва да прекратят, ако Украйна иска да оцелее като независима държава.
В миналото САЩ и НАТО вече се опитаха да наложат волята си на лидерите и да ги принудят да прекратят конфликта. САЩ го направиха във Виетнам, Афганистан и Ирак - но и трите опита завършиха зле. От друга страна НАТО постигна известни успехи на Балканите. Следователно има риск.
Като цяло опитът да се сложи край на този конфликт е в известен смисъл сизифова задача: президентът Байдън вече нарече Путин военнопрестъпник. Така че може би най-добрият посредник за Москва би бил турският президент Реджеп Тайип Ердоган. За Украйна това очевидно са Съединените щати, като Западът трябва да гарантира на Киев дългосрочна подкрепа и помощ за осигуряване на независимостта му. В същото време самото стартиране на преговорния процес в никакъв случай не гарантира успех. Но каква е алтернативата?
ОЩЕ: Има ли наистина контранастъпление при Херсон: Какво в действителност се случва
Превод: Ганчо Каменарски
