Три десетилетия след като Балканите бяха потопени в конфликт, осъдените за извършване на жестокости - общо няколко десетки – постепенно биват освобождавани от затвора, след като са излежали присъди в чужди затвори, пише АФП.
След завръщането си в Сърбия те са приемани и се радват на възхищението от висши държавни служители и на вниманието на проправителствените медии. Няколко високопоставени военнопрестъпници дори възобновиха политическата си кариера, а други бяха начело на армейски паради или написаха книги с ревизионистична история, разпространявани от държавни издателства.
Правозащитници твърдят, че Сърбия никога не е извършвала самоанализ, какъвто е направила Германия след Втората световна война.
Така например, в сърцето на Белград осъден военнопрестъпник, известен като "Капитан Драган", настоява за помилване на човека, убил сръбския министър-председател. Той се усмихва пред камерите и никой на оживената улица не изглежда изненадан от кампанията.
Сивокосият "капитан Драган", чието истинско име е Драган Василькович, е бивш военен командир, който излежава 13,5 години за изтезания и убийства на цивилни и военнопленници по време на войната в Хърватия.
Неговата кампания за предсрочното освобождаване на Звездан Йованович „Змията“ - негов съратник от паравоенното формирование, който през 2003 г. уби премиера-реформатор Зоран Джинджич - е силно популяризирана от проправителствените медии.
Посолството на САЩ в Белград осъди петицията. "Трудно е да се разбере защо осъден военнопрестъпник има публично пространство, за да насърчава освобождаването на осъден за убийството на първия демократично избран министър-председател на Сърбия", заяви говорител на посолството на САЩ пред "Гласът на Америка".
Историчката Дубравка Стоянович казва, че кампанията е последният етап от битката срещу идеите, които Джинджич е представлявал.
Джинджич оглави въстанието, което свали от власт режима на Слободан Милошевич, и се опита да изправи пред съда военнопрестъпниците, но беше убит от хора от бивши паравоенни формирования в съюз с престъпния свят.
През 2012 г. бившите лоялисти на Милошевич отново намериха начин да се върнат на власт. Президентът Александър Вучич, който в момента е най-влиятелният човек в Сърбия, придоби печална слава като министър на информацията на Милошевич. Оттогава той се превъплъщава в дясноцентристки лидер, който се стреми да осигури членство на страната си в ЕС. Правозащитници обаче твърдят, че Вучич и неговите съюзници са се заели да преработват историята.
"Това правителство превърна избягването на отговорността за случилото се в национален интерес", заяви пред АФП Йована Коларич от белградската неправителствена организация "Център за хуманитарно право".
Първият военнопрестъпник, който получи официално признание от държавата, беше Владимир Лазаревич, бивш командир в армията, отговорен за насилственото прогонване на етнически албанци от Косово. След десетилетие в затвора, през 2015 г. правителствена делегация му организира посрещане като герой.
Той беше поканен да изнесе лекции във военната академия на Сърбия, а Министерството на отбраната публикува книгата му заедно с творбите на Небойша Павкович - друг осъден военнопрестъпник.
Александър Вулин, един от най-близките сътрудници на президента Вучич, обяви "края на срама" и началото на "тихата гордост" на армейско събитие през 2017 г., когато беше министър на отбраната. "Никой никога повече няма да се срамува от тези мъже", каза той за двама осъдени военнопрестъпници в залата.
Единият от военнопрестъпниците в публиката, Никола Сайнович, е бил дясна ръка на Милошевич. Скоро след освобождаването си през 2015 г. той се върна в политиката и получи висш пост в Социалистическата партия, младшия партньор в управляващата коалиция. И пътят му от присъдата до освобождаването и политическата реабилитация става добре утъпкан и за други след него.
Бившият офицер от югославската армия Веселин Шливянчанин - осъден за клането на около 260 души в Хърватия през 1991 г. - беше приет във висшия орган на управляващата партия на Сърбия и често се появява на техни събития. "Той е свободен човек, който е излежал присъдата си. Какво бихте искали да бъде направено - да бъде арестуван, да бъде убит?", каза Вучич, когато Шливянчанин се появи за първи път. А Шливянчанин на свой ред заяви, че Вучич е човекът, за когото "би дал живота си". "Ние, бойците, винаги сме имали неговата подкрепа. Откакто той пое властта, не ни се налага да ходим с наведени глави", каза Шливянчанин пред местни медии.
Според адвоката по правата на човека Милан Антонийевич държавата "логистично, финансово и морално стои зад действията на осъдените военнопрестъпници".
Историкът Стоянович смята, че това прикрива една "грозна истина" - че много сърби са подкрепяли политиката, довела до кланетата и масовите изселвания през 90-те години на ХХ век.
Въпреки че Сърбия официално признава международните трибунали, социологическите проучвания показват, че повечето сърби не вярват, че тези съдилища са безпристрастни.
"Всеки иска да скрие собствения си срам. Ревизията на историята служи както на управляващите, така и на обществото", казва Стоянович пред АФП. "Правителството, защото е затънало до шия във войните, които някога е подкрепяло, и обществото, защото не иска да носи отговорност за масовата подкрепа, която имаше военната програма на Милошевич."
